Article_top

"Понастоящем Решение 2006/929/ЕО на Комисията1 за създаване на механизма за сътрудничество и проверка в България остава в сила. В съответствие с неговите изисквания, за отмяната му е необходимо ново решение на Комисията, след като се вземат предвид забележките на Европейския парламент и на Съвета."

Така зам.-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова отговаря в писмо, изпратено и от група евродепутати, начело с Елена Йончева и Петър Витанов (ПЕС), на въпроса какъв е правният статут на решението, с което е въведен мониторингът над България, към днешна дата. Новото тук е посочването на ЕК, но от Брюксел коментират, че решението е протоколно - след като Съветът е дал зелена светлина.

Отговорът на Йоурова датира от 10 август и заключения от него бяха разпространи днес от офиса на Йончева. Той идва след писмо на евродепутатите. Клуб Z разполага с кореспонденцията.

В писмото те задават три въпроса:

- Как Комисията оценява актуалното състояние на антикорупционните реформи в България, как ще осигури последващи действия по отношение на доклада по механизма за сътрудничество и проверка от 2019 г. и какво влияние ще окажат резултатите от последния доклад за европейския семестър относно България за тези последващи действия?

- Какъв допълнителен мониторинг за България осъществява понастоящем Комисията?

- Какъв е правният статут на Решение 2006/929/ЕО на Комисията?

С отговора си на практика зам.-шефката на ЕК потвърждава, че механизмът за наблюдение на правосъдието и върховенството на правото у нас правно не е прекратен. Такъв дебат се разрази и преди няколко месеца. През октомври 2019 г. Комисията "Юнкер" реши да свали МСП за страната ни, като се чака мнението и на Съвета, но през май огласеният доклад по пролетния пакет за Европейския семестър предизвика смут у нас със заключенията, че не сме изпълнили изцяло препоръките за борба с корупцията по високите етажи на властта. Реакцията на управляващите бе, че мониторинг има, но е само формален и следващ доклад по механизма няма да има. Същите коментари и разяснения дойдоха тогава и от Брюксел. 

"В доклада по МСП от октомври 2019 г. беше отбелязано, че напредъкът, постигнат от България, е достатъчен, за да се изпълнят ангажиментите на България, поети по време на присъединяването ѝ към ЕС. България проведе обширна реформа на своята нормативна уредба за борба с корупцията.

Въпреки това продължават да съществуват редица предизвикателства, включително гарантирането на ефективни наказателни разследвания и постигането на солидни резултати по отношение на окончателните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта. Комисията не е променила своята оценка, съдържаща се в доклада от октомври 2019 г.", пише в отговора си сега Йоурова.

Посочва още, че "в доклада от октомври 2019 г. са включени също така редица скорошни ангажименти, поети от българските органи, и се посочва, че за по-нататъшното приемане и изпълнение на необходимите реформи са нужни последващи действия както в България, така и на равнище ЕС".

"Наблюдението на продължаващото изпълнение на реформите, въведени от България, ще се осигурява на национално равнище от съвет, функциониращ след приключване на мониторинга, а на равнището на Съюза - в рамките на текущия цикъл за върховенството на закона и европейския семестър. Това ще включва борбата с корупцията в България", допълва тя по адрес на общото наблюдение в ЕС.

Йоурова посочва още, че "междувременно Комисията поддържа тясна връзка с българските органи и, както и с всички държави членки, започна диалог в навечерието на предстоящия нов доклад относно върховенството на закона, в който специална глава е посветена на борбата с корупцията."

 

"Понастоящем Решение 2006/929/ЕО на Комисията1 за създаване на механизма за сътрудничество и проверка в България остава в сила. В съответствие с неговите изисквания, за отмяната му е необходимо ново решение на Комисията, след като се вземат предвид забележките на Европейския парламент и на Съвета."

Така зам.-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова отговаря в писмо, изпратено и от група евродепутати, начело с Елена Йончева и Петър Витанов (ПЕС), на въпроса какъв е правният статут на решението, с което е въведен мониторингът над България, към днешна дата. Новото тук е посочването на ЕК, но от Брюксел коментират, че решението е протоколно - след като Съветът е дал зелена светлина.

Отговорът на Йоурова датира от 10 август и заключения от него бяха разпространи днес от офиса на Йончева. Той идва след писмо на евродепутатите. Клуб Z разполага с кореспонденцията.

В писмото те задават три въпроса:

- Как Комисията оценява актуалното състояние на антикорупционните реформи в България, как ще осигури последващи действия по отношение на доклада по механизма за сътрудничество и проверка от 2019 г. и какво влияние ще окажат резултатите от последния доклад за европейския семестър относно България за тези последващи действия?

- Какъв допълнителен мониторинг за България осъществява понастоящем Комисията?

- Какъв е правният статут на Решение 2006/929/ЕО на Комисията?

С отговора си на практика зам.-шефката на ЕК потвърждава, че механизмът за наблюдение на правосъдието и върховенството на правото у нас правно не е прекратен. Такъв дебат се разрази и преди няколко месеца. През октомври 2019 г. Комисията "Юнкер" реши да свали МСП за страната ни, като се чака мнението и на Съвета, но през май огласеният доклад по пролетния пакет за Европейския семестър предизвика смут у нас със заключенията, че не сме изпълнили изцяло препоръките за борба с корупцията по високите етажи на властта. Реакцията на управляващите бе, че мониторинг има, но е само формален и следващ доклад по механизма няма да има. Същите коментари и разяснения дойдоха тогава и от Брюксел. 

"В доклада по МСП от октомври 2019 г. беше отбелязано, че напредъкът, постигнат от България, е достатъчен, за да се изпълнят ангажиментите на България, поети по време на присъединяването ѝ към ЕС. България проведе обширна реформа на своята нормативна уредба за борба с корупцията.

Въпреки това продължават да съществуват редица предизвикателства, включително гарантирането на ефективни наказателни разследвания и постигането на солидни резултати по отношение на окончателните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта. Комисията не е променила своята оценка, съдържаща се в доклада от октомври 2019 г.", пише в отговора си сега Йоурова.

Посочва още, че "в доклада от октомври 2019 г. са включени също така редица скорошни ангажименти, поети от българските органи, и се посочва, че за по-нататъшното приемане и изпълнение на необходимите реформи са нужни последващи действия както в България, така и на равнище ЕС".

"Наблюдението на продължаващото изпълнение на реформите, въведени от България, ще се осигурява на национално равнище от съвет, функциониращ след приключване на мониторинга, а на равнището на Съюза - в рамките на текущия цикъл за върховенството на закона и европейския семестър. Това ще включва борбата с корупцията в България", допълва тя по адрес на общото наблюдение в ЕС.

Йоурова посочва още, че "междувременно Комисията поддържа тясна връзка с българските органи и, както и с всички държави членки, започна диалог в навечерието на предстоящия нов доклад относно върховенството на закона, в който специална глава е посветена на борбата с корупцията."

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията