“Това е голямото предизвикателство на днешните протести. Че властта покварява абсолютно, го виждаме след 10-годишно управление. Няма да ни стигне вашето дълго предаване да изброяваме – 700 милиона, които само един министър е спестил на нас, гражданите, само от един бизнесмен. Представете си за какви милиарди става въпрос. Това е една тотално самозабравила се и покварена власт.”

Това заяви проф. Анна Кръстева, преподавател по политически науки в НБУ и създател на мозъчния тръст „Политическа и гражданска обсерватория: дигитализация, миграция, климат“, в независимото предаване „По острието с Калоян Константинов“.

„Най-негативният аспект не е, че политиците са тотално покварени, а че широки слоеве от българското гражданство смятат, че няма алтернатива, че политика значи кражба. Те търсят някакви лица, но не ги намират, защото не гледат в правилната посока. Убедена съм, че има честни и интелигентни хора, които са готови да влязат в политиката или вече са там, но те не са отговорът. Системата на тази тотално покварена власт, която вече е неразличима от мафията, е много мощна. За да започне да се разгражда системата, са нужни не 1-2 честни лица, а 2 основни неща. Първо, гражданите да повярват, че политика е възможно да означава служене на обществения интерес, а не на личния интерес в чекмедже и на частния лобизъм. Второ, че гражданите на площада правят магии. Тотално оглушалите политици започват да чуват, а широко затворените очи да се отварят. Когато гражданите крещят на площада, тогава нашият премиер започва да чува. Гражданите не могат нонстоп да са по улиците, но у нас за момента те са единственият коректив. По света има и друг дори по-важен – работеща съдебна система“, допълни проф. Кръстева.

Според нея не е вярно, че протестиращите не знаят какво искат или работят в чужд интерес. Напротив, те имат 2 искания: смяна на политическата власт и оставка на главния прокурор. Абсолютната власт ще престане да корумпира, когато гражданите започнат да налагат непрестанен контрол върху нея.

„Преди 10 г. ГЕРБ дойде на власт с 2 каузи. Първата е в името им – Граждани за европейско развитие на България. Кои са днес гражданите, които отстояват достойно национално и европейско настояще и бъдеще на България? Мобилизираните партийни членове по улиците и платените коментатори с техните опорни точки? Или младите хора с едни оригинални, макар и несръчни понякога плакати? Втората бе обещанието за край на корупцията. Днес ГЕРБ ще си отиде безславно с провал на това обещание, което си има нови лица. Една девойка на протеста заяви: „Аз съм честна, неосъждана, интелигентна – търся подобно правителство“. Истинските елити вече не са на върха, а са гражданите и не могат да намерят политици на тяхното ниво. Ние сме интелигентни, а вие сте прости – затова не се разбираме“, коментира политоложката.

Проф. Кръстева изтъкна, че в това отношение България се движи в крак със световните процеси, където младите са поели инициативата за промяна. Те вече не се интересуват от „ретроградния дневен ред“ с неговите дискурси за комунизъм и антикомунизъм.

Те са разпознали истинската опасност на XXI век, на чийто фон всичко останало е маловажно – климатичните промени:

„Кой оглави лидерството? Едно момиче, което започна да седи само с плакат пред шведския парламент. Оставяйки настрана помията, която се излива върху нея, тя вдъхнови милиони по света за борба с климатичните промени. ЕП също постави като свой ключов приоритет борбата с климатичните промени. Парадокс е, че Европа си постави достойната цел да бъде първият в света климатично неутрален континент, да е водещ в борбата, но без да иззема лидерството от младите. Това, което мобилизира младите на няколко пъти, не са мощните програми на ЕС, а словата на едно момиченце, което е лидер. Да, противоречив, но лидер.“

Сред големите проблеми на съвременната политика е популизмът, който доминира не само у нас, но и в Европа и САЩ. Професор Кръстева изброи причините, даващи подем на популизма:

„На първо място, това е реалното опасение на широки маси от населението на развитите страни от глобализацията. Иска се връщане на националния суверенитет, на по-голяма икономическа сигурност – да се привлича бизнесът в техните страни, а не да се изнася в чужбина. Както САЩ изнася в Азия например. Вторият корен на популизма е известна деидеологизация на политиката. Десетилетия политиката беше структурирана около либерализъм, консерватизъм, социалдемокрация и други традиционни направления, които правеха лесен избора на гласуващите. През последните години идеологиите започват да намаляват като въздействие и започва да се засилва ролята на идентичностите.

Националният популизъм предлага най-силната форма на идентичност. И сега, ако отидете на площадите, се вее българското знаме. Хора с най-различни възгледи веят българското знаме. Националната идентичност е една от формите, които дават тласък на популизма. Двете ключови политически трансформации след Втората световна война са: крайнодесните популисти и зелените. И едните, и другите разбиха партийните системи на редица държави, но и двете предлагат силни политически идентичности – национална и екологична. Трето, това е новият тип лидерство – мегалидерите. Мегалидерите задават посоката на света, те искат директно да общуват с гражданите си.

Четвърто, всички кризи вкарват огромно гориво на популизма. Миграционната е любимата криза на всички популисти. Ако тя не съществуваше, щеше да бъде създадена от популисткото лидерство. Миграционната криза има 2 лица – реалната криза и изкуствената. Когато през 2015 г. се зададе безпрецедентен поток бежанци към Европа, липсваше административен капацитет да се справим с тях. Кризата отмина, но дискурсът остана. Ще дам пример отпреди 2 г. някъде. Тогава беше спокойно лято, без протести, без натиск по границите. Тогава Ангел Джамбазки написа отворено писмо до Столичната община, че София е залята от мигранти, които ходят и плашат хората. Парадоксът бе, че неговият собствен лидер – Каракачанов – трябваше да го опровергае, че центровете са под 10% пълни. Това е пример за създаване на миграционен дискурс, когато няма криза. Този дискурс е изключително мощен, защото ако аз, вие и други информирани лица знаем истината, то други граждани оставят реалността да бъде пакетирана в удобна за политиците опаковка.

Политическото тяло на нацията има 2 измерения – демографските характеристики и политическия образ. Според конкретни демографски данни в България има под 2% миграция. Когато питат гражданите в изследвания обаче, те казват 11%. Това въобразено национално тяло става реално, защото хора, които мислят, че у нас мигрантите са 11% - не гласуват за политиците, които им казват, че всъщност са 2%, а гласуват за онези, които ги лъжат, че са 11%.“

Проф. Кръстева обясни, че същите политици, които са използвали миграционната криза, се опитали да употребят и пандемията. COVID-19 обаче се оказал далеч по-устойчив на опитите да бъде впрегнат за користни цели: „Вече не чуваме призиви за пиене на белина. Борис Джонсън също в началото беше „против“ маските и „за“ стадния имунитет. Изстрада върху себе си коронавируса и вече няма човек, който може да го убеди, че няма пандемия.“

„Пандемията ще разкара политическите клоуни от туитър и ще докара отговорните политици и експертите“, твърди тя и даде пример с победата на Антъни Фаучи – един от водещите имунолози и лекари в САЩ – над Доналд Тръмп по отношение на мерките срещу COVID-19.

В България обаче ген. Мутафчийски е изгубил битката с Борисов, тъй като рейтингът му станал твърде висок. На въпроса от водещия дали Мутафчийски не е бил дискредитиран нарочно при интервюто си с Миролюба Бенатова, където той още в началото заявява, че знае, че ще бъде злепоставен и не е искал да говори, проф. Кръстева отвърна:

„Неговият висок рейтинг се дължи на 2 причини. Първо, в ситуация на криза българите имахме нужда от експертно знание и авторитет, който да ни превежда какво казват науката и медицината. Лицето, което синтезираше това, беше Мутафчийски. Второ, генералът беше събирателен образ на политика, ориентиран към управление на кризата. Едно от скандалните развития днес е, че политиците до такава степен са се вкопчили в политическото си оцеляване, че напълно загърбиха управлението на кризата. Отиващият си политически елит употребява скандално медицинските авторитети – хвърля ги на сцената и ги кара да се бият помежду си. Няколко пъти премиерът, вместо да ни даде отговор на въпросите, които ни интересуват, вика лекарите да се карат помежду си. Няма защо да превръщаме в клоуни високообразовани и авторитетни медици, да ги принизяваме до политици. Мутафчийски стана публична жертва на популистката атмосфера, силно подсилена от медийната среда, която изключително много иска да персонифицира, независимо че той си имаше цял щаб.“