„Америка на първо място“ vs „Америка – лидер на свободния свят“

„Америка на първо място“ или „Америка – лидер на свободния свят“. Това са двете основни визии за надмощието на САЩ на международната сцена, чиито корени може да открием в господстващите теории на международните отношения през миналия век – реализма и либерализма.

Реализмът търси причини за насилието в международната система и ги открива в злата природа на човека и в стремежа му за власт. Същевременно системата на международните отношения е анархична, тоест няма единен властови център, който да налага ред. Това предполага, че държавите, които са единствените субекти на международните отношения, самостоятелно и когато се наложи – безскрупулно, се борят, за да постигнат целите си. А единственото средство за постигането им според идеолога на класическия реализъм Ханс Моргентау е властта.

Либерализмът се противопоставя на идеята, че налагането на целите чрез сила (както „твърда“, така и „мека“) е единственият начин, по който може да функционира системата на международните отношения. Той твърди, че чрез международното сътрудничество, основано на общите интереси на субектите на международните отношения, може да ограничи анархията, а оттам – да се предотвратят конфликти. Въз основа на либерализма за създадени международни организации като ООН и ОССЕ, както и съюзи като ЕС, които според идеологията са субекти на международните отношения.

Върху този теоретичен масив са изградени двете концепции за това каква роля трябва да играе Америка на световната сцена.

„Америка на първо място“, която черпи вдъхновени от реализма, е водещият принцип при управлението на Доналд Тръмп.

Макар в „Америка – лидер на свободния свят“ да е вложена нелибералната идея за „първа сред равни“, в нея се допуска съществуването на пространство в системата на международните отношения, в което изначалната анархия е силно ограничена.

Джо Байдън е либерал. Той често подлага на критики действията и реториката на Тръмп спрямо традиционни съюзници на САЩ като ЕС, Великобритания и Канада. Ако спечели изборите, приоритет на потенциалното управление на демократа ще бъде да възстанови доверието им.

Но това не зависи от него. Въпреки че мнозина от тях не възприемат дилемата през тази призма, на 3 ноември американските избиратели ще гласуват за „Америка на първо място“ или „Америка – лидер на свободния свят“. 

Ето как ще се отразят следващите 4 години на ЕС, Русия, Близкия изток и Иран, Китай и Северна Корея при втори мандат на Тръмп или при победа на Байдън.

Близкия изток

Ако „Америка е на първо място“, то „Израел е на второ“. Най-големият външнополитически успех на Тръмп бе помиряването между Израел и Обединените арабски емирства¹. Израел ще запомни с добро първия мандат на президента с още един смел ход, който провокира остри реакции в Близкия изток – Вашингтон призна Йерусалим за столица на страната.

Тръмп би продължил сътрудничеството и със Саудитска Арабия, която щедро налива „кървави пари“ в американската икономика. В седмиците след убийството на журналиста Джамал Кашоги президентът подписа сделка за продажба на оръжие на Рияд за милиарди долари. Което подпомага продължаващата гражданска война в Йемен… между Саудитска Арабия и Иран.

Тръмп извади Америка от ядреното споразумение с ислямската република през 2018 г. и възстанови тежките санкции срещу режима на аятоласите. В отговор Иран започна да нарушава точка по точка трудно постигнатата сделка, въпреки че останалите страни по договора Великобритания, Русия, Франция, Китай и Германия продължиха да спазват ангажиментите си. Убийството на иранския герой и генерал Касем Солеймани след американското нападение едва ли ще бъде забравено, камо ли простено.

При втори мандат на Тръмп е много вероятно да наблюдаваме ескалация на напрежението с Иран, чиито групировки постепенно завладяват Сирия.

Байдън уверява, че ще изтегли американските войски от региона – нещо, което Тръмп обеща по време на предизборната си кампания. Демократът претърпя пълна метаморфоза. През 1993 г. той подкрепи идеята Америка да снабди с оръжие босненците във войната срещу Сърбия. Години по-късно Байдън подкрепи войната в Афганистан и Ирак.

Бивш служител на демократа разказа пред „Вокс“, че „ранен приоритет“ на Байдън ще бъде да възстанови споразумението с Иран. На ислямската страна ще бъде предложено просто да започне да го спазва отново. Но това не е всичко, след това щял да настоява за клауза, която да ограничи финансирането на терористични групировки и ракетната програма на страната.

Добрите връзки с Израел могат да бъдат влошени, ако демократът победи на изборите. Байдън не харесва Нетаняху и вероятно няма да търси окончателно разрешаване на конфликта с Палестина, както Тръмп с произраелската „сделка на века“. Целта на демократа ще бъде да се съхрани настоящата ситуация, като се ограничат търканията между израилтяни и палестинци. Бившият служител на Байдън уточнява, че общото мнение сред демократите е, че условията за устойчив мир все още не са налице.

Очаква се Байдън да бъде много по-твърд спрямо Ердоган. В интервю пред редакторския екип на „Ню Йорк таймс“ от януари 2020 г. той определи турския президент като диктатор и намекна, че САЩ трябва подкрепят опозицията на изборите. Членовете и поддръжниците на управляващата „Право и справедливост“ се „сетиха“ за коментара през август и започнаха да обвиняват демократа, че се меси в изборите на Турция.

Има защо Анкара да стиска палци за Тръмп. Републиканецът изостави кюрдските сили в Сирия на милостта на турската армия и необичайно за него е обран откъм критики срещу Ердоган за купуването на руската система С-400, както и за агресивната политика на страната в Източното Средиземноморие.

Русия

Това не се случва всеки ден. Президент на САЩ да бъде критикуван от партията си. Тръмп често е „злодеят“ на западната преса, но упражнява широко влияние над милиони десни избиратели. Същите тези избиратели, за чиято подкрепа се борят и републиканците в Конгреса.

Малцина от тях обаче замълчаха след срещата на Тръмп с Путин в Хелзинки на 16 юли 2018 г. На обща пресконференция американският държавен глава разкритикува твърденията, че Русия се е опитвала да се меси в президентските избори:

„Имам доверие на служителите ни от разузнаването, но ще ви кажа, че президентът Путин бе много силен в отричането на това.“

С изявлението си Тръмп подсили увереността на демократите, че е „марионетка“ на Кремъл.

Това, разбира се, не бе първият му гаф, свързан с Путин. Още по време на кампанията си Тръмп определи господаря на Кремъл като по-добър лидер от Обама, а в защита на обвиненията срещу руския държавен глава, че убива критиците си, вметна, че и на САЩ не им е чиста работата.

За капак през 2019 г. Тръмп предложи да се възстанови членството на Русия в Г-7 (което бе прекратено след анексирането на Крим).

Не очаквайте да чуете подобна идея от Байдън, ако той влезе в Белия дом. След срещата в Хелзинки демократът описа изявлението на Тръмп, като безсрамно и определи Путин като диктатор. Погрешните морални еквиваленти за това кой, кога и по какъв начин е „убил“ в САЩ и Русия, също не минават лесно.

Основната мисия на Байдън ще бъде да изтрие всякакво съмнение за това от кой „отбор“ е Америка. Ухажваните няма да са Путин, Болсонаро, Си и Ким. Вашингтон отново ще започне да прокламира позабравените постулати за „международно сътрудничество“, „демократични ценности“ и други.

Но и ще трябва да го докаже.

Без значение кой ще спечели изборите на 3 ноември, приоритет ще бъде подновяването на договора „Нов СТАРТ“, който силно ограничава ядрените запаси на Вашингтон и Москва. Споразумението изтича на 21 февруари 2021 г. – повече от месец след като президентът дойде на власт.

Процесът по удължаването не е сложен, достатъчен е подписът на двамата президенти. Путин вече е заявил готовност да го направи. Администрацията на Тръмп не дава ясни индикации.

Но причина за безпокойство има. На 2 август 2019 г. бе оставен безславно да изтече Договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег, подписан от Рейгън и Горбачов през 1987 г. Тръмп се въздържа от подновяването на двустранните договори с Кремъл, защото иска да привлече на масата за преговори Китай. Въпреки че САЩ и Русия разполагат с 93 процента от ядрения арсенал на Земята, Пекин, който не е страна по възпиращите двустранни договори между Вашингтон и Москва, бързо се превръща във военна сила. Свидетелства за това може да открием във все по-предизвикателните действия на комунистическата страна в Южнокитайско море и Тайванския пролив.

Въпреки заплахата от Далечния изток Байдън, също както и руският държавен глава, недвусмислено е декларирал готовност да удължи „Нов СТАРТ“.

„Ще търся удължаване на договора „Нов СТАРТ“, който е котва на стратегическия баланс между Съединените щати и Русия, и ще го използвам като основа за ново споразумение за контрол на въоръженията“, сподели той по време на митинг в Ню Йорк.

Мирът е raison d'être на Европейския съюз. Ако Брюксел знае, че Америка полага усилия да ограничи вероятността от „взаимно гарантирано унищожение“, тогава ще е по-склонен отново да пренастрои часовника си.

Китай

Тръмп своеобразно обяви „търговска война“ на Китай дълго преди да стане президент. Още по време на кампанията той обвини комунистическата страна, че извършва валутни манипулации и краде интелектуална собственост.

През декември 2016 г. той стана първият президент от 1979 г. насам, който прие телефонно обаждане и поздравления от президента на Тайван, което провокира протестно писмо от страна на Китай. Това не е нищо – през следващите няколко години бяха сключени няколко договора за продажба на оръжие, а американски служители многократно посетиха Тайпе. Нараснаха и критиките към комунистическия режим: за отношението към уйгурите, за репресиите в Хонконг, за строежа на изкуствени острови в Южнокитайско море, за „шпиониращите“ технологични компании като „Хуавей“. И не на последно място – за COVID-19, или както Тръмп го нарича заради произхода му – „китайския вирус“.

Невероятният икономически възход на КНР през последните 30 години започна да намалява интензитета си през последните няколко години. Но Китай първа от богатите държави овладя пандемията и започна да излиза от рецесията.

Мнозина политолози прогнозират, че в момента наблюдаваме повратен момент в динамиката на силите на международната сцена. Докато Пекин овладява вътрешните здравни и политически кризи (къде с насилие, къде със строга организация), САЩ отбелязват рекорден брой заразени и смъртни случаи, докато страната е обхваната от най-масовите протести от половин век насам.

По-рано през 2020 г. Тръмп се похвали, че е приключил първият етап от „търговската сделка“ с Китай, след който бяха отменени някои от взаимно наложените мита между страните. В близкото бъдеще отношенията между САЩ и Китай ще са твърде обтегнати, за да говорим за завършването на тази сделка.

Демократите нямат нищо против политиката на Тръмп за противопоставяне на Китай. Сенатът единодушно прие на 25 юни санкции срещу китайски служители, отговорни за приемането на новия закон за национална сигурност на Хонконг, който поставя на карта ограничения суверенитет на територията.

Байдън не е изключение.

„Трябва да бъдем твърди с Китай. Ако зависи от Китай, той ще продължи да ограбва САЩ от нашите технологии и интелектуална собственост, както и да принуждава американските компании да ѝ ги предоставят, за да извършват бизнес в Китай“, заяви той в реч през юли 2019 г.

Байдън е определял Си Цзинпин като диктатор, осъждал е „концентрационните лагери“ в Синдзян (където са държани уйгурите) и обещава да „засили защитата на демокрацията в Тайван, като изобличи опитите на Китай да се меси“.

Администрацията на Обама често е обвинявана за това, че е „проспала“ постепенното превръщане на Китай от добронамерен икономически партньор в опасен субект на международната сцена. Байдън има какво да доказва. Но е избрал по-различен път от републиканския президент:

„Най-ефективният начин да се изправим срещу предизвикателството е, като изградим обединен фронт от приятели и партньори, които да се противопоставят на насилственото поведение на Китай – дори когато се стремим да задълбочим сътрудничеството си по въпроси, където интересите ни се сливат, като климатичните промени и предотвратяването на ядреното въоръжаване.“

Северна Корея

Тръмп проведе три исторически срещи с Ким Чен Ун. При последната дори стана първият действащ американски президент, посетил комунистическата страна.

Но „разведряването“ в отношенията със Северна Корея донесе облаги само на диктатора.

През последните 4 години целта на Тръмп бе да постигне поне един, но огромен външнополитически успех. Ако Ким бе подписал договор, с който да се ангажира за пълно ядрено разоръжаване, тогава с право американският държавен глава щеше да бъде изучаван в учебниците по дипломация. Но диктаторът бе наясно с дивата нужда на Тръмп и затова го води за носа през цялото време – колкото да начеше егото си и да се легитимира пред корейския народ чрез идващия „на крака“ да го види президент на Америка.

Нека не забравяме, че американският президент не бе толкова благосклонен в самото начало. В една от прословутите си тиради в туитър той определи Ким като Rocket man („ракетен човек“ – по името на песента на Елтън Джон) и заплаши Северна Корея, че „скоро няма да я има“.

В крайна сметка „меденият месец“ на Тръмп и Ким приключи. Северна Корея даде срок на Вашингтон до края на 2019 г. да премахне санкциите срещу режима. След като това не се случи, Пхенян отново започна да изстрелва ракети и да заплашва света. Само въпрос на време е двамата лидери отново да се хванат за гушата.

Тръмп обаче едва ли ще се подведе отново да се опитва с „добро“ да отърве света от ядрена зима.

Поведението на Байдън вероятно няма да се различава от това на предишните президенти. Той няма да участва в срещи без ясен ангажимент от страна на Северна Корея за ядрено разоръжаване. Междувременно ще продължат срещите на работни групи между двете страни в опит да се излезе от тази патова ситуация.

Отворен е въпросът до каква степен Вашингтон може да убеди Китай да въздейства на Северна Корея заради зависимостта на Пхенян от икономическите връзки с Пекин. Проблемът е, че дори Поднебесната империя да склони, заплахата от гладна смърт няма да предизвика преврат в комунистическата дистопия.

А в крайна сметка властта е единственият искрен стремеж на династията Ким.

Европа

През последните 4 години отношенията между САЩ и ЕС започнаха да „захладняват“. Тръмп наложи представата за Съюза като за конкурент на глобалната сцена вместо като партньор. Държавният глава е открит евроскептик – той многократно изрази подкрепа за „Брекзит“.

В началото на годината обеща „фантастична и голяма“ търговска сделка на Великобритания. „Брекзитърите“ побързаха да повярват – все пак между двете страни съществува „специална връзка“. Само няколко месеца по-късно Обединеното кралство обяви, че поради „геополитически“ причини прекратява достъпа на „Хуавей“ до 5G мрежите в кралството. Предстои да видим дали „геополитиката“ няма да окаже неблагоприятно въздействие и върху бъдещата търговска сделка със САЩ.

Влошени са също двустранните връзки с приятелски страни като Германия и Франция. На 10 юли 2020 г. САЩ наложиха мита на стойност 1,1 милиард евро на френски износни стоки. Причината – Париж одобри данък на технологични гиганти като фейсбук, гугъл и други (американски компании). Заради пандемията и двете мерки не са влезли в сила. През юли 2020 г. пък Вашингтон изтегли 12 000 американски войници от най-богатата страна в ЕС, защото Берлин не е увеличил достатъчно разходите си за отбрана.

Иронията е, че идеологията „Америка на първо място“ много повече приляга на държава като Русия, която окончателно загуби доверието на Запада след анексирането на Крим. Москва е тази, която се надява да се разпаднат ЕС и НАТО, защото в двустранните си отношения ще може да въздейства „геополитически“ над крайния резултат. Кремъл изгражда псевдосъюзи като Евразийския и поддържа дребни непризнати буферни държави по границата си, но не е в състояние да се превърне в част от „свободния свят“, защото за тази цел е необходимо да бъде осигурена свободата на индивидите в рамките на държавата.

Пред Америка никога не е стояла последната пречка, но заради поведението на Тръмп страната е заплашена от изолация.

Ако Байдън спечели, той ще прави реверанс след реверанс пред Европа, може да пусне някоя и друга шега по адрес на предишния президент, която да предизвика тъжни усмивки по лицата на Макрон, Меркел и наследниците им.

Демократът има какво да направи, за да спечели доверието на ЕС. Да разсрочи „Нов СТАРТ“, да ограничи влиянието на Русия в Европа, да премахне или да намали митата и много други. В официално изявление министърът на външните работи на Германия Хайко Маас заяви, че независимо от резултата от президентските избори в САЩ през ноември европейците „ще трябва да помислят как да овладеят по-добре конфликтите в близостта на Европа дори без САЩ „. Междувременно германската канцлерка Ангела Меркел вече е свободно определяна за „лидерка на свободния свят“.

----

¹ Третата арабска държава след Египет и Йордания.

----

Този материал е публикуван в октомврийския брой на сп. "Клуб Z".