Критериите за притежаване на високи нравствени и професионални качества следва да бъдат завишени по отношение на кандидатите за председатели на Върховния касационен съд или на Върховния административен съд и за главен прокурор.

Законовите изисквания за подробна документация за професионалната биография, имуществото и интересите на кандидатите, сами по себе си, не обезпечават осъществяване на информиран и пълноценен избор. Липсата на механизъм за дълбочинна проверка на тази документация - най-вече в частта за имущественото състояние и възможен конфликт на интереси - прави възможен избор на кандидати, несъответстващи на високите изисквания за почтеност и независимост.

Това са част от изводите в становище на Съюза на съдиите в България (ССБ), изпратено по повод организирана от министъра на правосъдието Андрей Янкулов дискусия за изработване на прозрачни критерии за номиниране на кандидати в третата власт.

Както Клуб Z писа, Янкулов анонсира събитието, като обяви, че изводите, до които ще стигнат с широк кръг от експерти, представители на професионалните среди, НПО и граждански организации - ще остави на евентуалното редовно правителство.

(Както е известно, макар и насочено по принцип към ръководителите в съдебната система, едва ли има съмнение, че събитието се фокусира върху "тримата големи". Ситуацията там е патова - няма титуляри за председател на ВАС и главен прокурор, а от друга страна ВСС, който функционира вече в невероятната си девета година, няма право да ги избере - по силата на законови промени от 21 януари 2025 г., бел. ред.).

Дискусията бе проведена вчера, а мнозина от участниците се обединиха, че е обществена необходимост министрите на правосъдието да упражняват конституционното си правомощие да номинират кандидати за важните постове в съдебната власт, става ясно от съобщение на пресслужбата на МП.

Правомощието на министъра е важен инструмент за постигане баланса между властите и за избягване капсуловането на съдебната система, който трябва да бъде използван. Същевременно предвиждането на ясни критерии и прозрачен номинационен процес биха намалили риска от политическо вмешателство, цитирани са участниците.

(Клуб Z напомня, че въпреки откровения демарш, който Янкулов пое срещу оставането на Борислав Сарафов на поста вече близо 3 години, служебният министър винаги е подчертавал, че не той, а ВСС е редно да номинира следващ "и.ф." 

Но и не изключи такава опция.

На дискусията вчера Янкулов е поставил за разискване няколко принципни въпроса: за кои позиции в съдебната власт е необходимо министрите на правосъдието да упражняват кадровите си правомощия; каква да бъде ролята в процеса на професионалните и гражданските организации; какви да бъдат критериите по същество.

Получените отговори бяха разнообразни, работата по изработването на критерии, които са сред приоритетите на служебното правителство, продължава. Правилата ще бъдат оставени в наследство на редовен кабинет, допълват от МП.

Какво още казват съдиите в позицията си

Те посочват още, че в биографиите на кандидатите трябва да липсват "каквито и да е неотстранени съмнения за нравствено и морално укорими прояви, контакти или състояния на нелегитимни зависимости.

"Поддържането на безукорно поведение и в професионалния, и в личния живот на заемащите най-висшите ръководни длъжности в съдебната власт е основна предпоставка както за утвърждаване на общественото доверие към съответните институции, така и за неподвластно на каквото и да било нередно влияние упражняване на управленските функции", пишат още от ССБ.

Оттам посочват още, че основен проблем до момента при такива важни избори не е липсата на подходяща правна уредба относно критериите. А е несъобразяването със съдържанието на нормите "от страна на основния адресат – Пленума на Висшия съдебен съвет", което води до конкретни последици – "намиращи многократно потвърждение съмнения, че съответните избори се правят „в две други сгради“ (изразът е на Сотир Цацаров, когато се беше ядосал на председателя на ВКС Лозан Панов - б.р. на Клуб Z) примери за администриране на дейността на съответните върховни съдебни институции при неспазване на изискванията за прозрачност и отчетност, ниско обществено доверие и липса на автентична професионална подкрепа към избрани на тези най-висши длъжности титуляри."