Article_top

Европарламентът трябва да обяви беларуския президент Александър Лукашенко за престъпен узурпатор, ако той не подаде оставка след края на мандата си.

Призива отправи в залата на Европарламента литовският депутат Андрюс Кубилюс от Европейската народна партия (ЕНП). Това стана по време на дебат, посветен на ситуацията в Беларус.

Явно Кубилюс имаше предвид петия мандат на Лукашенко, който изтича скоро. ЕС не признава резултатите от президентските избори, състояли се през август. Според официалната статистика те са спечелени с 80 на сто от настоящия държавен глава.

Андрюс Кубилюс призова също ЕП да признае Светлана Тихановска – съперничката на Лукашенко, и опозиционния Координационен съвет за законни представители на Беларус и да ги покани.

Според евродепутата необходимо е също международно разследване на престъпленията на командосите от ОМОН – Отрядите на милицията със специално презназначение. И участвалите в репресиите срещу протестиращите бойци и ръководители на частите да бъдат вкарани в санкционни списъци.

Нужен е и план „Маршал“ за демократична Беларус, настоя Кубилюс.

Накрая той предложи с наградата „Сахаров“, връчвана от ЕП за свобода на мисълта, да бъдат удостоени храбрите жени и мъже на Беларус, дръзнали да излязат на протест срещу диктатурата на Лукашенко.

Социалистката Кати Пири от Нидерландия ограничи наградата само до жените в бившата съветска република, като ги обяви за лицето на свободата.

Друг литовски евродепутат – Пятрас Аущрявичюс, поиска да бъде замразено членството на Беларус в Източно партньорство. 

„Ситуацията в Беларус е въпрос на геополитика. Има хибридна интервенция на руската страна. Русия се стреми да запази влиянието и амбициите си, да включи Беларус в Руската федерация. Да сложим край на вредната политика на Русия, която нарушава териториалната цялост на нейните съседи. Трябват солидарност, подкрепа и санкции“, заяви Аущрявичюс.

„Изборите от 9 август за нас са нечестни. С други думи, Лукашенко не е легитимният президент на Беларус“, заави върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел.

В момента подготвяните от Европа мерки срещу режима в Минс се разглеждат от работни групи на Съвета на ЕС. Идеята е те да бъдат одобрени преди специалния Европейски съвет на 24 и 25 септември. Ако ситуацията в Беларус не се подобни, ще се обмислят и допълнителни санкции, увери Борел.

Той е убеден, че едно посещение на европейска делегация в Беларус би помогнало за разрешаване на кризата.

Но от гледна точка на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) най-доброто решение е провеждане на избори под егидата на ОССЕ – Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

„За нас обаче се оказа невъзможно да достигнем до властите в Беларус. Желанието на Лукашенко да остане на власт с подкрепата на Москва затруднява нашата задача“, каза Борел.

Репресии има не само в Беларус. Това, което става днес там, отдавна се случва в Каталуня, изтъкна испанската низависима евродепутатка Клара Понсати. Тя е един от сепаратистките лидери на испанската автономна област. Според нея трябва да се обръща внимание на човешките права и в самия Европейски съюз.

Почти всички евродепутати изтъкнаха, че режимът м Минск се крепи благодарение на помощта на Русия и нейния президент Владимир Путин. В протестите срещу Лукашенко руският лидер вижда заплаха за самия себе си.

Испанският евродепутат Ману Пинеда от радикалната левица обаче обвини ЕС, че се проваля в политиката си в Източна Европа. И посочи Беларус като поредния пример за твърдението си. Според него Съюзът трябва да има своя собствена външна политика, за да не бъде допусната конфронтация с Русия.

Разбира се, не мина и без САЩ.

„През последните години хиляди американски войници се разположиха близо до границите с ЕС. Преговорите са пътят, но сега сме пред проблем в Европа. ЕС не трябва да работи за един конфликт, който вреди на Европа“, завърши Пинеда.

 

Европарламентът трябва да обяви беларуския президент Александър Лукашенко за престъпен узурпатор, ако той не подаде оставка след края на мандата си.

Призива отправи в залата на Европарламента литовският депутат Андрюс Кубилюс от Европейската народна партия (ЕНП). Това стана по време на дебат, посветен на ситуацията в Беларус.

Явно Кубилюс имаше предвид петия мандат на Лукашенко, който изтича скоро. ЕС не признава резултатите от президентските избори, състояли се през август. Според официалната статистика те са спечелени с 80 на сто от настоящия държавен глава.

Андрюс Кубилюс призова също ЕП да признае Светлана Тихановска – съперничката на Лукашенко, и опозиционния Координационен съвет за законни представители на Беларус и да ги покани.

Според евродепутата необходимо е също международно разследване на престъпленията на командосите от ОМОН – Отрядите на милицията със специално презназначение. И участвалите в репресиите срещу протестиращите бойци и ръководители на частите да бъдат вкарани в санкционни списъци.

Нужен е и план „Маршал“ за демократична Беларус, настоя Кубилюс.

Накрая той предложи с наградата „Сахаров“, връчвана от ЕП за свобода на мисълта, да бъдат удостоени храбрите жени и мъже на Беларус, дръзнали да излязат на протест срещу диктатурата на Лукашенко.

Социалистката Кати Пири от Нидерландия ограничи наградата само до жените в бившата съветска република, като ги обяви за лицето на свободата.

Друг литовски евродепутат – Пятрас Аущрявичюс, поиска да бъде замразено членството на Беларус в Източно партньорство. 

„Ситуацията в Беларус е въпрос на геополитика. Има хибридна интервенция на руската страна. Русия се стреми да запази влиянието и амбициите си, да включи Беларус в Руската федерация. Да сложим край на вредната политика на Русия, която нарушава териториалната цялост на нейните съседи. Трябват солидарност, подкрепа и санкции“, заяви Аущрявичюс.

„Изборите от 9 август за нас са нечестни. С други думи, Лукашенко не е легитимният президент на Беларус“, заави върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел.

В момента подготвяните от Европа мерки срещу режима в Минс се разглеждат от работни групи на Съвета на ЕС. Идеята е те да бъдат одобрени преди специалния Европейски съвет на 24 и 25 септември. Ако ситуацията в Беларус не се подобни, ще се обмислят и допълнителни санкции, увери Борел.

Той е убеден, че едно посещение на европейска делегация в Беларус би помогнало за разрешаване на кризата.

Но от гледна точка на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) най-доброто решение е провеждане на избори под егидата на ОССЕ – Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

„За нас обаче се оказа невъзможно да достигнем до властите в Беларус. Желанието на Лукашенко да остане на власт с подкрепата на Москва затруднява нашата задача“, каза Борел.

Репресии има не само в Беларус. Това, което става днес там, отдавна се случва в Каталуня, изтъкна испанската низависима евродепутатка Клара Понсати. Тя е един от сепаратистките лидери на испанската автономна област. Според нея трябва да се обръща внимание на човешките права и в самия Европейски съюз.

Почти всички евродепутати изтъкнаха, че режимът м Минск се крепи благодарение на помощта на Русия и нейния президент Владимир Путин. В протестите срещу Лукашенко руският лидер вижда заплаха за самия себе си.

Испанският евродепутат Ману Пинеда от радикалната левица обаче обвини ЕС, че се проваля в политиката си в Източна Европа. И посочи Беларус като поредния пример за твърдението си. Според него Съюзът трябва да има своя собствена външна политика, за да не бъде допусната конфронтация с Русия.

Разбира се, не мина и без САЩ.

„През последните години хиляди американски войници се разположиха близо до границите с ЕС. Преговорите са пътят, но сега сме пред проблем в Европа. ЕС не трябва да работи за един конфликт, който вреди на Европа“, завърши Пинеда.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Къде ще почивате на официалните празници през септември?