"Получаваме най-много пари от Европейския съюз просто защото имаме най-лошата икономика."

Това заяви днес пред бТВ бившият външен министър и бивш евродепутат от групата на ПЕС Ивайло Калфин. Той беше поканен да коментира историческото споразумение от вчера в Брюксел, на което беше одобрена следващата многогодишна финансова рамка на общността, както и финансирането по т.нар. Възстановителен фонд, който има за цел да вдигне европейските икономики на крака след опустошителните действия на коронавируса върху стопанския живот. 

Припомняме, че общата сметка за България е, че страната ще има достъп до 29 млрд. евро в годините до 2027 г. Почти 13 млрд. евро от тях са част от Възстановителния фонд - целево финансиране, което ще бъде набрано през капиталовите пазари. Тоест ЕС за първи път в своята история ще изтегли солидарен общ дълг.

Според Калфин сумите за страната ни все пак са по-малки от първоначално предложените от Европейската комисия, но допълни, че доста държави са се оказали с орязано финансиране. За сметка на други - които ще вземат доста повече от очакваното. Като пример беше дадена Румъния, която ще може да очаква до цели 80 млрд. евро от ЕС.

"Идеята на тези пари е в рамките на следващите 4-5 години тотално да променим икономиката си и стандарта на живот. ЕС обаче този път дава пари с доста условия - не можем да си ги вземем и да си ги похарчим."

Той коментира и вчерашното изказване на вицепремиера Томислав Дончев, който на практика обясни, че пари ще се дават на всеки, който има право и ги поиска - "бързо, на място, без всякаква преценка - обективна или субективна". Според управляващите така щял да се минимизира рискът от корупция - като просто дадат на всички.

"Точно това не бива да се казва и не бива да се случва. Трябва много ясно да се каже как ще се разпределят и как ще се харчат тези пари. Трябва ясно да се каже как те ще променят нашата икономика", обясни Калфин.

Той даде и малко повече разяснение относно това какви са сроковете и какви ще са българските ангажименти. Така стана ясно, че българското правителство ще има време до октомври на тази година да представи на Брюксел своя национален план, по който да му бъдат отпуснати парите. След това той ще започне процедурите по одобрение и около април на следващата година би трябвало да има одобрени. В годините до 2023-та пък тези пари ще трябва да се инвестират. 

Различното от други години е следното - специално за парите от целевото финансиране през възстановителния фонд - мониторинг ще има не само от ЕК, но и всички страни членки.

"Този план трябва да бъде съобразен с препоръките, които ни се дават от години - повече конкуренция, повече дигитализация и цифровизация, повече работа по Зелената сделка, по-малко деца да отпадат от училище и, разбира се, традиционната съдебна система и нейната реформа."

Генералният извод - огромното финансиране е изключителен шанс пред България да промени своето бъдеще, но той ще зависи единствено от добрата работа на родните власти. 

Освен това ЕС дава парите не заради прекрасното им управление у нас, а защото икономиката ни продължава да изостава тежко от средното за западноевропейските страни.