Article_top

Европейското издание на американската либерална платформа “Политико” е редовно четиво на т.нар. “брюкселски балон”. Комисари, администратори, евродепутати, консултанти и лобисти започват деня си с него и с “Файненшъл таймс”.

“Политико” е не само тяхно четиво. В него се оглежда дневният ред на Европейския съюз и по него можем да съдим с какво и как се занимават по върховете на съюза. Ако станеш герой на отрицателна публикация на “Политико”, това е лош знак. Ако обаче станеш герой на поредица такива публикации, това е още по-лош знак. Той може да говори за тенденция или кампания.

Точно това се случва с Бойко Борисов и с България в последните седмици. Те влизат с лошо в дневния ред на Европа. Влизат в списъка на проблемите ѝ, за които тя говори публично, макар и не сред най-големите от тях. Днес “Политико” прогледна за това как България се е превърнала в мафиотската държава на ЕС. 

Реалностите в България не бяха много по-различни преди седем-осем години, когато в страната пак имаше протести срещу мафията, олигархията, превземането на държавата. Те обаче привлякоха много по-малко европейско, включително медийно внимание. Тогава Европа беше заета с друго – криза на еврото, Украйна, Путин, Сирия, Арабска пролет.

Европейската народна партия беше доминиращата сила и в Европейския парламент, и в Европейската комисия. Председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер не даваше и косъм да падне от главата на mon ami Boyko, групата на ЕНП в парламента следваше същата линия. Борисов нямаше същата "химия" с предшественика на Юнкер Жозе Барозу, но последният запази партийната лоялност към българския премиер. 

Барозу прояви особена строгост към краткото управление на Пламен Орешарски, подкрепено от БСП и ДПС (европейската левица и либерали), особено що се отнася до руския газов проект "Южен поток", към опита за чието частично възстановяване като "Балкански поток" от страна на Борисов Юнкер прояви разбиране.

Сред държавите членки Борисов имаше за верен съюзник най-влиятелната – германската канцлерка Ангела Меркел. Юнкер беше поел и впоследствие изпълни обещанието си да края на мандата си през 2019 г. да прекрати европейския мониторинг над България.

Днес той е в пенсия, а Европа е друга. ЕНП е със значително по-слаби позиции и нищо не може да да направи без либералите и социалистите. Меркел дослужва последната година от последния си мандат. А новата председателка на Комисията, Урсула фон дер Лайен, макар и член на ЕНП, няма към Борисов личния ангажимент, който имаше Юнкер.

Това означава, че българският лидер остава с отслабнала външна подкрепа пред една все по-критично вгледана в него Европа. А тя е все по-критично вгледана заради модела на управление изграден под благосклонния ѝ или отвърнат поглед през последното десетилетие. Този модел “Политико” днес резюмира.

Преди известно време писах на Борисов да разруши модела, защото иначе моделът ще разруши него. Не знам дали го е прочел, но прогнозата започва да се сбъдва. Ерозията на външната подкрепа може да стане начало на неговия политически край.

Противниците му у нас има на какво да се радват – Европа определено ги чува. Но не бива да таят твърде големи надежди. Борисов може да стане за нея проблем, но не може да стане проблемът ѝ, нито може да се нареди сред най-големите ѝ проблеми.

Европа държи на ценностите си, но интересите обикновено надделяват над тях. В този смисъл за Борисов ще бъде ключово кой ще бъде следващият германски канцлер и какъв интерес ще проявява към България. Фон дер Лайен няма да може да направи думата му на две – първо, защото е германка и второ, защото най-вероятно е следващият канцлер да е от нейния Християндемократически съюз.

Лошата новина за Борисов днес е, че той се приближава съм стадото на “черните овце” на Европа, където са Виктор Орбан и Ярослав Качински. Добрата е, че досега Европа не е успяла да им направи кой знае какво, освен да ги критикува, да ги засипва с остри думи, които дупка не правят.

Дори страшният ѝ член 7 (за отнемане на членски права на държава от ЕС) клюмна, след като тя им го размаха. А Фон дер Лайен държи трудното си избиране начело на Комисията в значима степен на лидерите на Унгария и Полша.

По време на гръцката дългова криза mon ami Jean-Claude Juncker беше цитиран да казва: “Ние знаем точно какво да направим. Не знаем обаче как да спечелим изборите след това”.

 

Европейското издание на американската либерална платформа “Политико” е редовно четиво на т.нар. “брюкселски балон”. Комисари, администратори, евродепутати, консултанти и лобисти започват деня си с него и с “Файненшъл таймс”.

“Политико” е не само тяхно четиво. В него се оглежда дневният ред на Европейския съюз и по него можем да съдим с какво и как се занимават по върховете на съюза. Ако станеш герой на отрицателна публикация на “Политико”, това е лош знак. Ако обаче станеш герой на поредица такива публикации, това е още по-лош знак. Той може да говори за тенденция или кампания.

Точно това се случва с Бойко Борисов и с България в последните седмици. Те влизат с лошо в дневния ред на Европа. Влизат в списъка на проблемите ѝ, за които тя говори публично, макар и не сред най-големите от тях. Днес “Политико” прогледна за това как България се е превърнала в мафиотската държава на ЕС. 

Реалностите в България не бяха много по-различни преди седем-осем години, когато в страната пак имаше протести срещу мафията, олигархията, превземането на държавата. Те обаче привлякоха много по-малко европейско, включително медийно внимание. Тогава Европа беше заета с друго – криза на еврото, Украйна, Путин, Сирия, Арабска пролет.

Европейската народна партия беше доминиращата сила и в Европейския парламент, и в Европейската комисия. Председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер не даваше и косъм да падне от главата на mon ami Boyko, групата на ЕНП в парламента следваше същата линия. Борисов нямаше същата "химия" с предшественика на Юнкер Жозе Барозу, но последният запази партийната лоялност към българския премиер. 

Барозу прояви особена строгост към краткото управление на Пламен Орешарски, подкрепено от БСП и ДПС (европейската левица и либерали), особено що се отнася до руския газов проект "Южен поток", към опита за чието частично възстановяване като "Балкански поток" от страна на Борисов Юнкер прояви разбиране.

Сред държавите членки Борисов имаше за верен съюзник най-влиятелната – германската канцлерка Ангела Меркел. Юнкер беше поел и впоследствие изпълни обещанието си да края на мандата си през 2019 г. да прекрати европейския мониторинг над България.

Днес той е в пенсия, а Европа е друга. ЕНП е със значително по-слаби позиции и нищо не може да да направи без либералите и социалистите. Меркел дослужва последната година от последния си мандат. А новата председателка на Комисията, Урсула фон дер Лайен, макар и член на ЕНП, няма към Борисов личния ангажимент, който имаше Юнкер.

Това означава, че българският лидер остава с отслабнала външна подкрепа пред една все по-критично вгледана в него Европа. А тя е все по-критично вгледана заради модела на управление изграден под благосклонния ѝ или отвърнат поглед през последното десетилетие. Този модел “Политико” днес резюмира.

Преди известно време писах на Борисов да разруши модела, защото иначе моделът ще разруши него. Не знам дали го е прочел, но прогнозата започва да се сбъдва. Ерозията на външната подкрепа може да стане начало на неговия политически край.

Противниците му у нас има на какво да се радват – Европа определено ги чува. Но не бива да таят твърде големи надежди. Борисов може да стане за нея проблем, но не може да стане проблемът ѝ, нито може да се нареди сред най-големите ѝ проблеми.

Европа държи на ценностите си, но интересите обикновено надделяват над тях. В този смисъл за Борисов ще бъде ключово кой ще бъде следващият германски канцлер и какъв интерес ще проявява към България. Фон дер Лайен няма да може да направи думата му на две – първо, защото е германка и второ, защото най-вероятно е следващият канцлер да е от нейния Християндемократически съюз.

Лошата новина за Борисов днес е, че той се приближава съм стадото на “черните овце” на Европа, където са Виктор Орбан и Ярослав Качински. Добрата е, че досега Европа не е успяла да им направи кой знае какво, освен да ги критикува, да ги засипва с остри думи, които дупка не правят.

Дори страшният ѝ член 7 (за отнемане на членски права на държава от ЕС) клюмна, след като тя им го размаха. А Фон дер Лайен държи трудното си избиране начело на Комисията в значима степен на лидерите на Унгария и Полша.

По време на гръцката дългова криза mon ami Jean-Claude Juncker беше цитиран да казва: “Ние знаем точно какво да направим. Не знаем обаче как да спечелим изборите след това”.

Коментари

:)

"Европейското издание на американската либерална платформа “Политико” ..."

До тук, достатъчно.

!!!

Договорът между Луканов и Сорос:

"ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 76 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 20 ЮЛИ 1990 Г. ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА РАЗВИТИЕТО И ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ФОНДАЦИЯ "ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО..."
https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/-1088914432/issue/3071/
Buba Mara's picture
Buba Mara
bubamara

Нещо бъркаме мащабите

Всеки журналяк, ако не е кръгла мисирка знае какво оглушително мълчание настъпи в ЕС по въпроса "Орбан", например. Нали уж щяха да го гонят от ЕНП, да налагат санкции на Унгария, то не бяха писъци и врясъци, то не беше чудо. А сега на какво сме свидетели? Пълна ти-ши-на! Същото и с Полша. ЕС е в ступор за собственото си оцеляване и пет пари не дава за някой си Борисов. Макар четенето на "политико" да не е излишно, бай Желев трябва да знае на къде бият WP и Безос и да не се изхвърля на мокър пясък толкова ентусиазирано.

Хехехехе

трий, Желев, от това триене мустакатата гербава проститутка, за която пиша няма да стане нито по-девствена, нито по-малко платена.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Къде ще почивате на официалните празници през септември?