Article_top

Телескопът „eRosita“, поставен на борда на руско-германската обсерватория „Spektr-RG“, завърши първия си пълен обзор на небето, съобщават руски медии. Така през юни 2020 г. бе създадена най-детайлната до днес рентгенова карта на Вселената, която включва над един милион обекта.

Човешкото око възприема много малка част от светлинния спектър. Чувствителни сме към фотоните в рамките на определена гама енергия – от червен до виолетов. Съществуват много невидими за нас фотони, които са с по-ниска енергия, като инфрачервените например. Излъчва ги „студената“ материя. Съществуват и високоенергийни – ултравиолетови, рентгенови и гама-лъчи.

Техен източник е „горещата“ материя. Слънцето също излъчва неголямо количество такива фотони, но основната част от активността му е съсредоточена във видимия спектър. Когато Вселената се разглежда във видимия спектър, това е само една страна от много сложна картина. Според експертите, това е все едно да се гледа черно-бяла репродукция на импресионист.

Да се разгледа Вселената във високоенергийния спектър е изключително сложно, защото атмосферата ефективно разсейва това излъчване. Затова, за да се получи тази ценна информация, трябва да се изпрати сложен инструментариум в Космоса.

Точно това е функцията на руско-германския телескоп „eRosita“, който е качен на руския спътник „Спектър-РГ“, изстрелян на 13 юли 2019 г. от космодрума „Байконур“ и поставен в орбита на разстояние 1,5 милиона километра от Земята. Негово дело е първата пълна снимка на небето с невиждано досега качество.

„Това е само първото от осем изследвания, които ще бъдат проведени за четири години – казва Никола Клерк, експерт от консорциума „eRosita“. – На базата на вече получените данни ще можем да изчислим някои още по-слаби или далечни източници на светлина.“

Повечето от обектите на снимката не са звезди, а активни галактически ядра – тоест свръхмасивни черни дупки, чиято маса е милиарди пъти по-голяма от тази на Слънцето.

Най-голям интерес за специалистите представлява обаче друг тип обекти – струпвания на галактики. Тези групи, които включват в себе си от стотици до хиляди галактики, плуват в облаци от силно разреден, но много горещ газ – над 10 милиона градуса. На един литър обем в него се пада само един атом, но този атом е толкова силно зареден, че става източник на рентгеново лъчение.

Телескопът „eRosita“ е успял да открие 20 хиляди подобни струпвания. Най-близките от тях са малките размити бели точки в краищата на изображението. Сега учените ще определят разстоянието до тях и ще наблюдават как разпределението им се променя във времето. Погледът им ще достигне до 10 милиарда година назад. За сравнение – Вселената е на 13,8 млрд. години.

На картата доминират двойните източници на рентгеново излъчване в нашата собствена галактика. Тези двойки обикновено включват свръхплътно тяло, например черна дупка, която поглъща съседната звезда.

Голямата и ярка бяла точка в средата на картата е Скорпион Х-1, неутронна звезда, която поглъща вещество от съседното светило. Тя се намира на 9 хиляди светлинни години от нас и е най-мощният източник на рентгеново лъчение в нашето небе.

Цветовете на изображението не съответстват на действителността. Експертите са отбелязали в червено най-нискоенергетичното излъчване, със зелено – средното, а със синьо – най-високоенергетичните източници. Съчетанието на трите цвята рисува общата картина във видимия спектър. Червеникавият воал върху изображението е облак горещ газ, който обгръща нашата Слънчева система и вероятно е резултат от взрива на една или няколко свръхмасивни звезди преди милиони години.

"Площад Славейков"

 

Телескопът „eRosita“, поставен на борда на руско-германската обсерватория „Spektr-RG“, завърши първия си пълен обзор на небето, съобщават руски медии. Така през юни 2020 г. бе създадена най-детайлната до днес рентгенова карта на Вселената, която включва над един милион обекта.

Човешкото око възприема много малка част от светлинния спектър. Чувствителни сме към фотоните в рамките на определена гама енергия – от червен до виолетов. Съществуват много невидими за нас фотони, които са с по-ниска енергия, като инфрачервените например. Излъчва ги „студената“ материя. Съществуват и високоенергийни – ултравиолетови, рентгенови и гама-лъчи.

Техен източник е „горещата“ материя. Слънцето също излъчва неголямо количество такива фотони, но основната част от активността му е съсредоточена във видимия спектър. Когато Вселената се разглежда във видимия спектър, това е само една страна от много сложна картина. Според експертите, това е все едно да се гледа черно-бяла репродукция на импресионист.

Да се разгледа Вселената във високоенергийния спектър е изключително сложно, защото атмосферата ефективно разсейва това излъчване. Затова, за да се получи тази ценна информация, трябва да се изпрати сложен инструментариум в Космоса.

Точно това е функцията на руско-германския телескоп „eRosita“, който е качен на руския спътник „Спектър-РГ“, изстрелян на 13 юли 2019 г. от космодрума „Байконур“ и поставен в орбита на разстояние 1,5 милиона километра от Земята. Негово дело е първата пълна снимка на небето с невиждано досега качество.

„Това е само първото от осем изследвания, които ще бъдат проведени за четири години – казва Никола Клерк, експерт от консорциума „eRosita“. – На базата на вече получените данни ще можем да изчислим някои още по-слаби или далечни източници на светлина.“

Повечето от обектите на снимката не са звезди, а активни галактически ядра – тоест свръхмасивни черни дупки, чиято маса е милиарди пъти по-голяма от тази на Слънцето.

Най-голям интерес за специалистите представлява обаче друг тип обекти – струпвания на галактики. Тези групи, които включват в себе си от стотици до хиляди галактики, плуват в облаци от силно разреден, но много горещ газ – над 10 милиона градуса. На един литър обем в него се пада само един атом, но този атом е толкова силно зареден, че става източник на рентгеново лъчение.

Телескопът „eRosita“ е успял да открие 20 хиляди подобни струпвания. Най-близките от тях са малките размити бели точки в краищата на изображението. Сега учените ще определят разстоянието до тях и ще наблюдават как разпределението им се променя във времето. Погледът им ще достигне до 10 милиарда година назад. За сравнение – Вселената е на 13,8 млрд. години.

На картата доминират двойните източници на рентгеново излъчване в нашата собствена галактика. Тези двойки обикновено включват свръхплътно тяло, например черна дупка, която поглъща съседната звезда.

Голямата и ярка бяла точка в средата на картата е Скорпион Х-1, неутронна звезда, която поглъща вещество от съседното светило. Тя се намира на 9 хиляди светлинни години от нас и е най-мощният източник на рентгеново лъчение в нашето небе.

Цветовете на изображението не съответстват на действителността. Експертите са отбелязали в червено най-нискоенергетичното излъчване, със зелено – средното, а със синьо – най-високоенергетичните източници. Съчетанието на трите цвята рисува общата картина във видимия спектър. Червеникавият воал върху изображението е облак горещ газ, който обгръща нашата Слънчева система и вероятно е резултат от взрива на една или няколко свръхмасивни звезди преди милиони години.

"Площад Славейков"

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията