ГЕРБ не събра мнозинство в комисията по правни въпроси, за да въведе нов режим за избор на депутати във Велико народно събрание - със смесена пропорционално - мажоритарна система. Това се случи на днешното заседание, на което текстовете за ремонт на Избория кодекс бяха гласувани на второ четене преди да влязат утре окончателно в пленарната зала. 

Управляващите останаха сами в начинанието, ако изобщо се стигне до свикване на ВНС за нова конституция (което засега изглежда невероятно заради нуждата от 160 гласа подкрепа - тоест не може да стане без БСП или ДПС - б.р.), 200 депутати в него да се избират по реда за обикновен парламент, а останалите 200 - мажоритарно в 1 тур. Освен самите правила за такъв вид избор, които са достатъчно спорни заради изкривяване на представителността, най-сериозният аргумент против ГЕРБ бе действащата конституция. В чл. 157 от нея пише, че избори за ВНС се провеждат "по общия ред". Това би следвало да значи по начина, по който се избира обикновен парламент - тоест с пропорционална избирателна система. Още на първо четене Христиан Митев от НФСБ, макар и коалиционен партньор на ГЕРБ, приведе този довод. Днес го повтори. 

Въпреки това днес от ГЕРБ обявиха, че не се отказват от идеята си. А дали тя може да бъде приета, въпреки "не"-то от правната комисия, ще стане ясно утре в пленарната зала. 

Припомняме, че идеята за "рестарт" на държавата с нова конституция и ВНС бе лансирана лично от премиера Бойко Борисов с все мажоритарен избор на половината депутати във ВНС. ГЕРБ трудно събра нужните поне 120 гласа за внасяне на "чернова" на нов основен закон. Нужните липсващи гласове за това дойдоха предимно от "Воля", въпреки че до последния момент лидерът на партията Веселин Марешки се кълнеше, че няма да подкрепи инициативата. Накрая "размисли" и дори си призна, че не е чел въпросната "чернова" (по Борисов), която иначе подписа.

И машини, и хартия на избори. ЦИК ще отговаря за машините, въпреки че не иска

Отстъплението от действащите правила, че избори за парламент, президент и евродепутати се провеждат само чрез машинно гласуване в страната, с изключение изборни секции с под 300 избиратели, обаче бе прието. ГЕРБ настоя, а "патриотите" приемат, че гражданите трябва да имат избор дали да гласуват с машина или с хартиена бюлетина. Въпреки че само преди малко повече от година отново ГЕРБ подкрепи предложението на ДПС вотът в бъдеще да е само машинен, като изключение правят само местните избори. 

ЦИК ще отговаря за купуването или наемането на машините за гласуване, както и за съхранението, транспорта, логистиката, прие правната комисия по идея на ГЕРБ. Въпреки че самата ЦИК е против, а зам.-председателката на институция Таня Йосифова (ОП) повтори това и днес. Настоя и, ако ангажиментите на изборната администрация бъдат потвърдени, поне да се предвиди възможност комисията да делегира определени дейности на органи на изпълнителната власт. Засега това остава нечуто. От БСП и ДПС смятат, че целта на промяната е не да се обезпечи машинното гласуване, а изпълнителната власт да снеме отговорност от себе си и да си намери "виновник" (по Крум Зарков от БСП). 

Не се прие предложението на ВМРО от бюлетините да отпаднат номерата на партии и кандидати. Не се прие и нито едно предложение на ДПС. От Движението по традиция бяха внесли отпадане на уседналостта, облекчен режим за отваряне на изборни секции в чужбина извън страните от ЕС, агитация на майчин език с осигурен превод на български език, драстично увеличение на праговете, при които сработва преференциалното гласуване. Още в началото на заседанието на правната комисия днес - вместо спор управляващи - опозиция, се разрази такъв между двете опозиционни партии в лицето на БСП и ДПС. Социалистът Крум Зарков декларира, че партията няма да подкрепя предложения на Движението, защото са "извън обхвата на приетия проект на първо четене". Хамид Хамид отвърна със същото - няма да гласува нито едно предложение на левицата...

По една тема обаче все пак БСП и ДПС гласуваха заедно "против" предложения на ГЕРБ. Но управляващата партия получи гласовете на "патриотите" и "Воля". Става дума за текста, с който по замисъл трябва да се "опростят" изборните протоколи, които се попълват от секционните избирателни комисии и на практика са документите, по които се определят резултатите от проведени избори. От партията на Бойко Борисов предлагат протоколите да се опростят така, че от тях са отпаднат графите, в които се описва колко са неизползваните бюлетини, колко са недействителните гласове, дописаните хора в изборния списък и т.н. Анна Александрова, председател на правната комисия от ГЕРБ, оправда внесените текстове с доклад на ЦИК.

Таня Йосифова от ЦИК, чието мнение бе поискано от Александрова по време на заседанието, не потвърди тази версия. Каза само, че не е имало време изборната администрация да обсъди предложените текстове и становище можела да сподели в последствие.

"Нали разбирате, че с такива текстове ГЕРБ оставате сами в промените в Изборния кодекс, само с вашите партньори", закани се по повода Йордан Цонев от ДПС днес. Предстои да разберем какво точно значи това в пленарната зала. 

Консенсус - без 48-часов изборен ден

Консенсус в правната комисия имаше по една единствена тема - да се отхвърли първоначалното предложение на ГЕРБ в условия на извънредна епидемична обстановка изборите да могат да текат в рамките на 48 часа, а не в 1 изборен ден, както обикновено. Идеята срещна отпор от всички страни, когато бе предложена, особено по начина, по който бе записана - без никаква яснота как точно се случва това 48-часово гласуване. 

В крайна сметка и от ГЕРБ поискаха предложението им да отпадне от Изборния кодекс, и от НФСБ бяха предложили същото, и от БСП. Гласуването бе единодушно.

Без "Демократична България" и Мая Манолова на заседанието

Представителите на "Демократична България" Антоанета Цонева и Божидар Божанов, както и бившият омбудсман, автор на Изборния кодекс от 2014 г. и водач на "ИзправиСе.бг" Мая Манолова пък не бяха допуснати до заседанието на правната комисия, посветено на кодекса днес. Въпреки че - по техните думи, са направили постъпления да участват по надлежния ред пред Народното събрание. Мотивът бил - заседанието се предава онлайн в сайта на парламента. Затова гости не трябвало да има (извън поканените от комисията, очевидно). Същата теза - вече в залата, застъпи и Хамид Хамид от ДПС, според когото гости са допустими при първо четене на законопроектите, но не и при детайлно разглеждане на текстовете на второ четене. Обратно - Крум Зарков от БСП обяви, че не може експерти и граждани да са "отвън", а журналисти да бъдат "в мазето" (препратка към новите правила в Партийния дом, който вече е дом на Народното събрание, според които журналистите нямат достъп до парламентарните кулоари - б.р.)

"Не бяхме допуснати по една единствена причина – че заседанието щяло да е онлайн. Ние не искаме да слушаме, а да изразим позицията си. На нас по всякакъв начин ни се пречи да установим комуникация с депутатите, които ще гласуват изборни правила, които по наша оценка са най-лошото възможно, което може да се направи за българските избори", каза Цонева от ДБ в живо излъчване във фейсбук. Тя подчерта, че ДБ има пълно право да присъства на заседанието, защото като политическа коалиция тези текстове я засягат.

Според Анна Александрова много външни гости не са допуснати до заседанието на правната комисия по съвсем други причини - противоепидемичните мерки, които са в сила заради коронавируса. Затова право да са в залата получили тези, които първи са заявили желание (ЦИК, "Информационно обслужване", "Прозрачност без граници" и др. - б.р.)