Article_top

Ейми Кони Барет - изборът на американския президент Доналд Тръмп за Върховния съд, е непреклонен консерватор, който може за десетилетия да тласне съда надясно и да изложи на риск правото на аборт. Ако бъде одобрена от Сената, Барет ще заеме овакантеното място на починалата този месец Рут Бейдър Гинсбърг, икона на либералите и борец за правата на жените, предаде ДПА, цитирана от БТА.

Барет, смятана за идеологическа противоположност на съдийката, която може да наследи, е популярна сред религиозното консервативно крило на коалицията на Тръмп.

48-годишната майка на седем деца от щата Луизиана е работила по-малко от три години в 7-ми окръжен апелативен съд, който отговаря за щатите Индиана, Илинойс и Уисконсин.

Барет е прекарала по-голямата част от професионалния си живот като преподавателка в католическия Университет "Нотр дам". Тя е ревностна католичка и принадлежи към харизматичното движение за обновление.

През 2017 г. тя беше назначена от Тръмп за съдия и предизвика разгорещени спорове в Сената, тъй като много демократи бяха притеснени от нейните политически и религиозни възгледи. Утвърждаването й в Сената стана с малко мнозинство, до голяма степен с гласуване по партийна линия.

"Вие сте пропита от догматизъм и това буди безпокойство", каза сенаторката демократ Деян Файнстийн по време на изслушването й.

Думите й бяха оценени като изключително полемични.

Барет изтъкна, че религиозните й убеждения няма да влияят на съдебните й решения, като каза:

"Никога не е уместно съдия да поставя личните си убеждения над закона, независимо дали произтичат от вярата, или от нещо друго".

Барет работеше под ръководството на покойния върховен съдия Антонин Скалия - суперзвезда на консерваторите. Тя е защитничка на "текстуалистката" правната философия на Скалия, която тълкува конституцията на САЩ въз основа на първоначалните й формулировки, а не в сегашния социален контекст.

Тя има много научни публикации по въпроса, но съдебният й опит е по-ограничен.

Позицията на Барет при произнасяне като апелативен съдия по дела за аборти, имиграция и правото на притежание на оръжие показва консервативните й разбирания. Изразявайки несъгласие, през 2019 г. тя заявява, че би ограничила обхвата на федерален закон, забраняващ на криминални престъпници да притежават оръжие.

"Историята следва здравия разум: тя показва, че законодателното тяло има властта да забранява на опасни хора да притежават оръжие", написа тя. "Но тази власт се отнася само до хора, които са опасни. Основополагащата законодателна власт не е лишила углавни престъпници от правото да носят оръжие само заради статута им на углавни престъпници".

През 2018 г. тя се присъединява към несъгласните с два щатски закона, които бяха блокирани - единия, изискващ останките от зародиши да бъдат кремирани или погребвани, а другия - забраняващ абортите единствено въз основа на раса, пол или увреждане на ембриона.

Либералите се опасяват, че тя ще промени идеологическия и философски баланс във Върховния съд, което би могло да доведе до промени по теми като здравеопазване, отчетност на избраното правителство и абортите.

Демократите казват, че Барет може да се опита да отмени решението по делото Роу срещу Уейд - знаково дело във Върховния съд от 1973 г., гарантирало правото на жената да направи аборт.

Като преподавателка Барет каза, че "същината" на съдебно произнасяне може да остане в сила, дори ако на щатите бъде позволено да налагат повече ограничения върху достъпа до медицинската процедура. Тя е писала също, че съдиите не трябва да бъдат строго обвързани с прецедентите в произнасяния на Върховния съд.

Ако бъде бързо утвърдена, Барет може да даде решаващия глас на 10 ноември, когато Върховният съд изслушва аргументите по голямо дело, в което правителството на Тръмп се опитва да отмени "Обамакеър", известен също като Закон за достъпна медицинска помощ от 2010 г., разширил покритието на на здравното осигуряване. През 2017 г. Барет разкритикува възгледа на председателя на съда Джон Робъртс, спасил закона през 2012 г.

Барет ще е третото назначение на Тръмп във Върховния съд. Тя ще е едва петата жена във висшата съдебна инстанция на САЩ. И най-младата съдийка в този съд, а пожизненото назначение би й позволило да влияе на съдопроизводството в САЩ за поне едно поколение.

 

Ейми Кони Барет - изборът на американския президент Доналд Тръмп за Върховния съд, е непреклонен консерватор, който може за десетилетия да тласне съда надясно и да изложи на риск правото на аборт. Ако бъде одобрена от Сената, Барет ще заеме овакантеното място на починалата този месец Рут Бейдър Гинсбърг, икона на либералите и борец за правата на жените, предаде ДПА, цитирана от БТА.

Барет, смятана за идеологическа противоположност на съдийката, която може да наследи, е популярна сред религиозното консервативно крило на коалицията на Тръмп.

48-годишната майка на седем деца от щата Луизиана е работила по-малко от три години в 7-ми окръжен апелативен съд, който отговаря за щатите Индиана, Илинойс и Уисконсин.

Барет е прекарала по-голямата част от професионалния си живот като преподавателка в католическия Университет "Нотр дам". Тя е ревностна католичка и принадлежи към харизматичното движение за обновление.

През 2017 г. тя беше назначена от Тръмп за съдия и предизвика разгорещени спорове в Сената, тъй като много демократи бяха притеснени от нейните политически и религиозни възгледи. Утвърждаването й в Сената стана с малко мнозинство, до голяма степен с гласуване по партийна линия.

"Вие сте пропита от догматизъм и това буди безпокойство", каза сенаторката демократ Деян Файнстийн по време на изслушването й.

Думите й бяха оценени като изключително полемични.

Барет изтъкна, че религиозните й убеждения няма да влияят на съдебните й решения, като каза:

"Никога не е уместно съдия да поставя личните си убеждения над закона, независимо дали произтичат от вярата, или от нещо друго".

Барет работеше под ръководството на покойния върховен съдия Антонин Скалия - суперзвезда на консерваторите. Тя е защитничка на "текстуалистката" правната философия на Скалия, която тълкува конституцията на САЩ въз основа на първоначалните й формулировки, а не в сегашния социален контекст.

Тя има много научни публикации по въпроса, но съдебният й опит е по-ограничен.

Позицията на Барет при произнасяне като апелативен съдия по дела за аборти, имиграция и правото на притежание на оръжие показва консервативните й разбирания. Изразявайки несъгласие, през 2019 г. тя заявява, че би ограничила обхвата на федерален закон, забраняващ на криминални престъпници да притежават оръжие.

"Историята следва здравия разум: тя показва, че законодателното тяло има властта да забранява на опасни хора да притежават оръжие", написа тя. "Но тази власт се отнася само до хора, които са опасни. Основополагащата законодателна власт не е лишила углавни престъпници от правото да носят оръжие само заради статута им на углавни престъпници".

През 2018 г. тя се присъединява към несъгласните с два щатски закона, които бяха блокирани - единия, изискващ останките от зародиши да бъдат кремирани или погребвани, а другия - забраняващ абортите единствено въз основа на раса, пол или увреждане на ембриона.

Либералите се опасяват, че тя ще промени идеологическия и философски баланс във Върховния съд, което би могло да доведе до промени по теми като здравеопазване, отчетност на избраното правителство и абортите.

Демократите казват, че Барет може да се опита да отмени решението по делото Роу срещу Уейд - знаково дело във Върховния съд от 1973 г., гарантирало правото на жената да направи аборт.

Като преподавателка Барет каза, че "същината" на съдебно произнасяне може да остане в сила, дори ако на щатите бъде позволено да налагат повече ограничения върху достъпа до медицинската процедура. Тя е писала също, че съдиите не трябва да бъдат строго обвързани с прецедентите в произнасяния на Върховния съд.

Ако бъде бързо утвърдена, Барет може да даде решаващия глас на 10 ноември, когато Върховният съд изслушва аргументите по голямо дело, в което правителството на Тръмп се опитва да отмени "Обамакеър", известен също като Закон за достъпна медицинска помощ от 2010 г., разширил покритието на на здравното осигуряване. През 2017 г. Барет разкритикува възгледа на председателя на съда Джон Робъртс, спасил закона през 2012 г.

Барет ще е третото назначение на Тръмп във Върховния съд. Тя ще е едва петата жена във висшата съдебна инстанция на САЩ. И най-младата съдийка в този съд, а пожизненото назначение би й позволило да влияе на съдопроизводството в САЩ за поне едно поколение.

Коментари

Blagovesta Vasileva's picture
Blagovesta Vasileva
тутифрути

чудесно назначение

въпреки опити на горната статия да очерни кандидатката. Обама кеър си беше една комунистическа работа на на чмернокож за чернокожи. Ама онези чернокожи, които нито работят, нито учат, нито спазват законите и като нашите цигани се множат. Не тези които са пример и достойни граждани на Америка. За същите такива мързеливи, престъпни, неграмотни, прости бели. Америка трябва да се върне малко назад- към времето когато морала на христианската вяра изграждаше американския дух на демократичност, почтенност, отговорност, непримиримост и смелост и сила. Иначе от тази велика нация ще остане едно скеле, а от това губим само ние, които знаем какво е комунизъм и липса на демокрация.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Заразихте ли се с COVID-19?