Пет години след последните конституционни промени българските граждани отново протестират, като този път протестът отчетливо е за права, а не за блага. Исканията за оставка на правителството и главния прокурор са съпроводени с призив за справедливост в обществото, като това е сведено до важна конкретика – съдебна реформа, с особен акцент върху изсветляване на дейността на прокуратурата.

Това поражда множество предложения, някои включват свикване на Велико народно събрание и изработване на нова Конституция, други предвиждат реформа при запазване на настоящата и т.н. Ако обаче искаме да бъдем реалисти, ще трябва да търсим възможния работещ вариант, а на този етап той се свежда до изменения от Обикновено народно събрание, тъй като проблемите са повече от ясни, а решенията - съвсем постижими.

Въпреки че на преден план вече излиза преразглеждане на фигурата на главния прокурор и отчетливата разлика, че няма как съдът и прокуратурата да се ползват с еднаква степен на независимост, тъй като имат различни функции, в периферията остава един съществен въпрос, а именно – как се харчат парите на данъкоплатците за съда и за прокуратурата?

Основно перо, освен заплатите на съдиите, прокурорите и следотавателите, са капиталовите разходи на съдебната власт – тоест харчовете за сгради, оборудване, информационни системи, автомобили и др. И тук отново на преден план излиза един сериозен дефицит.

С изменение на Конституцията от 2015 г. правомощието по стопанисване на недвижимите имоти на съдебната власт се прехвърля от Министерство на правосъдието към пленума на ВСС, като той е отговорен и за разрешаването на общите организационни въпроси на съдебната власт (чл. 130а, ал. 2, т. 4 и т.6).

Съветът, по закон, изпълнява тази си функция посредством постоянните си комисии - „Бюджет и финанси” (КБФ), „Управление на собствеността” (КУС) и  „Професионална квалификация и информационни технологии” (КПКИТ). Съгласно чл. 37 от ЗСВ пленумът на ВСС избира от своя състав членове в Комисия "Бюджет и финанси" и постоянна Комисия "Управление на собствеността". Тези комисии са с равно по численост представителство от съдийската и от прокурорската колегии.

По отношение на съдилищата за всеки капиталов разход, както и за редица текущи такива, административният ръководител на съда следва да поиска разрешение от Комисията „Управление на собствеността“ и от Комисията „Бюджет и финанси“ на ВСС. Те решават дали да одобрят извършването му и предлагат на пленума на ВСС да вземе окончателно решение.

И докато такава тромава процедура е донякъде обяснима за големите инвестиционни проекти, тя е крайно нефункционална и неефективна за малките капиталови разходи, с които КБФ и КУС постоянно се занимават. С други думи – в резултат на тромавата и силно централизирана процедура, както и на стимулите за потискане на капиталовите разходи, съвсем логично е по-трудното изпълнение на тези разходи в рамките на съдилищата.

Подобна процедура обаче не съществува за прокуратурата, която сама определя какви инвестиции ще прави през годината. Същевременно прокурорите, чрез гласовете си в пленума на ВСС, влияят пряко на решенията за капиталовите разходи на съда.

Съгласно чл. 65 от ЗСВ всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка и се представляват от административния ръководител или друго определено лице като правилото е председателят на съд да осъществява общото организационно и административно ръководство, докато според чл. 136 от ЗСВ Прокуратурата на Република България е единна и структурата ѝ е в съответствие с тази на съдилищата.

Това е и причината на практика Инвестиционната програма на ВСС да е реално списък на чакащите и неодобрени искания от съдилища, оставени в графа „Преходни ангажименти” за съответната година (виж тук).

В действащия модел на българската прокуратура, начело на която стои всевластен, но безотчетен главен прокурор, практическият смисъл от съществуването на прокурорската колегия е повече от спорно. При основното ѝ правомощие по кариерните въпроси на прокурорите и следователите членовете ѝ доминантно гласуват по волята на главния прокурор.

Вторичните въпроси като бюджет и материална обезпеченост на прокуратурата и нейните структури в страната решенията се взимат еднолично от главния прокурор или неговата администрация и се изпълняват от администрацията на прокуратурата. По този начин нормите на закона реално обхващат само системата от съдилищата, а прокуратурата не е обвързана от тази процедура и решенията за инвестиции остават подчинени на волята на главния прокурор.

Към настоящия момент главният прокурор не се подчинява на никакви правила за прозрачност и отчетност по отношение на повдигане на обвинения и предаване на съд, но заедно тази безотчетност се простира и върху начина, по който се харчат парите на данъкоплатците.

Ако фигурата на главен прокурор концентрира в себе си толкова правомощия и толкова малко задължения за прозрачност и отчетност, въпросът е какъв е смисълът от съществуването на прокурорската колегия на ВСС? Нормативната уредба и практиката по определяне на капиталовите разходи в системата от съдилища навеждат на мисълта, че тя се използва като инструмент за влияние върху съдилищата.

Институт за пазарна икономика