Article_top

Нищо ново под слънцето. Корупцията е един от факторите, довели до разпада на Древен Рим. Създадени преди векове, корупционните практики почти не са се променили до днес.

Нека си припомним какво ни разказва историята, която понякога прилича на новинарска емисия от съвремието.

В Древен Рим корупцията процъфтява с особена сила в периода на късната република. Става възможна заради разрастването на държавата и завоеванията на нови територии, които вкарват нови приходи в хазната. Увеличението на бюрокрацията и политическата система, при която властта принадлежала на ограничено количество хора, непоклатими на политическите си позиции, подпомагали корупционните явления. В края на I век пр. Хр. шуробаджанащината и продажбата на длъжности станали обичайно явление. Системата на патроната улеснявала битовата корупция. Плебеите се нуждаели от покровителството на елита – патрициите, заради което им осигурявали политическа поддръжка. Назначенията ставали по препоръка на овластените „патрони“. От това те печелели – назначеният заплащал по всякакви начини за длъжността си.

В кулоарите на сената се водели делови, но и корупционни преговори. Тъй като сенаторите нямали право да развиват търговска дейност, те използвали подставени лица.

Една от най-благодатните възможности за незаконно обогатяване било строителството на пътища. Държавни средства били пилени със замах за построяването на по-малки или по-големи пътни артерии. Подизпълнителите плащали солидни подкупи на длъжностните лица, които взимали решения за държавно строителство или ремонт на пътища.

Заедно с корупцията се активизирал и сиамският ѝ близнак – борбата с корупцията. Тя пък захранила кариерата на много от римските политици. Най-известните от тях са братята Гракхи. След като започнали мащабна борба с корупцията и олигархията, те загубили и живота си. Цезар също се издигнал, яхнал вълната на антикорупционните настроения. Дори като диктатор той предприемал законодателни инициативи за противодействие на корупцията. Все пак знаел доста за нея – всеизвестен е подкупът от 155 тона сребро, които именно Цезар взима от Птолемей XII за възможността да му върне египетския престол.

Една от най-видимите форми на корупция в Древен Рим било купуването на електорални гласове от политиците. Подкупването на избирателите ставало чрез раздаване на хранителни продукти или чрез организиране на зрелища. Понякога раздавали и пари – през 65 г. пр. Хр. в това били обвинени Публий Корнелий Сула и Публий Автроний Пет. Те били лишени от консулски права и възможност да се кандидатират в бъдеще.

Казват, че основна причина за появата на толкова много корупционни скандали в късната Римска република било разпределението на новозавладените земи във все по-разширяващата се държава. Факт е, че сенаторите, народните представители, които първоначално били избирани от средите на обикновените хора, ставали все по-богати. Ако 4 века по-рано Цинцинат отишъл да управлява Рим директно от малката си нива, която обработвал собственоръчно, то на прага на новата ера сенаторите вече притежавали по няколко огромни имения, отказвали да се придвижват пеша, разполагали с колесници и паланкини и съвсем загубили връзка с хората, които управлявали.

Така започнал разпадът на една от най-великите държави в древността. Историците са категорични – когато се разрушат моралните основи в едно общество, скоро загива и държавата, която го приютява.

Площад "Славейков"

Ключови думи
 

Нищо ново под слънцето. Корупцията е един от факторите, довели до разпада на Древен Рим. Създадени преди векове, корупционните практики почти не са се променили до днес.

Нека си припомним какво ни разказва историята, която понякога прилича на новинарска емисия от съвремието.

В Древен Рим корупцията процъфтява с особена сила в периода на късната република. Става възможна заради разрастването на държавата и завоеванията на нови територии, които вкарват нови приходи в хазната. Увеличението на бюрокрацията и политическата система, при която властта принадлежала на ограничено количество хора, непоклатими на политическите си позиции, подпомагали корупционните явления. В края на I век пр. Хр. шуробаджанащината и продажбата на длъжности станали обичайно явление. Системата на патроната улеснявала битовата корупция. Плебеите се нуждаели от покровителството на елита – патрициите, заради което им осигурявали политическа поддръжка. Назначенията ставали по препоръка на овластените „патрони“. От това те печелели – назначеният заплащал по всякакви начини за длъжността си.

В кулоарите на сената се водели делови, но и корупционни преговори. Тъй като сенаторите нямали право да развиват търговска дейност, те използвали подставени лица.

Една от най-благодатните възможности за незаконно обогатяване било строителството на пътища. Държавни средства били пилени със замах за построяването на по-малки или по-големи пътни артерии. Подизпълнителите плащали солидни подкупи на длъжностните лица, които взимали решения за държавно строителство или ремонт на пътища.

Заедно с корупцията се активизирал и сиамският ѝ близнак – борбата с корупцията. Тя пък захранила кариерата на много от римските политици. Най-известните от тях са братята Гракхи. След като започнали мащабна борба с корупцията и олигархията, те загубили и живота си. Цезар също се издигнал, яхнал вълната на антикорупционните настроения. Дори като диктатор той предприемал законодателни инициативи за противодействие на корупцията. Все пак знаел доста за нея – всеизвестен е подкупът от 155 тона сребро, които именно Цезар взима от Птолемей XII за възможността да му върне египетския престол.

Една от най-видимите форми на корупция в Древен Рим било купуването на електорални гласове от политиците. Подкупването на избирателите ставало чрез раздаване на хранителни продукти или чрез организиране на зрелища. Понякога раздавали и пари – през 65 г. пр. Хр. в това били обвинени Публий Корнелий Сула и Публий Автроний Пет. Те били лишени от консулски права и възможност да се кандидатират в бъдеще.

Казват, че основна причина за появата на толкова много корупционни скандали в късната Римска република било разпределението на новозавладените земи във все по-разширяващата се държава. Факт е, че сенаторите, народните представители, които първоначално били избирани от средите на обикновените хора, ставали все по-богати. Ако 4 века по-рано Цинцинат отишъл да управлява Рим директно от малката си нива, която обработвал собственоръчно, то на прага на новата ера сенаторите вече притежавали по няколко огромни имения, отказвали да се придвижват пеша, разполагали с колесници и паланкини и съвсем загубили връзка с хората, които управлявали.

Така започнал разпадът на една от най-великите държави в древността. Историците са категорични – когато се разрушат моралните основи в едно общество, скоро загива и държавата, която го приютява.

Площад "Славейков"

Коментари

....

Доколкото помня, първоначално сенаторите са били от средите на патрициите. И плебсът няколко пъти е вдигал бунтове, защото също е искал свои представители във властта.

Колкото до корупцията и упадъка на късната Римска република - как тогава имерията оцелява още 5 века, а Византия - до 15-ти век?

Иначе опорките си ги бива. Корупция има и днес по цял свят, вкл. в най-развитите държави.

Имало корупция по цял святх ? Невероятно.

А нейният мащаб и разпространение в институциите спрямо броя на правомерните договорености? Дали това има значение?

+++

Иначе опорките си ги бива.
Костадин Генчев's picture
Костадин Генчев
Косьо Генчев

Фреска от Помпей, изобразяваща римско пиршество

Не ми се вярва да е от Помпей.
Това по-прилича на момент от спалнята на Борисов на ул. "Секвоя" преди тия двете да направят "ония" снимки от чекмеджето, а "умореният" от палуване Борисов да го снимат както си спинка после.
"Историците са категорични – когато се разрушат моралните основи в едно общество, скоро загива и държавата, която го приютява"
Това е къде, къде по-достоверно!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията