COVID-19 отмени много резервации за почивка, а и все още променя в крачка много планове. Справя ли се светът (и България) с пандемията - експертите казват "не", но оттук насетне от нашата лична отговорност зависи да спазваме т. нар. три "Д" - дисциплина, дезинфекция, дистанция. Къде, ако не в хотел, може да почивате дори и през есента, без да се налага да се съобразявате с всички правила, които налага физическата изолация? Клуб Z продължава със своята поредица "Ваканция на социална дистанция", в която ви представяме идеи за безопасна почивка.

Клисура. Един от градовете на Априлското въстание - от първите. Градът на Иван Танков-Боримечката и първото черешово топче. Паметникът на този голям във всички отношения българин се вижда от Подбалканския път. И сякаш те поздравява и примамва.

Но преди Клисура нека кажем няколко изречения за Подбалканския път, който говори все по-малко на все по-малко хора, а някога водеше до морето. И (или) до родни места. Караме направо - пътят е много хубав като настилка. А като гледки и панорами е най-красивият в България. Знам какво си казвате - много е бавен, има населени места, а и завои, след като излезете от София (или я приближавате). 

Но минете ли веднъж Пирдоп, този път става просто приказка - спокоен и живописен. А ако не бързате много, може да се окаже добра алтернатива поне донякъде, в случай че искате да избегнете главоболията по магистрала "Тракия". И е чудесен за еднодневна екскурзия например до Копривщица, Сопот, Карлово и Калофер. Възползвайте се, докато денят е още дълъг.

Такива гледки се откриват от Подбалканския път.

Но сега Подбалканският път ни отвежда до Клисура. Отбивката е малко след тази за Копривщица. И докато се усетите, вие сте на централната улица "20 април", на която са повечето забелижителности на това бунтовно място. Тук е Историческият музей, в който има много реликви, като например камбаната на разрушената църква "Свети Никола", известила за въстанието на 20 април 1876 г.

Наблизо са историческата Павурджиева къща, паметникът на местния водач от онези времена Никола Караджов, преписал Кървавото писмо, Козинаровата къща, Червенаковата къща... Има какво да се види и в тях. А по-напред по улицата е Калчевата къща (за гости), в която ще забележите може би най-голямото черешово топче в света. Поне така го представят.

Черешовото топче в Калчевата къща.

Направил го е собственикът на малкия семеен хотел, с когото сядаме на раздумка. Горд клисурец е, изтъква добрите страни на града си, разказва интересни истории и е много открит.

Най-леката, приятна и неангажираща разходка, която можете да си направите, е да отидете пеша до Паметника на Боримечката. Оттам се вижда градчето. И още много други неща. Горе чувството е особено, но всеки трябва да го изпита сам.

Клисура се е сгушила под Стара планина, а отсреща е Средна гора. Това я прави притегателен център за планинари - такива, които катерят баирите на собствен ход, с колелета, мотори... Местните са свикнали да виждат такива хора в градчето си.

Клисура отвисоко малко преди залез.

А какво видяхме като пришълци, непопадащи в горната категория този път? Живо градче. Имаше деца, които го кръстосваха и огласяха на колелета. Дори до среднощ. Те са тук за лятната ваканция.

Оказахме се на малък концерт, който трябваше да сложи финалния акорд на... лятно училище по пеене, организирано от местната община. Всички деца пяха много добре, с мното старание и облечени в носии. Едно от момичетата живее във Франция с родителите си.

Човек неволно си казва, че може би пък не всичко е изгубено. А биха ли се върнали тези деца някой ден като възрастни, дори не само като постоянно пребиваващи? В тази връзка в това историческо място почти всички автомобили на местни са с десен волан, а някои от тях дори с британска регистрация. На българи са, не на островитяни. Особеност на днешните времена.

Друга забележителност е местното заведение (не е точно кръчма и е на улица "20 април", разбира се, къде другаде?!), в което не е толкова лесно да си намериш маса отвън. Местните си го обичат - било то за кафе (и клюки) или за бира (и клюки). На самообслужване е. Класика. 

Клисура е добра изходна позиция както за Копривщица, така и за родните места на Иван Вазов, Васил Левски и Христо Ботев в обратната посока. За по-малко от половин час сте в Карлово. Градчето малко се променя - с десните волани и с децата, говорещи на английски. Но някои неща си остават както винаги са били.