Силен старт направи Румен Радев във властта. Само за един месец успя да арестува прокурорския син, да спечели „Евровизия“ и да сложи в ред Мерц, Тръмп, Хегсет и касиерките в „Лидъл“.
А сме само още май. Пък през юни започва Световното по футбол.
Сега ония сред вас, дето са с отпаднала необходимост, ще кажат, че България не се е класирала и няма да участва там, ама сте сбъркали. Не се беше класирала при скапаните неможачи, управлявали България досега. При Радев България отсега е ясно, че ще стане световен шампион и по футбол.
Въобще страната ни най-сетне започна с големи крачки да се връща към времената, в които всичко беше по-хубаво. Бозата беше 6 стотинки, нефтът беше без пари, а Русия още ни обичаше.
И не трябва да чакаме дълго, за да се отвори рогът на изобилието на НРБ и да се изсипе върху нас, приятели. Още на 1 юни, тоест след една седмица, се завръща Асамблея "Знаме на мира“. Едно време на асамблеите, които организираше Людмила Живкова, в София се събираха хиляди деца от цял свят, за да видят каква прекрасна страна е България и да поискат заедно световен мир. За по-младите сред вас пояснявам – световният мир едно време беше същият като днешния мир от приказките на Радев. Знаем, че според него има добри страни, които много искат всички да живеят в мир и не се боят да им го наложат, ако трябва и с бой. С много бой.
И лоши страни, които не искат мир, а империализъм, капитализъм или, както го е обобщил Маяковски: „Яж ананаси, с фазани се дуй, твоят последен ден иде, буржуй!“ Демек – военнолюбци, които искат всички по света да ядат ананаси, банани и яребици.
Аз лично имам спомени от една от асамблеите – тогава част от децата бяха събрани на Камбаните и заровиха послание към децата на 21-ви век – тогава така наричаха джензитата. То е затворено в специална капсула, която е заровена в основите на бетонния монумент. Който според мен е социалистическият вариант на египетските пирамиди – само че по-грозен. Винаги съм се чудела тая капсула, като я вградят в основите на това бетонно чудовище, как горките джензита ще я извадят, за да прочетат посланието, без да я взривят?
Дали пък авторите на въпросното архитектурно чудо не са били, дълбоко в душата си, дисиденти, които са си мечтаели един ден цялото това нещо просто да хвръкне във въздуха?
Дори понякога си представям, че въпросното послание може да се окаже просто един традиционен, изрисуван с точна ръка… „буржуй“. Без първите четири букви. Ето какво ви завещаваме, мили деца.
И това би бил по-симпатичният и искрен вариант на въпросното послание. Но всъщност текстът му реално гласи: „Деца на бъдещето, приемете нерушимия огнен зов на безсмъртието – Единство, Творчество, Красота.“
„Нерушим огнен зов на безсмъртието.“ Звучи почти като парче на „Айрън Мейдън“. „Hell and fire was spawned to be released.“ („Адът и огънят бяха призвани да бъдат отприщени.“)
За онези, които ще кажат, че „нерушимият огнен зов на безсмъртието“ си е много хубав и не е като днешните бангаранги, ще припомня, че в годината, в която някой светъл социалистически ум се е напънал да роди това послание, други умове, от по-мрачните капиталистически кътчета, са написали Another Brick in the Wall, Strangers in the Night, Highway to Hell, We Are Family в музиката, „Пътеводител на галактическия стопаджия“, „Изборът на Софи“ и „Името на розата“ в литературата, или „Апокалипсис сега“ в киното.
Какво ли послание ще остави Асамблеята сега? Ако дадете на Румен да го напише, то пак ще е нещо в духа на „Айрън Мейдън“, ама с повече жалейка и ще му трябват поне три капсули, щото той обича да говори:
„България влезе в Европа като воин, но не свали бронята си. Нашият живот е тежък и несправедлив, а вашият сигурно е още по-нещастен. Завещаваме ви съсипана от Бойко икономика, опозиция с отпаднала необходимост, децата на децата на комунистически властници и магистрала „Хемус“ за дострояване. Магистралата я заебете, гледайте децата на децата да са добре.“
А, да. И Единство, Творчество, Красота!
