Article_top

Никога преди империализмът не е бил толкова критикуван, колкото сега. Европейският колониализъм продължава да виси като суров спомен над колективния разумн на стотици милиони жертви и техните наследници, въпреки че всеки аспект на расизма е бурно осъждан в Съединените щати. Империализмът, казано по друг начин, символизира глобалното лице на расизма.

Може и да изглежда сякаш империализмът няма бъдеще в свят, в който една култура не може да присвоявана от други, тъй като това е "привилегирован терен". Така се изрази Едуард У. Саид в брилянтната си книга от "Ориентализъм" (1978 г.), която десетилетия наред служи като памфлет на левите интелектуалци, които продължават да бъдат гневни на Западната доминация над развиващия се свят.

Но дали империите са останали в миналото? Формално - да. Нито едно правителство не смее да определи външната политика на страната си като империалистическа. Въпреки това във функционален и операционен смисъл, особено след като навлизаме в епоха на противопоставяне на велики сили, империализмът е организационен принцип на геополитиките, колкото и да е трудно да си го признаем. 

Пенсионираният историк от "Оксфорд" Джон Даруин обяснява, че тъй като природните ресурси и географското богатство не са били поравно разпределени, империите, което превръща изграждането на етнически държави проблематично, империите - при които множество различни общности попадат под властта на общ владетел - "са стандартният модел на политическа организация през по-голямата част от историята". 

Империите може и да оставят хаос след себе си, но също така е вярно, че те са решение за хаоса, тъй като отреждат разпределението на земите. Това отбелязва Луо Гуанджон - китайски писател и историк от XIV век. Този светоглед може и да ви изглежда малко остарял, но просто си отворете очите и обърнете внимание на света около вас.

Агресивните действия отвън границите на трите основни претендента за глобално господство - Китай, Русия и САЩ - са имперски по дух, ако не и по име. Китайската инициатива "Един пояс, един път" е британската източноиндийска компания в обратна посока - движи се от изток на запад, а не от запад на изток.

Мрежата от пътища, железопътни линии, тръбопроводи и пристанища на "Един пояс, един път" в Евразия е основана на геополитическа, търговска и военна, иначе казано - имперска логика. Тя следва пътищата на средновековните династични империи Танг и Мин. Усилията на Русия да подкопае страните в близост до границите ѝ - балтийските държави, Беларус, Балканите и Украйна - е открит опит да се пресъздадат контурите на съветската империя и нейните сателити.

Междувременно Съединените щати поддържат структури от алианси, съществуващи от десетилетия, макар и нестабилни, в цяла Европа и Далечния изток; да не говорим за военните бази в Близкия изток и другаде. По отношение на предизвикателствата и разочарованията си в чужбина Америка е в имперско състояние и може да бъде сравнявана само с други световни империи в съвременната история като британската и френската.

Очевидно е неуместно да се правят сравнения на морална основа между демократичните Съединени щати и двете авторитарни сили - Китай и Русия. Но в историята на глобалните конфликти често се наблюдават огромни морални различия между конкуриращите се империи.

Рим, въпреки всичките си беззакония, все пак бе най-просветената империя за времето си. Хабсбургската и Османската империи бяха далеч по-просветени от царистка Русия, в която ентусиазирано бе приет насилственият антисемитизъм. Британската империя, въпреки явните ѝ недостатъци, беше далеч по-добра от Третия райх, простиращ се от Франция до руската сърцевина. 

Същностна характеристика на империите е дълбокото неравенство в глобалното разпределение на властта. И това очевидно определя сегашната ни ера. САЩ и Китай буквално се съревновават за глобално господство, като Русия не е много по-назад. Почти всяка друга държава участва под някаква форма в играта.

В този смисъл наистина наблюдаваме нещо като Студена война. Не забравяйте, че след като Британската и Френската империи се сринаха в разгара на Студената война, конкуренцията между Съединените щати и Съветския съюз бързо се пренесе върху новоосвободените колонии от Африка и Азия.

Имперската конкуренция между британците и французите, беше заменена от противопоставянето между САЩ и Съветския съюз. Разбира се, колониите като име бяха изпратени в миналото, може би не толкова заради моралното усъвършенстване на човечеството, колкото поради липсата на икономическа полза.

САЩ и СССР се опитаха да наложат на света своята ценностна система и да докажат на коя страна е историята. Китай, която търси нови пазари и икономически възможности остава сякаш апатична към политическите системи на таргетираните страни, всъщност се е върнала към империализма в класическата му ера.

Дори второстепенни сили в днешния свят уважават своите имперски традиции. Хиндуистките националисти в Индия празнуват Нанда, Мауря и други древни имперски династии, които някога са се разпростирали извън сегашните граници на Индия, за да обхванат части от Афганистан, Пакистан, Бангладеш, Шри Ланка и Непал.

Властта в Иран поставя своите прокси армии и милиции на същите места, където Персия е била активна преди хиляди години. Картата на иранското влияние поразително прилича на имперската картография на империите на Ахеменидите, Сасанидите и Сефевидите.

Що се отнася до Турция, външната политика на президента Реджеп Ердоган е осезаемо неоосманска - той се опитва да упражнява икономическа, дипломатическа и военна мощ на Балканите и в целия арабски свят, особено в Сирия и Ирак. Ердоган дори критикува Лозанския договор от 1923 г., който формализира пост-имперските граници на Турция и смалява значително страната.

Нито една от тези страни не се разкайва за своето имперско наследство. Точно обратното. Порицанието на империализма е западно явление - макар и не изцяло.

След това е Европейският съюз, в който бюрократичен елит отговаря само частично пред своите поданици и със седалище в Северозападна Европа управлява ежедневието на отдалечени народи, от Иберийския полуостров до Балканите. Ги Верхофстад, бившият белгийски премиер и един от най-видните членове на парламента на Европейския съюз, каза пред аудитория миналата година в Обединеното кралство, че:

"Светът на утрешния ден не е световен ред, основан на нации или страни. Това е световен ред, основан на империи".

По този начин той потвърди, че няма европейско бъдеще извън имперските измерения на Европейския съюз. Неотдавнашният пакет от помощи в размер на 857 милиарда щатски долара, с който Северна Европа, главно Германия, по същество субсидира Южна Европа, позволява на Италия и други страни да останат в еврозоната и да продължат да купуват германски потребителски стоки. 

Това наподобява инициативата "Един пояс, един път", в която Китай отпуска заеми за държави за пристанища и друга инфраструктура, така че те след това да наемат китайски работници и компании, които да извършат строителството. По този начин имперските сили интернационализират своите вътрешни икономики.

В случай, че Джо Байдън бъде избран за президент на Съединените щати, имперската реалност на днешния свят само ще стане по-очевидна. В крайна сметка президентът Доналд Тръмп беше неоизолационистки националист и противник на имперското мислене. Той изрази презрение към съюзите на Америка и другите военни и дипломатически ангажименти в чужбина, особено в Близкия изток.

Във външната политика на Тръмп отсъства усещането за идеалистична мисия, което е помогнало създаването на някои от най-големите империи в миналото, включително Римската, Хабсбургската и Великобритания.

Байдън, от друга страна, възнамерява да успокои съюзниците на Америка по целия свят и да поправи нейните съюзи. Неговото избиране ще възвести завръщането на външнополитическия естаблишмънт във Вашингтон и свръхактивна американска мисионерска роля по целия свят, която доведе до войните в Ирак и Афганистан.

Ние винаги сме били в имперска епоха. Дълго време свързваме империализма изключително и само с модерния европейски колониализъм и забравихме, че империализмът не е непременно синоним на Запада. Най-очевидният имперски елемент от нашата постмодерна епоха е китайската меркантилистка инициатива "Един пояс, един път". Съединените щати могат успешно да се справят с предизвикателството на китайската инициатива, като представят алтернативни големи стратегии за партньорство с Европа.

Трябва да се признае, че тази нова имперска епоха на големи конфликти за власт се случва по време на глобални проблеми: пандемии, кибервойни, периодични вълни на анархия в части от земното кълбо. Всички те доказват, че живеем в свят, който е по-взаимосвързан и по-клаустрофобичен от всякога.

Следователно съдбата на Китай, Русия и Съединените щати ще бъде тясно обвързана със способността им да се насочват през този продължаващ вихър. Отминаха дните на огромни колониални владения, които се разпростираха по континентите с по-бавен темп на вземане на решения, в които имперският упадък можеше да бъде регистриран едва след десетилетия и векове, тъй като сигурността постепенно се влошаваше в провинциите.

В днешно време оцеляването ще зависи от бързото време за реакция.

В миналото империите често се разпадаха по вътрешни причини, като например когато имаше непоправими разделения в управляващите елити. Това е от голямо значение за нашета собствена епоха.

Например, само защото вътрешното разделение на Китай е по-непрозрачно от това на Америка, не означава, че не е толкова тежко. Що се отнася до Русия, въпросът може да е: има ли дори политическа система, която може да оцелее отвъд Владимир Путин?

Всички ние с право можем да критикуване империите. Но рядко уроците по имперска история са били по-актуални, отколкото в ранните и средните десетилетия на двадесет и първи век.

-----

Анализът на Робърт Каплан е публикуван в The National Interest. Преводът е на Club Z.

 
СВЯТ Президентите на Китай и Русия Си Дзинпин и Владимир Путин

Никога преди империализмът не е бил толкова критикуван, колкото сега. Европейският колониализъм продължава да виси като суров спомен над колективния разумн на стотици милиони жертви и техните наследници, въпреки че всеки аспект на расизма е бурно осъждан в Съединените щати. Империализмът, казано по друг начин, символизира глобалното лице на расизма.

Може и да изглежда сякаш империализмът няма бъдеще в свят, в който една култура не може да присвоявана от други, тъй като това е "привилегирован терен". Така се изрази Едуард У. Саид в брилянтната си книга от "Ориентализъм" (1978 г.), която десетилетия наред служи като памфлет на левите интелектуалци, които продължават да бъдат гневни на Западната доминация над развиващия се свят.

Но дали империите са останали в миналото? Формално - да. Нито едно правителство не смее да определи външната политика на страната си като империалистическа. Въпреки това във функционален и операционен смисъл, особено след като навлизаме в епоха на противопоставяне на велики сили, империализмът е организационен принцип на геополитиките, колкото и да е трудно да си го признаем. 

Пенсионираният историк от "Оксфорд" Джон Даруин обяснява, че тъй като природните ресурси и географското богатство не са били поравно разпределени, империите, което превръща изграждането на етнически държави проблематично, империите - при които множество различни общности попадат под властта на общ владетел - "са стандартният модел на политическа организация през по-голямата част от историята". 

Империите може и да оставят хаос след себе си, но също така е вярно, че те са решение за хаоса, тъй като отреждат разпределението на земите. Това отбелязва Луо Гуанджон - китайски писател и историк от XIV век. Този светоглед може и да ви изглежда малко остарял, но просто си отворете очите и обърнете внимание на света около вас.

Агресивните действия отвън границите на трите основни претендента за глобално господство - Китай, Русия и САЩ - са имперски по дух, ако не и по име. Китайската инициатива "Един пояс, един път" е британската източноиндийска компания в обратна посока - движи се от изток на запад, а не от запад на изток.

Мрежата от пътища, железопътни линии, тръбопроводи и пристанища на "Един пояс, един път" в Евразия е основана на геополитическа, търговска и военна, иначе казано - имперска логика. Тя следва пътищата на средновековните династични империи Танг и Мин. Усилията на Русия да подкопае страните в близост до границите ѝ - балтийските държави, Беларус, Балканите и Украйна - е открит опит да се пресъздадат контурите на съветската империя и нейните сателити.

Междувременно Съединените щати поддържат структури от алианси, съществуващи от десетилетия, макар и нестабилни, в цяла Европа и Далечния изток; да не говорим за военните бази в Близкия изток и другаде. По отношение на предизвикателствата и разочарованията си в чужбина Америка е в имперско състояние и може да бъде сравнявана само с други световни империи в съвременната история като британската и френската.

Очевидно е неуместно да се правят сравнения на морална основа между демократичните Съединени щати и двете авторитарни сили - Китай и Русия. Но в историята на глобалните конфликти често се наблюдават огромни морални различия между конкуриращите се империи.

Рим, въпреки всичките си беззакония, все пак бе най-просветената империя за времето си. Хабсбургската и Османската империи бяха далеч по-просветени от царистка Русия, в която ентусиазирано бе приет насилственият антисемитизъм. Британската империя, въпреки явните ѝ недостатъци, беше далеч по-добра от Третия райх, простиращ се от Франция до руската сърцевина. 

Същностна характеристика на империите е дълбокото неравенство в глобалното разпределение на властта. И това очевидно определя сегашната ни ера. САЩ и Китай буквално се съревновават за глобално господство, като Русия не е много по-назад. Почти всяка друга държава участва под някаква форма в играта.

В този смисъл наистина наблюдаваме нещо като Студена война. Не забравяйте, че след като Британската и Френската империи се сринаха в разгара на Студената война, конкуренцията между Съединените щати и Съветския съюз бързо се пренесе върху новоосвободените колонии от Африка и Азия.

Имперската конкуренция между британците и французите, беше заменена от противопоставянето между САЩ и Съветския съюз. Разбира се, колониите като име бяха изпратени в миналото, може би не толкова заради моралното усъвършенстване на човечеството, колкото поради липсата на икономическа полза.

САЩ и СССР се опитаха да наложат на света своята ценностна система и да докажат на коя страна е историята. Китай, която търси нови пазари и икономически възможности остава сякаш апатична към политическите системи на таргетираните страни, всъщност се е върнала към империализма в класическата му ера.

Дори второстепенни сили в днешния свят уважават своите имперски традиции. Хиндуистките националисти в Индия празнуват Нанда, Мауря и други древни имперски династии, които някога са се разпростирали извън сегашните граници на Индия, за да обхванат части от Афганистан, Пакистан, Бангладеш, Шри Ланка и Непал.

Властта в Иран поставя своите прокси армии и милиции на същите места, където Персия е била активна преди хиляди години. Картата на иранското влияние поразително прилича на имперската картография на империите на Ахеменидите, Сасанидите и Сефевидите.

Що се отнася до Турция, външната политика на президента Реджеп Ердоган е осезаемо неоосманска - той се опитва да упражнява икономическа, дипломатическа и военна мощ на Балканите и в целия арабски свят, особено в Сирия и Ирак. Ердоган дори критикува Лозанския договор от 1923 г., който формализира пост-имперските граници на Турция и смалява значително страната.

Нито една от тези страни не се разкайва за своето имперско наследство. Точно обратното. Порицанието на империализма е западно явление - макар и не изцяло.

След това е Европейският съюз, в който бюрократичен елит отговаря само частично пред своите поданици и със седалище в Северозападна Европа управлява ежедневието на отдалечени народи, от Иберийския полуостров до Балканите. Ги Верхофстад, бившият белгийски премиер и един от най-видните членове на парламента на Европейския съюз, каза пред аудитория миналата година в Обединеното кралство, че:

"Светът на утрешния ден не е световен ред, основан на нации или страни. Това е световен ред, основан на империи".

По този начин той потвърди, че няма европейско бъдеще извън имперските измерения на Европейския съюз. Неотдавнашният пакет от помощи в размер на 857 милиарда щатски долара, с който Северна Европа, главно Германия, по същество субсидира Южна Европа, позволява на Италия и други страни да останат в еврозоната и да продължат да купуват германски потребителски стоки. 

Това наподобява инициативата "Един пояс, един път", в която Китай отпуска заеми за държави за пристанища и друга инфраструктура, така че те след това да наемат китайски работници и компании, които да извършат строителството. По този начин имперските сили интернационализират своите вътрешни икономики.

В случай, че Джо Байдън бъде избран за президент на Съединените щати, имперската реалност на днешния свят само ще стане по-очевидна. В крайна сметка президентът Доналд Тръмп беше неоизолационистки националист и противник на имперското мислене. Той изрази презрение към съюзите на Америка и другите военни и дипломатически ангажименти в чужбина, особено в Близкия изток.

Във външната политика на Тръмп отсъства усещането за идеалистична мисия, което е помогнало създаването на някои от най-големите империи в миналото, включително Римската, Хабсбургската и Великобритания.

Байдън, от друга страна, възнамерява да успокои съюзниците на Америка по целия свят и да поправи нейните съюзи. Неговото избиране ще възвести завръщането на външнополитическия естаблишмънт във Вашингтон и свръхактивна американска мисионерска роля по целия свят, която доведе до войните в Ирак и Афганистан.

Ние винаги сме били в имперска епоха. Дълго време свързваме империализма изключително и само с модерния европейски колониализъм и забравихме, че империализмът не е непременно синоним на Запада. Най-очевидният имперски елемент от нашата постмодерна епоха е китайската меркантилистка инициатива "Един пояс, един път". Съединените щати могат успешно да се справят с предизвикателството на китайската инициатива, като представят алтернативни големи стратегии за партньорство с Европа.

Трябва да се признае, че тази нова имперска епоха на големи конфликти за власт се случва по време на глобални проблеми: пандемии, кибервойни, периодични вълни на анархия в части от земното кълбо. Всички те доказват, че живеем в свят, който е по-взаимосвързан и по-клаустрофобичен от всякога.

Следователно съдбата на Китай, Русия и Съединените щати ще бъде тясно обвързана със способността им да се насочват през този продължаващ вихър. Отминаха дните на огромни колониални владения, които се разпростираха по континентите с по-бавен темп на вземане на решения, в които имперският упадък можеше да бъде регистриран едва след десетилетия и векове, тъй като сигурността постепенно се влошаваше в провинциите.

В днешно време оцеляването ще зависи от бързото време за реакция.

В миналото империите често се разпадаха по вътрешни причини, като например когато имаше непоправими разделения в управляващите елити. Това е от голямо значение за нашета собствена епоха.

Например, само защото вътрешното разделение на Китай е по-непрозрачно от това на Америка, не означава, че не е толкова тежко. Що се отнася до Русия, въпросът може да е: има ли дори политическа система, която може да оцелее отвъд Владимир Путин?

Всички ние с право можем да критикуване империите. Но рядко уроците по имперска история са били по-актуални, отколкото в ранните и средните десетилетия на двадесет и първи век.

-----

Анализът на Робърт Каплан е публикуван в The National Interest. Преводът е на Club Z.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Заразихте ли се с COVID-19?