В началото на всяко лято се разгаря един от сезонните евъргрийн спорове: у нас или в Гърция (Турция и т.н.). Тази дилема тази година е пречупена и през пандемията от COVID-19. Въпреки промяната в мерките българите остават предпазливи. И това може да работи в полза на избора на ваканция в България, а не извън границите ѝ.

Общата предпазливост

Според Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“, има усещане за обща предпазливост по отношение на туризма. По-малка, когато си вътре обаче в собствената си страна.

„В България пак си предпазлив, но не толкова. Навсякъде има спад заради риска, просто при България този риск беше по-малък. И така може да се получи, че коронакризата да се окаже някакъв шанс за преоткриване на български дестинации“, казва той, като се опира на национално представително проучване на агенцията от май с уговорката, че това е само на ниво декларации на респондентите. Какво точно ще направят българите е въпрос, чийто отговор ще може да се проследи през същинския летен сезон.

България като място за туризъм получава повече шансове, „защото когато си предпазлив в сегашната ситуация, си предпазлив най-вече в пътуванията навън“.

„Страната ни може да се възползва от това, че имахме сравнително нелоша картина по отношение на заболеваемостта, смъртността и прочие. В тази ситуация минахме между капките за разлика от някои от нашите съседи“, казва Симеонов по отношение на новото туристическо предимство за почивка на българите в собствената им страна.

Доколко обаче обществото вече се е отърсило от страха от вируса и съответно е готово да променя нагласите си към планиране на почивка, към нормализация на всекидневния живот?

Анализът показва няколко неща, отчита Първан Симеонов:

  1.  В България върховите моменти на уплахата преминаха някъде в средата на април и българското общество като че ли тогава още започна да се учи да живее редом с вируса, поопознахме опасността.
  2. Освен това в България епидемията се усети сравнително леко, вероятно и заради някои специфики – нашите пенсионери не живеят в домове за възрастни, не пътуваме чак толкова много и може би не живеем чак толкова дълго, както и заради още ред показатели, които при други обстоятелства биха сочили известна изостаналост спрямо другите държави. Те обаче сега ни помогнаха и се оказахме късметлии. Защото имахме по-малко отворени врати за вируса.
  3. А на всичкото отгоре данните показват, че сме едно от обществата, които са склонни да смятат устойчиво, че цялата тази работа е доста надценена. И си има авторство даже. Т. е. немалка част от българите гледаха и гледат малко или повече конспиративно на пандемията.

Поотърсени от тревогата

„След онзи пик на тревога и мобилизация навлязохме в леко балканско скептично време, в което спазвахме мерките, макар че колко да сме ги спазвали, но поотърсени от тревогата“, обяснява Симеонов.

„И нещо повече, струва ми се, че много бързо се сменя тази тема и остава на заден план. Даже се опасявам да не е прекалено бързо“, добавя анализаторът. 

По отношение на нормализацията казва, че тя е налице, но все пак очаква да е умерена.

Отварянето на границите и свалянето на 14-дневната карантина даде зелена светлина пред влизането на чужди туристи в България. Заедно с това расте опасността от места с незатихнали огнища на инфекция тя да бъде внесена у нас. Подобна вероятност е включена и в математическите модели на български учени. Доколко подобни притеснения могат да бъдат водещи при определянето на избора на сънародниците ни къде да почиват – в големите морски курорти или по-скоро в уединение като израз на по-голяма предпазливост?

Изследвания за такъв тип намерения липсват, отговаря Симеонов, но подчертава, че с „отварянето на границите, премахването на карантина и влизането на чужди туристи е естествено да има опасения“.

Парите имат значение

Ще се намеси и традиционно силният критерий – джобът.

„Предполагам, че ако всичко продължава в този дух, съвсем скоро хората няма да са толкова уплашени“, смята анализаторът.

„Здравето е притеснение № 1, след това джобът и по към края демокрацията… Струва ми се, че може би ще се изравни резултатът между джоба и здравето. Но нека не избързваме…“, прави все пак той известни уговорки.

Но България има основно предимство, че можем да се похвалим с някаква сигурност на фона на други държави, които го отнесоха доста по-сериозно, напомня той.

Декларативен ли е т. нар. туристически патриотизъм?

В своето изследване от май за нагласите за почивка през лятото от „Галъп интернешънъл“ отчетоха тенденция, която определиха като туристически патриотизъм сред българите. Над 80% от анкетираните тогава например декларираха, че е необходимо местният туризъм да се подкрепи – чрез избор на такава дестинация за почивка пред алтернативи в чужбина. Подкрепа за оказване на държавна помощ за българския туризъм изразяваха 72% от пълнолетните граждани.

„Когато питаш хората потенциалът запазен ли е, запазен е. Когато ги питаш, редно ли е държавата да помага, редно е. Когато ги питаш, бихте ли избрали дестинация като взаимопомощ – да“, обяснява Симеонов.

Дори и само декларативен, т.нар. туристически патриотизъм е важен според него. Ясно е, че подобно говорене е социално престижно.

„Но самият факт, че е социално престижно, означава, че това е някаква ценност за обществото“, посочва Симеонов.

Има обективни трудности за почивка извън страната. Но го има и чувството за нуждата от взаимопомощ между българите, солидарността, които кризата е активирала.

„Самият факт, че го регистрирахме като ценност, е любопитен за наблюдение, макар че едва ли мотивът може да е: „Ще отида там, за да помогна на туристическия бранш“, защото на почивка не се ходи с мисия, ходи се, за да нямаш мисия, това е индустрия на удоволствието... Но дори и като декларация за подкрепа е важно. Туризмът е част от марката „България“, колкото и да сме нехайни към тия неща, ние пазим усещането си за общност, което се проявява в ситуации като тази с коронавируса“, казва още анализаторът.

---

Този материал е публикуван в новия брой на сп. "Клуб Z". Можете да го намерите в нашия МАГАЗИН.