Комисията за противодействие на корупцията (КПК) умря. Да живее Комисията за противодействие на корупцията!
Само четири месеца след закриването ѝ управляващите я възкресиха, за да получи България блокираните 258 милиона евро по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
Европа ще плати на България, за да се бори с корупцията, с която държавата отдавна живее в симбиоза до степен, в която е трудно да се различи къде свършва едната и започва другата. При подобни сраствания всяка операция кърви.
Инструментариум има, воля няма
Държавата разполага с достатъчно механизми да установи откъде идват нечии богатства, стига да поиска да стигне докрай. Икономическа полиция, ГДБОП, НАП, финансовото разузнаване в ДАНС, прокуратурата - всяка от тях разполага със свои правомощия да проверява имущество, произход на средства, укрити доходи, съмнителни финансови потоци, офшорни схеми, пране на пари.
Когато министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев казва, че “МВР прави всичко възможно да установи откъде идват богатствата на Делян Пеевски”, това повече прилича на шум около обещаното от Румен Радев “разграждане на олигархичния модел”. Добре известно е, че онова, което липсва, е политическа воля и подготвени и почтени експерти.
Служби като ГДБОП и ДАНС биха могли сравнително лесно да проследят как Пеевски и останалите санкционирани по „Магнитски“ българи продължават да живеят охолно въпреки финансовата изолация, която санкциите би трябвало да пораждат. Също и как депутатът Χ се е сдобил с автомобил за 100 хиляди евро, а районен кмет - с криптовалута за над милион. Вероятно ще се окаже, че имат щедри родители или спестовни тъщи.
На този фон новата КПК идва като опит за създаване на самостоятелен антикорупционен център. Парламентът работи по законопроекта, подготвен от служебния министър на правосъдието Андрей Янкулов. Предвидена е петчленна комисия, в която само един от членовете ще бъде избиран пряко от парламента, а останалите ще се номинират от президента, върховните съдилища и адвокатурата. Бъдещата антикорупционна комисия ще се управлява на ротационен принцип. Идеята е да се намали прякото политическо влияние и да се избегне концентрацията на власт в една фигура - един от основните упреци към досегашната комисия.
Новата КПК ще разполага не само с правомощия по проверка на имущество и конфликт на интереси, а и с оперативно-издирвателни и разследващи функции. Комисията ще може да работи по случаи на подкуп, търговия с влияние, пране на пари, длъжностни престъпления и умишлена безстопанственост, като към нея ще действат специално назначени служители със статут, близък до този на разследващите полицаи.
Същественото в проекта на Янкулов е, че опитва да ограничи и част от зависимостта от прокуратурата. КПК ще може да обжалва прокурорски откази за образуване на досъдебни производства, а прекратяването на нейни разследвания ще подлежи на съдебен контрол. Така за първи път антикорупционният орган получава механизъм поне частично да заобикаля блокиране от страна на прокуратурата на… особени случаи.
"Заповеди за необяснимо богатство"
Ако ще работи, а няма да се преструва, че преследва корупция и събира информация за политическа употреба, Комисията трябва да изследва сивата зона - конфликт на интереси, необяснимо имущество, зависимости.
Нищо не разкрива по-добре корупцията от въпроса: “Покажи откъде са парите”. Едно от удобните алибита в България са кредитите, които впоследствие биват скоростно изплащани. Според финансисти подобни схеми са сред факторите за бума на покупки на жилища с ипотечни заеми.
Във Великобритания например от 2017 г. действа режимът на т.нар. Unexplained Wealth Orders - "заповеди за необяснимо богатство". Те позволяват на държавата да поиска от човек с луксозни активи и съмнителен профил да обясни законния произход на средствата си. Ако не успее, имуществото може да бъде замразено и конфискувано в последващи производства. Според последния доклад на британското правителство за периода 14 май 2024-15 май 2025 са поискани пет заповеди за необяснимо богатство и всички те са били одобрени от Висшия съд в Англия и Уелс.
Именно по този механизъм британските власти удариха Замира Хаджиева - съпруга на бившия шеф на Международната банка на Азербайджан Джахангир Хаджиев, осъден за мащабни финансови злоупотреби. Националната агенция за борба с престъпността поиска тя да обясни как семейството е придобило имоти за десетки милиони британски лири в Лондон и голф клуб край Аскот, след като парите са преминавали през офшорни компании в юрисдикции като Панама, Люксембург и Британските Вирджински острови. След дълги съдебни битки част от активите бяха конфискувани.
В България въпросът: „Откъде са парите?“ се губи поради амнезия на институциите, породена от политически зависимости. И така е още от изчезналите милиони от сметките на задграничните дружества на социалистическа България.
А би трябвало да звучи естествено в държава, където самите магистрати по официални декларации притежават апартаменти, къщи и друго имущество за над 1,4 млрд. евро. Данните са от мониторинг на публичните декларации на магистратите, направен от Българския институт за правни инициативи (БИПИ), “Глобал Метрикс“ и BIRD. Над 4100 магистрати са декларирали повече от 20 000 имота и над 7000 автомобила.
Само по себе си богатството не е престъпление. Но в държава, в която поредица разследвания и случаи разкриват тежко задкулисие в съдебната система, подобни мащаби би трябвало да пораждат систематичен интерес към произхода на парите, свързаности, зависимости и потенциални конфликти на интереси. При това България от години е сред европейските държави с най-голяма концентрация на съдии и прокурори/следователи, без това да повиши усещането за справедливост.
Точно в седмицата на възкресяване на КПК един от символите на съдебното задкулисие - бившият следовател Петьо Петров-Еврото, подсъдим задочно по аферата “Осемте джуджета”, се размина с глоба от 2566 евро. Случаят е показателен не толкова за липсата на институции, колкото за начина, по който те функционират.
Защо държавата потулва отговорите?
Защото антикорупционна комисия в България имаше и по времето, когато ресторантът му “Осемте джуджета” се беше превърнал в символ на паралелно правосъдие, прокурорско влияние и преразпределение на бизнеси чрез институционален натиск. Имаше я и когато периодично излизаха данни за офшорни активи и необяснимо богатство на хора от високите етажи.
През 2021 г. Бойко Рашков, тогава вътрешен министър, обяви, че прокуратурата разполага с информация за магистрати и политици, които не са декларирали сметки и имоти в чужбина. Тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров призна за две справки с класифицирана информация за 38 души. Част от имената впоследствие бяха публикувани от разследващите сайтове BIRD и Биволъ.
ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало, БСП и "Има такъв народ" закриха КПК през януари. "Прогресивна България", ГЕРБ-СДС, "Демократична България" (ДБ) и "Продължаваме промяната" (ПП) я възстановяват през май.
Но проблемът никога не е бил в липсата на антикорупционен орган. Проблемът е кога най-сетне държавата ще задава въпроса "Откъде са парите" и няма да потулва отговорите.
---
Този текст изразява мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Клуб Z, Българската редакция и на ДВ като цяло.
