Новата Конституция на ГЕРБ съдържа не само обещаните промени от премиера Бойко Борисов, но и такива, необявявани досега. Пълният текст на проекта бе публикуван днес.

Проектът не предвижда институцията Велико народно събрание. През годините на прехода ВНС се утвърди като сериозна пречка за съществени промени в основния закон.

В проекта на ГЕРБ в главата за изменения на Конституцията е записано, че Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията. На практика всички правомощия на ВНС са преписани, като просто е премахнато "Велико". 

Съответно промените на Конституцията стават по инициатива на една четвърт от депутатите или президента. Закон за промяна на Конституцията се приема от мнозинство три четвърти от депутатите, на три гласувания в различни дни, както е практиката на последното ВНС.

Ако предложението получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по- късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.

В сега действащата Конституция е записано, че Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези, предоставени в правомощията на Великото Народно събрание. Механизмът, по който се проемяна Конститужията от обикновено Народно събрание е идентичен. Според сегашната Конституция обаче въпросите за изменение на територията и промени във формата на държавното устройство, например, са от компетенцията на Велико народно събрание.

Промените в съдебната власт

Обвиненията на мнозина наблюдатели, че не се пипа нищо от всевластието на главния прокурор изглеждат по-скоро оправдани. 

Чл 96 ал. 2, в новия вариант е напълно идентична с действащия 126 ал. 2, на която се крепи всевластието на обвинител № 1 и гласи:

(2) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Това практически изключва възможността подчинен да разследва шефа си и противоречи на принципа "никой не може да бъде съдия сам на себе си" - макар неотдавна КС да прие точно обратното - че прокурорите са независими априори и дължат подчинение само на закона.

Сега новите два "мини-ВСС" - на съдиите и прокурорите, ще имат вече и законодателна инициатива.

Сериозна промяна е, и че отпада подписът на президента при назначаването – както досега на председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор. В досегашния чл. 129 това бе уредно в ал. 2, която сега просто не съществува:

(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.

Вместо това се овластяват само двата нови Съвета:

Чл. 103 гласи:. Съдебните съвети на съдиите и на прокурорите:

... 5 назначават и освобождават председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;

Любопитно е, че в новия основен закон вече не е нужно членовете на Съдебните съвети (както досега на ВСС) да имат "високи професионални и нравствени качества" и най-малко 15 г. юридически стаж.

Добавени са и обещаните доклади на главния прокурор пред Народното събрание на всеки 6 месеца. Членът обаче не предвижда никакви последствия от тези доклади.

Други промени

Както искаха партньорите на управляващите ВМРО, няма промяна на институцията на брака - тя е само между мъж и жена. В предишния чл. 6, гарантиращ, че всички хора се раждат "свободни и равни по достойнство и права" се допълва нова алинея 3:

"Мъжете и жените са равноправни. Държавата съдейства за отстраняване на фактическите положения на неравнопоставеност и насърчава равноправието на жените."

Правят впечатления странни размествания - преди основните права на гражданите, в първа глава са дефинирани гербът, знамето, химнът, столицата и пр. Преди тези елементи бяха в последната глава - десета. Създадена е и отделна глава за институцията на главен омбудсман.

Пълния текст на проекта за нова Конституция на ГЕРБ: