Теодор Славев е доктор по политология. Работи като старши анализатор в Българския институт за правни инициативи. Занимава се с провеждане на изследвания и проучвания в областта на политическия процес и съдебната система. 

Г-н Славев, близо месец граждани протестират срещу управлението с искане за оставки не само на премиера, но и на главния прокурор. Какво остава невидимо? 

Не мисля, че има невидими неща, а по-скоро биха могли да се правят интерпретации и да се подчертаят някои акценти, които правят този протест по-различен. На първо място, протестът е като един голям котел, в който се изсипват различни съставки, но произвежда хомогенна сплав под формата на ясно, категорично и недвусмислено искане – оставка на премиера и главния прокурор. На площада може да видите несъвместими иначе политически хора, които осъществяват някаква форма на общуване – те изграждат социален капитал. Пренесено на политическото поле – това е кошмарът на Борисов, защото прави възможно обединението всички срещу ГЕРБ.

Интерес от това имат и тези, чиито интереси той обслужва в момента, защото по този начин те държат още един лост, чрез който да го направляват, ако реши да действа на своя глава. На второ място, протестът очертава едни ясни граници на политическото действие – като от една страна, окомплектова премиера и главния прокурор. В общественото съзнание прокуратурата е вече втъкана като част от изпълнителната власт с други средства. Третият въпрос е за протестната стратегия – какво ще стане оттук нататък с протеста. За мен успешният модел е разширяването му с още и още социални групи, които да поставят в този котел своята енергия. Общ протестен фронт срещу тоталната капитулация на институциите в ръцете на шепа хора. 

Последните години нито един кабинет не си е отивал под натиска на площадната демокрация. Какъв е смисълът тогава от протести до дупка? 

Протестите са най-силното хапче срещу една опиянена и самозабравила се власт. Един от непосредствените и най-явни резултатите е, че протестът ясно построи барикадите – от коя страна застават в момента различни групи и хора е показателно. Той задължава тези, които утре ще влязат в парламента, да не извършат предателство чрез безпринципни коалиции, защото всички знаем, че властта е най-силният опиат. 

Имат ли полезни ходове управляващите, за да спасят властта, и какви са те? 

Ясно трябва да си дадем сметка, че в момента правителството е просто параван за разпределяне на публичния ресурс в ръцете на олигархично малцинство. Дори и оставката му не гарантира, че това няма да спре и краденето да продължи, но с други аватари. Това, което ми се струва, че прави властта в момента, е да програмира кризи, така че следващо служебно или редовно правителство да бъде изправено пред невъзможност да управлява. Подобно опасно поведение може да повлече цялото общество след себе си, което да стане заложник на хаотични политики. В момента се раздават пари без никаква цел. Хазната се опразва, а времето да се изтегли заем намалява.

Ако до зимата не е започнал процесът за нови избори, ние ще изпаднем в състояние на повсеместна институционална и политическа нелегитимност, икономическа и здравна криза. Стратегията за програмираните кризи е опасна, защото има много подводни камъни и може да се обърне срещу стратезите си. Това, което е ясно, е, че ГЕРБ са в панически страх да оставят правителство на Радев да организира избори. Най-малко им трябва време да заметат следите след себе си.

Това в някаква степен се потвърди и днес на събранието на ГЕРБ. Борисов намекна, че може да се върви към вариант за друг министър-председател в рамките на този парламент. Опит за купуване на време, нагласяне на сметки, замитане на следи, задоволяване на интересите на коалиционните партньори, на които е ясно, че това е последният път, в който вкусват от властта.

Когото и да се опитат да сложат в момента като формален титуляр за премиер, единствено ще налее масло в протеста. Това е ефектът на тоталната пропаднала легитимност. Борисов може да пробва да си откъсне опашката сам и да бъде опозиция на себе си на едни предсрочни избори, но това няма как да се получи на "патриотите" и те го знаят. Мисля, че днес Борисов обяви началото на края на този кабинет.

Успя ли премиерът Борисов да отблъсне впечатленията, че ДПС е „студеният резерв на властта“, като смени министрите Владислав Горанов и Емил Караниколов? Какви ще бъдат дългосрочните последици от тези влияния? 

ДПС са официална опозиция и се питам защо и те не са на площада? Отговорът е ясен – защото са в управлението. Когато ДПС слезе на площада, ще е ясно, че с правителството е свършено. Нелепата от политическа гледна точка рокада в кабинета очевидно удовлетворява интересите на Доган и целия бизнес зад тях. Никакви влияния не са се нарушили и корупционният баланс е запазен. Това, от което има нужда ГЕРБ като партия, е да бъде в опозиция, и то достатъчно дълго, за да може да се изчисти, отрезви и да намери себе си. Надявам се там да има хора, които ясно да си дават сметка за случващото се и за имиджовата щета върху тяхната партия. За мен е необяснимо как може да излязат снимки на председателя на партията, в която той е сниман с милиони, злато и оръжие до възглавницата, и никой от партията му да не му поиска оставката. Това не е нормално. 

Какво е политическото бъдеще на президента Румен Радев? 

Пред Румен Радев има три варианта. Първият е да се яви на президентските избори и да поиска втори президентски мандат, който изглежда най-логичен. Вторият е да започне да работи върху собствен политически проект, за което вече е закъснял, а и му липсва организационен и човешки ресурс. Третият вариант е един следващ фрагментиран парламент да го издигне за министър-председател на коалиционно правителство, тъй като той има качествата на тази компромисна и популярна фигура.

В момента Радев е най-високата публична трибуна, която отчетливо посочва проблемите в държавното управление и съдебната власт. Лично на мен ми се струва, че е искрен. Но Радев имаше възможност да предотврати избора на Гешев, като форсира институционална криза и откаже да подпише указа за назначаването му дори и с риск от процедура по импийчмънт. Въобще не е ясна и неговата позиция, неговите предложения за конституционна реформа, за мястото на прокуратурата и функциите и правомощията на главния прокурор. Времето не е на негова страна. 

Защо БСП не успява да бъде припозната като управленска алтернатива на ГЕРБ?

Ако трябва да бъдем честни, трябва да се признае, че Корнелия Нинова е последователна в отношението си към ГЕРБ и продължава да не приема някаква балканска версия на немската голяма коалиция, която ни се предлагаше. Но част от елита на БСП е затънал в същите зависимости, срещи които протестират гражданите. Нали именно с председателя на пловдивската организация се среща тайно Цацаров като главен прокурор, за което Инспекторатът на ВСС не видя проблем. Част от парламентарната група подкрепи патрона на Гешев, Цацаров, за шеф на КПКОНПИ. Другата причина е идейната – БСП се лута и не може да намери образа си. 

Според последното проучване на „Алфа рисърч“ при избори сега ще има шарен парламент, като "Обединени патриоти" и "Воля" може и да не влязат. Как това ще се отрази на политическата стабилност в страната?

Политическа стабилност е фабрикувано клише наред с политическа воля, които целят да оправдават властови безчинства. На България не й е нужна политическа стабилност, ако под това разбираме оставането на власт заради облагите от властта. България има нужда от политически прогрес, от бягане на бързи обороти, а не застой в същото блато. Изключването на ОП и "Воля" от управлението ще се отрази така, както изчезнаха формациите около Яни Янев, Николай Бареков и т.н.

По отношение на социологическите сондажи нека имаме едно наум. Само преди няколко месеца рейтингите бяха преобърнати, а властта изглеждаше непоклатима. В динамичното гражданско време нагласите на хората са изкривени и непостоянни.