Миналата седмица Доналд Тръмп нареди на министрите си да съкратят бюджетните си разходи с 5 процента за следващата година, като така загатна за потенциалното намаляване на разходите за отбрана с 2.2 процента. Президентът изрично спомена бюджета за отбрана.

"Направих сделки с дявола (визирайки съкращенията по бюджетите), за да възстановя нашата армия. Нашата армия е изтощена. В много лоша форма", каза Тръмп.

Превод: Гответе се. Започва епохата "Америка Първа", в измеренията на външната и отбранителната политика. Проекцията им е ограниченията на разходите за отбрана.

Но те не са продукт на рационалния стратегически поглед, в стил "Айзехауер" или защото финансирането на отбрана е неефективно. Първоизточникът им е променящата се международна система и продължаващото увеличаване на държавния дълг.

Британците изчакаха до 1946 г., когато съотношението между дълга им и Брутния вътрешен продукт (БВП) достигна 256 процента, за да признаят, че Империята е товар, а не предимство - илюзия за мощ, поддържана от националната суетност. Тръмп е по-умен. Той знае, че е настъпил краят на Американската империя.

В Азия двете Кореи се разоръжават в демилитализираната зона, която разделя Северна от Южна Корея. Всъщност, Сеул оповести на 23-ти октомври, че държавите ще си сътрудничат чрез обсъждане на "практически действия" по денуклеаризация на Корейския полуостров, прекратяване на ученията, насочени срещу другата и установяване на "нелетателна зона" от двете страни по границата, след 1-ви ноември.

В същото време, Сеул отказа на Вашингтон да увеличи с 50 процента сумата за поддържане на американски военни на полуострова, която днес възлиза на 846 милиона долара.

Миналата седмица в Сингапур "Асоциацията на страните от Югоизточна Азия" (АСЕАН) заедно с осем от партньорите на организацията, сред които са: Япония, Австралия, Индия, Нова Зеландия, Русия и Южна Корея проведоха множество разнообразни по тема дискусии.

Южнокорейският министър на отбраната Джиеон Киеон-ду и неговият китайски колега Вей Фенхе постигнаха съгласие за създаването на нови преки линии за контакт между въздушните сили на държавите. Японският министър на отбраната Такеши Ивая и Фенхе се договориха за сближаване в отношенията между министерствата на отбраната на Япония и Китай. По време на разговорите японският министър на отбраната подтикна Китай да не променя статуквото в Южнокитайско море.

По икономическите въпроси говорител на президента Мун Дже-ин заяви, че Сеул не се нуждае от одобрението на САЩ, за да отмени санкциите си срещу Северна Корея.

В Токио нарастват притесненията от морското разширяване на Пекин, но Китай е най-големият търговски партньор на Япония. Не е случайно, че "Страната на изгряващото слънце" работи по създаването на търговски пакт по оста Япония-Китай-Южна Корея.

С ръста на икономиките на държавите в Югоизточна Азия военното присъствие на Америка изглежда все по-ненужно. Пекин иска да си осигури позицията си като глобална сила, но предпочита да избягва конфликтите със съседите си в Азия, в полза на развиването на бизнес отношения с тях.

Доводът за масирано и всепроникващо американско военно присъствие в Азия увисва във въздуха. Защитата на националната сигурност и намаляването на разходите за отбрана означават оттеглянето на Американските военни сили от Корейския полуостров и Япония. Тръмп знаеше, че това това предстои да се случи още на първата си среща с китайския президент Си Дзинпин.

Не че разходите за отбрана и национална сигурност ще се стопят след неизбежното изтегляне от Азия. Ще трябва първо да се решат проблемите в Афганистан и други региони в света.

Границата, която разделя "легитимните" политически лидери в Афганистан от талибаните, срещу които те се борят и от наркобароните, е трудно разпознаваема. Изтеглянето на Американските военни сили не само че ще спести на САЩ 60 милиарда долара годишно, но други регионални сили - Иран, Русия, Пакистан и Индия, които обграждат Афганистан, ще се опитат да установят контрол над територията. Това също е в интерес на Съединените Щати.

Прикритата подкрепа на Ердоган за Ислямска държава в ранния ѝ стадий на развитие, в комбинация с масовите арести на реални или потенциални врагове на политическото му управление - кемалистки-секуларисти, прозападно настроени турци, кюрдски националисти или християнски проповедници, трябваше отдавна да доведат до евакуацията на Американските военни от Турция. Но готовността на Ердоган да си сътрудничи с Иран срещу Саудитска Арабия и Израел, с помощта на Русия и ислямските групировки на Балканския полуостров, които се опитват да подкопаят кохезията в Европа, превръщат изтеглянето на Американските военни от Турция в императив.

Главнокомандващите в американската армия ще се борят срещу тези мерки и всякакви решения от страна на Тръмп в посока изтегляне на военните гарнизони от чужбина. Когато става дума за рязка стратегическа промяна и реорганизация на Американската армия, лидерите ѝ предпочитат "да почакат и видят".  

Въпреки това, инстинктите на президента по въпроса за националната военна стратегия са много точни. Няма значение, че на генералите и адмиралите не им се харесва - Американските военни сили ще бъдат принудени да се реорганизират за истинските нужди на националната сигурност на Съединените щати. Бъдещите изтегляния от отвъдморски гарнизони ще подпомогне този процес.

Коментарът е на Дъглас Магрегър, полковник-ветеран от армията на САЩ, за сп. The National Interest, откъдето го публикуваме с малки съкращения.