Европейските лидери, противно на общоприетата политическа традиция, имат спешен стратегически интерес да се ангажират с настоящата институционална криза в България и активно да подпомагат изработването на национален план за стабилизация.

Обикновено европейските лидери (да не говорим за европейските институции) не бива да се бъркат в политическата криза на отделна държава членка, с изключение на случаите, когато изразяват официална подкрепа към сестринска партия, както някои представители на ЕНП и АЛДЕ, някак срамежливо, вече направиха с България.

Настоящата ситуация в България обаче изисква политически действия на европейско равнище - не само защото правата на европейските граждани очевидно и грубо се нарушават. Имиджът на институциите на ЕС и на основните партийни семейства е изложен на значителен риск сред най-младите и най-активни групи от българското население (които са традиционно проевропейски и прогресивно настроени).

Вече повече от 10 години по-голямата част от българите, независимо от тяхната политическа принадлежност, гледат на европейските институции, вместо на националните, като на по-добро решение на своите проблеми.

Лидерите в ЕС имат доста елементарен избор пред себе си: да продължават да не правят нищо или да отвърнат на призива на активните европейци, които се борят за членството на България в ЕС. Дори тези причини да не изглеждат достатъчно, ЕС и ключовите европейски лидери трябва да действат - най-малкото защото ситуацията в България поставя под въпрос приоритетите на Next Generation EU.

Кризата в България е не просто политическа, тя е институционална. Българските граждани искат оставката на правителството на Бойко Борисов и ще я получат - по един или друг начин, най-късно следващата пролет. Това обаче няма да реши институционалната криза. Кризата се подхранва от мащабно държавно завземане, медийна монополизация, систематична злоупотреба с огромните неограничени правомощия на генералния прокурор и - не на последно място - ендемична корупция и неспособност за приспособяване на националната икономика към ключови европейски стандарти и приоритети.

Институционалната криза, не винаги толкова активна и болезнена както днес, е устойчива и се задълбочава през последното десетилетие, всъщност - през цялото членство в България в ЕС, през различни правителствени формати.

Новото правителство е необходима стъпка, но далеч не е решение. Напротив - ако едно нестабилно ново правителство не успее да се справи с основните проблеми, поредна вълна от народно разочарование ще доведе до хаос, социално отчаяние и дълбока обществена и икономическа криза.

Най-важното за Европа е, че това ще предизвика непробиваема блокада на реформите и провал в усилията на Next Generation EU и Зелената сделка в страна, която вече е придобила слава със своята неспособност да отговаря на европейските социални и екологични стандарти.

Очевидно е, че настоящото българско правителство не е в състояние да адаптира националната икономика към Next Generation EU и Зелената сделка поради тежката корупция, олигархичните зависимости и ключовата роля на радикалните националисти в коалицията. Още по-лошо е, че непрозрачното използване на евросредствата за защита на определени интереси може да компрометира цялата инициатива в очите на държавите донори, данъкоплатците и избирателите.

България се нуждае от внимателно изготвена и общоприета национална стратегия и програма за модернизиране и екологизиране на икономиката. Предвид значителното влияние на различни популистки движения и токсичната медийна среда, такава задача изглежда невъзможна без стратегическа европейска намеса.

България има нужда от поне няколко стъпки, за да продължи напред - дата за предсрочни избори за уреждане на политическата криза, стратегическо многопартийно споразумение за реформа на съдебната система и политически консенсус относно приоритетите и националните планове на Next Genreation EU и Зелената сделка.

Всяка от тези стъпки изисква постоянен тласък от ключови европейски лидери и политически партии, особено от ЕНП и АЛДЕ. Заради мълчаливата си подкрепа за Борисов, Доган и Гешев и двете партии губят все повече поддръжници. 

Лидерите на ЕС трябва да разберат, че имат само два варианта - да действат на страната на българските граждани в борбата им за достойна и модерна европейска държава или да наблюдават пасивно провала на държава членка.

При втория случай Меркел ще трябва да обясни на своите избиратели краха на върховенството на закона в още една държава, чието правителство тя твърдо подкрепя. Руте ще се нуждае от отговор на холандските данъкоплатци за сенчестото изчезване на еврофондовете.

А господин Туск - да разясни на полските опозиционни активисти защо ЕНП стои редом с режим, който все повече наподобява "Право и справедливост" във Варшава.

 
Анализът на Радан Кънев е публикуван в "Euractiv". Преводът е на Клуб Z