Article_top

"За мен е чест и привилегия да ви запозная с изключителния успех при пласирането на първата ни дългова външна емисия от 2016 г. Тя предизвика безпрецедентен успех сред инвеститорите. Крайният резултат е уникален в досегашната икономическа ситуация в България". 

Това заяви преди малко на брифинг финансовият министър Кирил Ананиев, който представи параметрите по новия външен дълг на Републиката, пласиран още вчера в пълното мълчание на МФ. Както Клуб Z писа сутринта - българските власти са пласирали успешно на международните пазари две емисии облигации с общ обем от 2,5 млрд. евро или почти 5 млрд. лв. Емисиите са с матуритет от по 10 и 30 години, считано от 23 септември на тази година.Първоначалният план на ведомството на Кирил Ананиев беше да набере капитал от 2 млрд. евро, но високият интерес в крайна сметка е довел до решението да се пуснат две емисии, всяка от по 1,25 млрд. евро. Според източници общият интерес е бил за 7,5 млрд. евро. 

Това бе потвърдено и от самият Ананиев. Постигнатата доходност е от 0,40% за 10-годишните книжа и 1,48% по 30-годишните, което на практика отговаря за дълг на държави с кредитен рейтинг от нивото А/А-.

"Очевидно доверието към страната е много високо и това се потвърждава от инвеститорите - централни банки, държавни пенсионни фондове и други институционални инвеститори. Успехът е резултат от строгата фискална дисциплина  и ниския външен дълг. Както и международното признание за присъединяването ни към валутния механизъм ERM II", обясни Ананиев. 

На практика добрите параметри по дълга означават едно. България ще има доста намалени разходи по неговото изплащане в следващите години и по-лесно ще може да го контролира. 

Ананиев заяви, че цели 16% от общия обем на дълга е взет от български инвеститори. Има и такива от Германия, САЩ, Великобритания. 

За какво ще се ползват парите? За рефинансиране на стари задължения, за увеличаване на размера на фискалния резерв, за социално-икономическите мерки на властта в условията на пандемията, както и за икономическо възстановяване. Разбира се, част от дълга ще отиде за покриване на дефицита в хазната. 

България не смята да излиза на външните пазари за нов дълг до края на тази година.

Още когато кризата с пандемията настъпи, беше напълно ясно, че след нея ще пристигне и икономическата рецесия. Първоначалните разчети на МФ показваха очакване за дефицит в бюджета от 3,5 млрд. лв., спад на БВП от 3% и почти 2.5 млрд. лв. по-малко приходи в хазната. Именно затова и се наложи спешна актуализация на закона за републиканския бюджет, в която депутатите разрешиха на изпълнителната власт да излезе, ако прецени, на пазарите и да набере дълг до 10 млрд. лв. 

Последните сметки обаче показват много по-дълбоко потъване на икономиката - между 5 и 10% на БВП. Всичко това въпреки, че към края на август хазната продължава да се движи с излишък от почти 1,7 млрд. лв. Истината е, че българските правителства обаче винаги са активизирали харчовете в третото и четвъртото тримесечие на годината. 

Действията на МФ все пак следват сравнително точно планът на предишния министър на финансите - Владислав Горанов. При актуализацията на бюджета той многократно заяви, че ако се наложи задлъжняване, то ще бъде до 4,5 млрд. лв. - финансиране, което да покрие дефицита и мерките за подпомагане на бизнес и хора, а до тавана от 10 млрд. лв. ще се стигне едва при изключително тежка ситуация. 

Припомняме, че към края на юли на тази година държавният дълг е равен на 24,5 млрд. лв. или малко над 20% от БВП. Тези числа нареждат България в топ три на страните в ЕС с най-ниско съотношение на параметрите дълг спрямо БВП. Фискалният резерв остава на нивата от около 10 млрд .лв. 

 

"За мен е чест и привилегия да ви запозная с изключителния успех при пласирането на първата ни дългова външна емисия от 2016 г. Тя предизвика безпрецедентен успех сред инвеститорите. Крайният резултат е уникален в досегашната икономическа ситуация в България". 

Това заяви преди малко на брифинг финансовият министър Кирил Ананиев, който представи параметрите по новия външен дълг на Републиката, пласиран още вчера в пълното мълчание на МФ. Както Клуб Z писа сутринта - българските власти са пласирали успешно на международните пазари две емисии облигации с общ обем от 2,5 млрд. евро или почти 5 млрд. лв. Емисиите са с матуритет от по 10 и 30 години, считано от 23 септември на тази година.Първоначалният план на ведомството на Кирил Ананиев беше да набере капитал от 2 млрд. евро, но високият интерес в крайна сметка е довел до решението да се пуснат две емисии, всяка от по 1,25 млрд. евро. Според източници общият интерес е бил за 7,5 млрд. евро. 

Това бе потвърдено и от самият Ананиев. Постигнатата доходност е от 0,40% за 10-годишните книжа и 1,48% по 30-годишните, което на практика отговаря за дълг на държави с кредитен рейтинг от нивото А/А-.

"Очевидно доверието към страната е много високо и това се потвърждава от инвеститорите - централни банки, държавни пенсионни фондове и други институционални инвеститори. Успехът е резултат от строгата фискална дисциплина  и ниския външен дълг. Както и международното признание за присъединяването ни към валутния механизъм ERM II", обясни Ананиев. 

На практика добрите параметри по дълга означават едно. България ще има доста намалени разходи по неговото изплащане в следващите години и по-лесно ще може да го контролира. 

Ананиев заяви, че цели 16% от общия обем на дълга е взет от български инвеститори. Има и такива от Германия, САЩ, Великобритания. 

За какво ще се ползват парите? За рефинансиране на стари задължения, за увеличаване на размера на фискалния резерв, за социално-икономическите мерки на властта в условията на пандемията, както и за икономическо възстановяване. Разбира се, част от дълга ще отиде за покриване на дефицита в хазната. 

България не смята да излиза на външните пазари за нов дълг до края на тази година.

Още когато кризата с пандемията настъпи, беше напълно ясно, че след нея ще пристигне и икономическата рецесия. Първоначалните разчети на МФ показваха очакване за дефицит в бюджета от 3,5 млрд. лв., спад на БВП от 3% и почти 2.5 млрд. лв. по-малко приходи в хазната. Именно затова и се наложи спешна актуализация на закона за републиканския бюджет, в която депутатите разрешиха на изпълнителната власт да излезе, ако прецени, на пазарите и да набере дълг до 10 млрд. лв. 

Последните сметки обаче показват много по-дълбоко потъване на икономиката - между 5 и 10% на БВП. Всичко това въпреки, че към края на август хазната продължава да се движи с излишък от почти 1,7 млрд. лв. Истината е, че българските правителства обаче винаги са активизирали харчовете в третото и четвъртото тримесечие на годината. 

Действията на МФ все пак следват сравнително точно планът на предишния министър на финансите - Владислав Горанов. При актуализацията на бюджета той многократно заяви, че ако се наложи задлъжняване, то ще бъде до 4,5 млрд. лв. - финансиране, което да покрие дефицита и мерките за подпомагане на бизнес и хора, а до тавана от 10 млрд. лв. ще се стигне едва при изключително тежка ситуация. 

Припомняме, че към края на юли на тази година държавният дълг е равен на 24,5 млрд. лв. или малко над 20% от БВП. Тези числа нареждат България в топ три на страните в ЕС с най-ниско съотношение на параметрите дълг спрямо БВП. Фискалният резерв остава на нивата от около 10 млрд .лв. 

Коментари

Бойко е калинка Зависим's picture
Бойко е калинка...
Мутриционери

Роби и в ЕС

И дълговете били изключителен успех. Всичко е супер!

Отвратителни тикви!!!

Не само успех, но и чест и привилегия да ни го съобщи, този боклук. Нали имаше излишък, нали имаше стабилност! Къде са бе, тикви? А?

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките срещу COVID-19 в контекста на увеличения брой случаи и началото на новата учебна година у нас и в световен мащаб?