Article_top

Според скорошно изследване на Институт за пазарна икономика основните фактори за попадане в риск от бедност са образованието, икономическата активност и населеното място.

Нещо повече, данните показват, че дълбоката бедност е концентрирана в работоспособно население (а не при пенсионерите, децата или хората с увреждания), което отново препраща към проблемите на образованието и пазара на труда.

Фокусът на публичните политики неизбежно следва да попадне върху факторите за бедност, а не върху фискалните мерки за покриване на „липсващия“ доход. Данните категорично показват, че обсъждането на темата за бедността не може да се изчерпва с дискусия за административното повишаване на доходите, обезщетенията и помощите. По-важният разговор би следвало да бъде за образованието и новите работни места. Водеща цел на политиките трябва да е пресичането на пътеката от ниско образование към безработица и в крайна сметка бедност. Фискалната тежест на бедността, базирана на оценката на самите хора за недостигащия доход в домакинството, за да „вържат двата края“, показва, че разходните политики не могат да решат проблемите на бедността. Реформите в областта на образованието и пазара на труда, както и адекватната регионална политика са без алтернатива за повишаването на доходите.

Какво прави администрацията?

Тази седмица Сметната палата публикува одитен доклад на изпълнението „Ефективност на мерките за борба с бедността“ за периода 2015-2018 г. и изводите са, меко казано, притеснителни. Докладът е съсредоточен върху националната цел за намаляване на бедността, определена в Стратегия „Европа 2020“ и заложена в Националната програма за реформи и Националната програма за развитие, и изследва действията на МТСП и МОН, които са с по четирима министри за периода.

Периодът на изпълнение е към края си и очакванията са, че ще има значителен напредък по постигането на националната цел и подцелите ѝ. Оказва се обаче, че това съвсем не е така.

Цел

Заложената цел предвижда намаляване на броя на хората, живеещи в риск от бедност или социално изключване с 260 хиляди души (до 1 372,1 хиляди души) през 2020 г. спрямо базовата 2008 година. Акцентът е върху намаляването на бедността в четири уязвими групи – деца до 17 г. (със 78 хиляди), възрастни над 65 г. (с 52 хиляди), безработни лица (със 78 хиляди) и работещи бедни (с 52 хиляди), а мерките са в редица различни сектори – заетост, образование, здравеопазване, социални плащания, политики за децата и семействата, транспорт, жилищни условия и др.

Изпълнение

Както обикновено наблюдаваме, силата на администрацията е в количественото писане на планове и стратегии, но не и в качеството и изпълнението им. Трудно е да се изброят всички пропуски и критики, посочени в одитния доклад за изпълнението на мерките за борба с бедността, но ето основните от тях:

Няма система от индикатори за проследяване на напредъка по изпълнението. При част от мерките няма и целеви стойности, нито какъв ресурс е необходим за изпълнението им;

Липсва ясен фокус върху целевите групи, няма анализ на резултатите в регионален аспект, нито на влиянието на демографските и миграционни процеси;

Няма ясни функции на отговорните министри и организация за наблюдение, управление, контрол и отчитане, което не позволява адекватното проследяване на напредъка по мерките;

Огромни закъснения и незаинтересованост – първоначалните планове за изпълнение са приети с 8 месеца закъснение и то със сериозни слабости по процеса на организация на планирането, ограничени насоки за работа, липса на анализ на дейностите. Последващите планове за изпълнение и отчитане на предходни периоди също са приети със закъснения и при много ниска посещаемост на заседанията на работната група (средно 31% от членовете). Липсват част от документите за работата на работната група;

Няма анализ и оценка на степента на постигане на индикаторите за изпълнение, както и анализ на въздействието на изпълнените мерки в приетите отчети.

Не са правени прогнози за изпълнение на целите.

Куриозен е случаят с проведената анкета(i) сред членовете на работната група, създадена за разработване на плана за действие за периода 2019-2020 г. и отчета за изпълнение на плана за предходния период. Като основни слабости в работата на групата са отличени: липса на целенасочени мерки към бедността, като вместо това се разчита на общи мерки; липса на аналитична дейност и търсене на влиянието на конкретните мерки за намаляване на бедността; забавяния; изпращане на заместници на заседанията, които не са наясно с тематиката. Един от анкетираните споделя, че „Всички дейности се взимат от други стратегии и планове за развитие, за които има осигурено финансиране. Няма нито една програма, за която да се проследи какво е конкретното влияние за намаляване на бедността.“

Резултат

Данните за 2018 г. показват, че целта е изпълнена на 31% и то след десет години работа и само две оставащи. Въпреки че забавянето е известно на администрацията и от данните, и от междинните отчети(ii) през годините, Националната стратегия за намаляване на бедността не е актуализирана за целия си 7-годишен период на изпълнение.

Докладът на Сметната палата показва, че ако тенденциите се запазят, целта за намаляване на броя на живеещите в бедност няма да бъде постигната дори наполовина до 2020 г., въпреки че населението чисто механично също допринася за доближаването ѝ. Към края на 2018 г. бедните са 1 550,8 хиляди души и при този темп на намаление ще стигнат 1 526,4 хиляди (при цел от 1 372,1 хиляди). Това означава, че намалението спрямо 2008 г. ще е със 105,7 хиляди души, което е около 40% от заложената цел.

Изпълнението на специфичните подцели също е плачевно. Към края на 2018 г., плануваното намаление на бедността при децата е изпълнено 4%, при възрастните – 29%, при безработните –78%, а при броя на работещите бедни дори има нарастване и поставената цел не само че няма да бъде изпълнена, но и ще се отдалечи двойно от целта.  

Вместо заключение, цитираме дословно един от изводите на доклада: „Изпълнението на такъв дългосрочен стратегически документ без извършването на преглед на изпълнението на предвидените в него мерки за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване и на адекватността им от гледна точка на социално-икономическите промени и без оценка на ефективността на изпълняваните мерки, не гарантира, че усилията и ресурсите, които се влагат в изпълнението им ще доведат до очакваните резултати. Степента на постигане на националната и специфичните подцели за намаляване на бедността към края на 2018 г. показва сериозно изоставане“.

[i] Трябва да се спомене, че на анкетата са отговорили под половината от членовете, което също е сигнал за известна незаинтересованост на членовете на работната група.

[ii] Междинният отчет през 2016 г. показва, че ако темпът към постигане на националната цел се запази, през 2020 г. ще бъде постигната 31% от набелязаната цел. Въпреки това основният извод е, че стратегическият документ не се нуждае от актуализация.

Институт за пазарна икономика

 

Според скорошно изследване на Институт за пазарна икономика основните фактори за попадане в риск от бедност са образованието, икономическата активност и населеното място.

Нещо повече, данните показват, че дълбоката бедност е концентрирана в работоспособно население (а не при пенсионерите, децата или хората с увреждания), което отново препраща към проблемите на образованието и пазара на труда.

Фокусът на публичните политики неизбежно следва да попадне върху факторите за бедност, а не върху фискалните мерки за покриване на „липсващия“ доход. Данните категорично показват, че обсъждането на темата за бедността не може да се изчерпва с дискусия за административното повишаване на доходите, обезщетенията и помощите. По-важният разговор би следвало да бъде за образованието и новите работни места. Водеща цел на политиките трябва да е пресичането на пътеката от ниско образование към безработица и в крайна сметка бедност. Фискалната тежест на бедността, базирана на оценката на самите хора за недостигащия доход в домакинството, за да „вържат двата края“, показва, че разходните политики не могат да решат проблемите на бедността. Реформите в областта на образованието и пазара на труда, както и адекватната регионална политика са без алтернатива за повишаването на доходите.

Какво прави администрацията?

Тази седмица Сметната палата публикува одитен доклад на изпълнението „Ефективност на мерките за борба с бедността“ за периода 2015-2018 г. и изводите са, меко казано, притеснителни. Докладът е съсредоточен върху националната цел за намаляване на бедността, определена в Стратегия „Европа 2020“ и заложена в Националната програма за реформи и Националната програма за развитие, и изследва действията на МТСП и МОН, които са с по четирима министри за периода.

Периодът на изпълнение е към края си и очакванията са, че ще има значителен напредък по постигането на националната цел и подцелите ѝ. Оказва се обаче, че това съвсем не е така.

Цел

Заложената цел предвижда намаляване на броя на хората, живеещи в риск от бедност или социално изключване с 260 хиляди души (до 1 372,1 хиляди души) през 2020 г. спрямо базовата 2008 година. Акцентът е върху намаляването на бедността в четири уязвими групи – деца до 17 г. (със 78 хиляди), възрастни над 65 г. (с 52 хиляди), безработни лица (със 78 хиляди) и работещи бедни (с 52 хиляди), а мерките са в редица различни сектори – заетост, образование, здравеопазване, социални плащания, политики за децата и семействата, транспорт, жилищни условия и др.

Изпълнение

Както обикновено наблюдаваме, силата на администрацията е в количественото писане на планове и стратегии, но не и в качеството и изпълнението им. Трудно е да се изброят всички пропуски и критики, посочени в одитния доклад за изпълнението на мерките за борба с бедността, но ето основните от тях:

Няма система от индикатори за проследяване на напредъка по изпълнението. При част от мерките няма и целеви стойности, нито какъв ресурс е необходим за изпълнението им;

Липсва ясен фокус върху целевите групи, няма анализ на резултатите в регионален аспект, нито на влиянието на демографските и миграционни процеси;

Няма ясни функции на отговорните министри и организация за наблюдение, управление, контрол и отчитане, което не позволява адекватното проследяване на напредъка по мерките;

Огромни закъснения и незаинтересованост – първоначалните планове за изпълнение са приети с 8 месеца закъснение и то със сериозни слабости по процеса на организация на планирането, ограничени насоки за работа, липса на анализ на дейностите. Последващите планове за изпълнение и отчитане на предходни периоди също са приети със закъснения и при много ниска посещаемост на заседанията на работната група (средно 31% от членовете). Липсват част от документите за работата на работната група;

Няма анализ и оценка на степента на постигане на индикаторите за изпълнение, както и анализ на въздействието на изпълнените мерки в приетите отчети.

Не са правени прогнози за изпълнение на целите.

Куриозен е случаят с проведената анкета(i) сред членовете на работната група, създадена за разработване на плана за действие за периода 2019-2020 г. и отчета за изпълнение на плана за предходния период. Като основни слабости в работата на групата са отличени: липса на целенасочени мерки към бедността, като вместо това се разчита на общи мерки; липса на аналитична дейност и търсене на влиянието на конкретните мерки за намаляване на бедността; забавяния; изпращане на заместници на заседанията, които не са наясно с тематиката. Един от анкетираните споделя, че „Всички дейности се взимат от други стратегии и планове за развитие, за които има осигурено финансиране. Няма нито една програма, за която да се проследи какво е конкретното влияние за намаляване на бедността.“

Резултат

Данните за 2018 г. показват, че целта е изпълнена на 31% и то след десет години работа и само две оставащи. Въпреки че забавянето е известно на администрацията и от данните, и от междинните отчети(ii) през годините, Националната стратегия за намаляване на бедността не е актуализирана за целия си 7-годишен период на изпълнение.

Докладът на Сметната палата показва, че ако тенденциите се запазят, целта за намаляване на броя на живеещите в бедност няма да бъде постигната дори наполовина до 2020 г., въпреки че населението чисто механично също допринася за доближаването ѝ. Към края на 2018 г. бедните са 1 550,8 хиляди души и при този темп на намаление ще стигнат 1 526,4 хиляди (при цел от 1 372,1 хиляди). Това означава, че намалението спрямо 2008 г. ще е със 105,7 хиляди души, което е около 40% от заложената цел.

Изпълнението на специфичните подцели също е плачевно. Към края на 2018 г., плануваното намаление на бедността при децата е изпълнено 4%, при възрастните – 29%, при безработните –78%, а при броя на работещите бедни дори има нарастване и поставената цел не само че няма да бъде изпълнена, но и ще се отдалечи двойно от целта.  

Вместо заключение, цитираме дословно един от изводите на доклада: „Изпълнението на такъв дългосрочен стратегически документ без извършването на преглед на изпълнението на предвидените в него мерки за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване и на адекватността им от гледна точка на социално-икономическите промени и без оценка на ефективността на изпълняваните мерки, не гарантира, че усилията и ресурсите, които се влагат в изпълнението им ще доведат до очакваните резултати. Степента на постигане на националната и специфичните подцели за намаляване на бедността към края на 2018 г. показва сериозно изоставане“.

[i] Трябва да се спомене, че на анкетата са отговорили под половината от членовете, което също е сигнал за известна незаинтересованост на членовете на работната група.

[ii] Междинният отчет през 2016 г. показва, че ако темпът към постигане на националната цел се запази, през 2020 г. ще бъде постигната 31% от набелязаната цел. Въпреки това основният извод е, че стратегическият документ не се нуждае от актуализация.

Институт за пазарна икономика

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Заразихте ли се с COVID-19?