Article_top

Докато цяла нощ будни граждани се чудят дали "бял хакер" не е пробил профила на правосъдния министър Данаил Кирилов, се е случило нещо много по-страшно. Посредствеността, простотията, слагачеството, сервилността, безпринципността, тъпотията, лакомията и още много други обществени стихии са сключили таен сговор. 

Това е статуквото на хроничната простащина, в която овластени лица вземат важни за всички решения според настроенията на своя епидермис. Епидермални политици, епидермални силоваци и прокурори, епидермални интелектуалци създават новата нормалност. 

Няма как иначе да се обясни защо по нощите един министър ще си позволи в личния профил в социалните мрежи да нарича един партиен лидер "СпонджБоб Квадратните гащи", да го иронизира, когато дори и по юнашки наивно се е противопоставил на безобразията, които стават с употребата на държавни институции и принизяването на офицерите на НСО до обикновени биячи. И ехидно да добави: "Е, най-добре да го били набили и други мерки да са наложили, ама, уви, браво на охраната - и те на море, не се хванали лесно на въдицата като шарани."

Няма как иначе да се обясни защо по нощите един министър ще си позволи, дори и да не го назовава по име, да нарича президента "инспектор Дю Дю". Като продължи да се излага с разсъжденията: "И той набира сила, една съпруга на стъклено кълбо визионерски идеи му събира, Конфуций ряпа да яде!"

Но това не са моментни проблясъци на г-н Кирилов, който през миналата година прати единия от тримата големи в съдебната система на "бял хакер". Около дебатите за законодателни промени за ограничаване на съкратеното съдебно следствие (те съвпаднаха и с предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман) изпадна в "съзерцание и умозрение". Ала призова в профила си във фейсбук: "Да уважаваме опонентите си по тези, защото в спора се разкрива истината." 

С думите "Няма да се обяснявам пред вашите читатели!", през декември 2019 година същият Данаил Кирилов арогантно отблъсна критичните медии по въпроса защо Венецианската комисия има различно мнение от мнението на самия министър за правораздаването в България. И се наложи след това под натиска на премиера да се извини за реакцията си. 

А в края на годината фамозният синтаксис на министъра се сблъска с портретното му описание от д-р Коста Костов, който написа: "Докато Цецо и Цецка ръсеха мисли като пудра захар, при Дани Кирилов те се изливат като шкембе чорба. Колкото по-дълбоко гребеш с черпака, толкова повече карантия излиза. Наслада за всеки мисловен махмурлук."

Тогава Кирилов сподели в социалната мрежа съвета на свой приятел, който срещнал случайно в Южния парк. „Не оставяй калтаците да пируват!“, дал му акъл той. Но министърът категорично обяви:
„Аз няма да се защитавам! Тези не са ми равни, защото нямат достойнство и чест! Те не калят мен, калят собствените си противни и алчни мутри. Ще чакам мъдрото действие на Провидението!“

Но Данаил Кирилов не е сам. Той има много по-светли примери, които може да следва. Без проблем може да се учи от високия наратив на скулптора на мисълта Вежди Рашидов, известен с мотото си „малка пластика, малка водка“, който наскоро публикува в столичен вестник опус, наречен: „За чистотата на духа и търговията с медийни услуги“ и тъжно заключи: "Еректирахте и злорадствахте над всичко, което преживявах, без да имам никаква вина." 

Ето защо някои персони няма защо да чакат провидението. Те сами са станали част от вечността.  

И колкото и цинично оптимистите да си повтарят, че подобни министри и политици са еднодневки и бързо ще бъдат забравени, когато изпаднат от борда на властта, ще останат разочаровани. Именно такива образци на мисълта оставят най-дълбока диря в историята. Те издълбават дълбока рана в общественото съзнание. И за да се защити, то търси иронията, вица и насмешката над подобни феноменални карикатурни образи. Дори и оставката на Данаил Кирилов като министър няма да го спаси от нарицателните, в които се превръща. Обществото има нова карикатура.   

Нискочелата самозабрава на правосъдния министър е просто друго лице на същата тази арогантна разюзданост, която извади наяве акцията на Христо Иванов - приватизираното крайбрежие, по което безпроблемно никнат сараи на сенчести бейове на злощастната българска демокрация. При това охранявани от държавната НСО с парите на всички нас като данъкоплатци.

И ако все още има останки (или по-скоро руини) от гражданска будност, то насроченото за тази събота "протестно плажуване" в парка Росенец не бива да остане самотен летен хепънинг на група възмутени фейсбукари. Гневът срещу мултиплициращите се безобразия на властта не бива да щади грозните циреи нито по черноморския бряг, нито из планинските резервати, нито пък върху нечия министерска физиономия.

 

Докато цяла нощ будни граждани се чудят дали "бял хакер" не е пробил профила на правосъдния министър Данаил Кирилов, се е случило нещо много по-страшно. Посредствеността, простотията, слагачеството, сервилността, безпринципността, тъпотията, лакомията и още много други обществени стихии са сключили таен сговор. 

Това е статуквото на хроничната простащина, в която овластени лица вземат важни за всички решения според настроенията на своя епидермис. Епидермални политици, епидермални силоваци и прокурори, епидермални интелектуалци създават новата нормалност. 

Няма как иначе да се обясни защо по нощите един министър ще си позволи в личния профил в социалните мрежи да нарича един партиен лидер "СпонджБоб Квадратните гащи", да го иронизира, когато дори и по юнашки наивно се е противопоставил на безобразията, които стават с употребата на държавни институции и принизяването на офицерите на НСО до обикновени биячи. И ехидно да добави: "Е, най-добре да го били набили и други мерки да са наложили, ама, уви, браво на охраната - и те на море, не се хванали лесно на въдицата като шарани."

Няма как иначе да се обясни защо по нощите един министър ще си позволи, дори и да не го назовава по име, да нарича президента "инспектор Дю Дю". Като продължи да се излага с разсъжденията: "И той набира сила, една съпруга на стъклено кълбо визионерски идеи му събира, Конфуций ряпа да яде!"

Но това не са моментни проблясъци на г-н Кирилов, който през миналата година прати единия от тримата големи в съдебната система на "бял хакер". Около дебатите за законодателни промени за ограничаване на съкратеното съдебно следствие (те съвпаднаха и с предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман) изпадна в "съзерцание и умозрение". Ала призова в профила си във фейсбук: "Да уважаваме опонентите си по тези, защото в спора се разкрива истината." 

С думите "Няма да се обяснявам пред вашите читатели!", през декември 2019 година същият Данаил Кирилов арогантно отблъсна критичните медии по въпроса защо Венецианската комисия има различно мнение от мнението на самия министър за правораздаването в България. И се наложи след това под натиска на премиера да се извини за реакцията си. 

А в края на годината фамозният синтаксис на министъра се сблъска с портретното му описание от д-р Коста Костов, който написа: "Докато Цецо и Цецка ръсеха мисли като пудра захар, при Дани Кирилов те се изливат като шкембе чорба. Колкото по-дълбоко гребеш с черпака, толкова повече карантия излиза. Наслада за всеки мисловен махмурлук."

Тогава Кирилов сподели в социалната мрежа съвета на свой приятел, който срещнал случайно в Южния парк. „Не оставяй калтаците да пируват!“, дал му акъл той. Но министърът категорично обяви:
„Аз няма да се защитавам! Тези не са ми равни, защото нямат достойнство и чест! Те не калят мен, калят собствените си противни и алчни мутри. Ще чакам мъдрото действие на Провидението!“

Но Данаил Кирилов не е сам. Той има много по-светли примери, които може да следва. Без проблем може да се учи от високия наратив на скулптора на мисълта Вежди Рашидов, известен с мотото си „малка пластика, малка водка“, който наскоро публикува в столичен вестник опус, наречен: „За чистотата на духа и търговията с медийни услуги“ и тъжно заключи: "Еректирахте и злорадствахте над всичко, което преживявах, без да имам никаква вина." 

Ето защо някои персони няма защо да чакат провидението. Те сами са станали част от вечността.  

И колкото и цинично оптимистите да си повтарят, че подобни министри и политици са еднодневки и бързо ще бъдат забравени, когато изпаднат от борда на властта, ще останат разочаровани. Именно такива образци на мисълта оставят най-дълбока диря в историята. Те издълбават дълбока рана в общественото съзнание. И за да се защити, то търси иронията, вица и насмешката над подобни феноменални карикатурни образи. Дори и оставката на Данаил Кирилов като министър няма да го спаси от нарицателните, в които се превръща. Обществото има нова карикатура.   

Нискочелата самозабрава на правосъдния министър е просто друго лице на същата тази арогантна разюзданост, която извади наяве акцията на Христо Иванов - приватизираното крайбрежие, по което безпроблемно никнат сараи на сенчести бейове на злощастната българска демокрация. При това охранявани от държавната НСО с парите на всички нас като данъкоплатци.

И ако все още има останки (или по-скоро руини) от гражданска будност, то насроченото за тази събота "протестно плажуване" в парка Росенец не бива да остане самотен летен хепънинг на група възмутени фейсбукари. Гневът срещу мултиплициращите се безобразия на властта не бива да щади грозните циреи нито по черноморския бряг, нито из планинските резервати, нито пък върху нечия министерска физиономия.

Коментари

Да не забравяме цялата банда, която е била

кой министър на Мутрата, кой коалиционен партньор. И още не са обяснили това си предателство

Да не забравяме мнозината, които и днес усърдно работят с герберастията по общини, минстерства и други енстентуциЙ за мутрите, независимо от политическата си боя.

Както каза един "голям" политик навремето си, "не демонизирайте" тоя и оня.

Съдете всички поравно според делата им, а не според приказките.

този охлюв

всички видяхме как се хвърля да целува ръката на Борисов, когато го обяви за министър. Акакво ли целува на Доган?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията