Европарламентът трябва да обяви беларуския президент Александър Лукашенко за престъпен узурпатор, ако той не подаде оставка след края на мандата си.

Призива отправи в залата на Европарламента литовският депутат Андрюс Кубилюс от Европейската народна партия (ЕНП). Това стана по време на дебат, посветен на ситуацията в Беларус.

Явно Кубилюс имаше предвид петия мандат на Лукашенко, който изтича скоро. ЕС не признава резултатите от президентските избори, състояли се през август. Според официалната статистика те са спечелени с 80 на сто от настоящия държавен глава.

Андрюс Кубилюс призова също ЕП да признае Светлана Тихановска – съперничката на Лукашенко, и опозиционния Координационен съвет за законни представители на Беларус и да ги покани.

Според евродепутата необходимо е също международно разследване на престъпленията на командосите от ОМОН – Отрядите на милицията със специално презназначение. И участвалите в репресиите срещу протестиращите бойци и ръководители на частите да бъдат вкарани в санкционни списъци.

Нужен е и план „Маршал“ за демократична Беларус, настоя Кубилюс.

Накрая той предложи с наградата „Сахаров“, връчвана от ЕП за свобода на мисълта, да бъдат удостоени храбрите жени и мъже на Беларус, дръзнали да излязат на протест срещу диктатурата на Лукашенко.

Социалистката Кати Пири от Нидерландия ограничи наградата само до жените в бившата съветска република, като ги обяви за лицето на свободата.

Друг литовски евродепутат – Пятрас Аущрявичюс, поиска да бъде замразено членството на Беларус в Източно партньорство. 

„Ситуацията в Беларус е въпрос на геополитика. Има хибридна интервенция на руската страна. Русия се стреми да запази влиянието и амбициите си, да включи Беларус в Руската федерация. Да сложим край на вредната политика на Русия, която нарушава териториалната цялост на нейните съседи. Трябват солидарност, подкрепа и санкции“, заяви Аущрявичюс.

„Изборите от 9 август за нас са нечестни. С други думи, Лукашенко не е легитимният президент на Беларус“, заави върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел.

В момента подготвяните от Европа мерки срещу режима в Минс се разглеждат от работни групи на Съвета на ЕС. Идеята е те да бъдат одобрени преди специалния Европейски съвет на 24 и 25 септември. Ако ситуацията в Беларус не се подобни, ще се обмислят и допълнителни санкции, увери Борел.

Той е убеден, че едно посещение на европейска делегация в Беларус би помогнало за разрешаване на кризата.

Но от гледна точка на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) най-доброто решение е провеждане на избори под егидата на ОССЕ – Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

„За нас обаче се оказа невъзможно да достигнем до властите в Беларус. Желанието на Лукашенко да остане на власт с подкрепата на Москва затруднява нашата задача“, каза Борел.

Репресии има не само в Беларус. Това, което става днес там, отдавна се случва в Каталуня, изтъкна испанската низависима евродепутатка Клара Понсати. Тя е един от сепаратистките лидери на испанската автономна област. Според нея трябва да се обръща внимание на човешките права и в самия Европейски съюз.

Почти всички евродепутати изтъкнаха, че режимът м Минск се крепи благодарение на помощта на Русия и нейния президент Владимир Путин. В протестите срещу Лукашенко руският лидер вижда заплаха за самия себе си.

Испанският евродепутат Ману Пинеда от радикалната левица обаче обвини ЕС, че се проваля в политиката си в Източна Европа. И посочи Беларус като поредния пример за твърдението си. Според него Съюзът трябва да има своя собствена външна политика, за да не бъде допусната конфронтация с Русия.

Разбира се, не мина и без САЩ.

„През последните години хиляди американски войници се разположиха близо до границите с ЕС. Преговорите са пътят, но сега сме пред проблем в Европа. ЕС не трябва да работи за един конфликт, който вреди на Европа“, завърши Пинеда.