Знаете ли, малко са филмите, на които плача.

Този е един от тях. Гледал съм го 200 пъти и всеки път рева като магаре.

Филмът е от киното, което умря. Такова кино вече няма.

Вече всички ходите на кино с идеята да ядете пуканки и да гледате дебилните истории на Марвел или DC, поднесени с много специални ефекти.
И без никаква душа.

Този филм, за който днес искам да ви припомня, се нарича "Ново кино Парадизо".

А музиката е на Енио Мориконе.

Да, знам, че има по-емблематични негови опуси, но за мен това е музиката на музиките.

Това е най-красивата, най-топлата и най-великата киномузика за всички времена.

Историята разказва за малкото момченце в мъничкия град, живеещо в бедно семейство след войната.

Това момченце расте благодарение на киносалона в града.

И заедно с киносалона то възмъжава, става голям човек и накрая напуска малкия град и става голям кинорежисьор. Всичко това под крилото на неговия ментор - Филип Ноаре - който пуска филмите в киносалона.

Последната сцена на този филм е покъртителна.

Възрастният режисьор е научил за смъртта на неговия ментор и се завръща в родното си градче, където киното всеки момент ще бъде бутнато, за да се строи МОЛ.

Тогава съпругата на починалия Филип Ноаре му дава една лента и казва: "Това е за теб от него".

В последната сцена на филма режисьорът пуска лентата. А в нея са събрани всички цензурирани през 60-те и 70-те години от католическата църква в градчето любовни сцени от всички филми, прожектирани в "Парадизо".

Днес композиторът Енио Мориконе си е отишъл на 91-годишна възраст.

И ни е оставил тези хиляди целувки и тази огромна любов, събрани в партитурите му.

И ние имаме два пътя пред себе си. Или ще запазим тези любовни сцени в душите и сърцата си и ще продължим да служим на светлината...

Или ще си купим пуканки, ще си пуснем поредната пластмасова тъпотия на Марвел и всичко, което Мориконе ни завещава, няма да има никакъв смисъл.

Изборът е наш. Аз моя избор съм го направил.

Светъл ви път, маестро Мориконе. Това, което съм днес - добро или лошо - се дължи и на вашата музика.

Поклон и последни аплодисменти!!!

---

Бел. ред: Коментара на Венци Мицов препечатваме от фейсбук профила му с разрешение на автора. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.