Бяхме свикнали смените на американските президенти да не променят съществено политиката на САЩ към Източна Европа и към България в частност. Това вече не е така. Доналд Тръмп наруши приемствеността в американската външна политика, произтичаща от традиционните разбирания и консенсуса сред вашингтонския елит за коренните интереси на САЩ по света. Тръмп разруши дълго градено статукво, така че, ако не спечели втори мандат, промени след него задължително ще има.

Ако от 20 януари догодина в Белия дом влезе съперникът му от демократите Джо Байдън, промяна в отношенията на САЩ с нашата страна със сигурност ще се почувства.

Един от най-добрите познавачи на Америка у нас, Елена Поптодорова, българска посланичка в САЩ от 2002 до 2008 г. и от 2010 до 2016 г., смята, че възстановяване на статуквото, което Тръмп разруши, е невъзможно.

„Не поради субективни причини, а поради обективни обстоятелства светът вече е друг“, каза тя пред сп. „Клуб Z“.

„Дори при смяна на караула във Вашингтон няма да се върнат златните времена преди Тръмп и след студената война“, каза Поптодорова, визирайки десетилетията, в които САЩ бяха разглеждани като безусловен защитник на Европа и на либералната демокрация по света.

„И при Байдън външната политика на САЩ ще продължи да бъде по-трансакционна, тя ще отразява определени ценности, но ще бъде подплатена от здрав прагматизъм“, смята Поптодорова, която днес е вицепрезидент на Асоциацията на Атлантическия договор в Брюксел и директор по евроатлантическите въпроси в Атлантическия клуб в България. Това означава, че американската защита и подкрепа, американските инвестиции ще имат все по-ясно подчертана цена.

Три акцента

Американската политика към България поне досега има три акцента: НАТО и париране на руските домогвания на Балканите; енергийна независимост; функциониране на демокрацията и върховенството на закона.

Тези приоритети ще останат, но начинът, по който Америка ги преследва, може да се промени, ако президент стане Байдън. На първо място, това би се дължало на факта, че той е политик „с история“ и връзки с Източна Европа и с Балканите, подчерта Поптодорова.

Докато Тръмп, ако съдим по коментарите на напуснали го близки сътрудници, има анекдотични познания за света и международните отношения и не знае почти нищо и не се интересува от Източна Европа и от Балканите, Байдън е точно обратното. Част от кариерата му на сенатор и на вицепрезидент са свързани именно с тази част на света.

„Ще има на кого да говорим във Вашингтон“, каза Поптодорова, отбелязвайки обаче, че не е сигурна, че в България вече има кой да води такъв разговор. „Необратима е ерозията на администрацията, която е гръбнакът на държавата“, констатира Поптодорова, която през 2008 и 2009 г. беше специален посланик за Черноморския регион, а през 2009 и 2010 г. оглавяваше дирекция „Политика на сигурността“ в Министерството на външните работи.

При посещението си в Белия дом по-рано тази година министър-председателят Бойко Борисов не взе със себе си външната министърка Екатерина Захариева, което според опитни дипломати е тъжен прецедент в историята на дипломатическата ни служба.

Източник на „Клуб Z“, говорещ под условие на анонимност, защото няма право на публични изявления, каза, че „Борисов се заигра с външната политика и много му се услади“. Същият източник спомена за „понижено ниво на американска експертиза“ във Външно и „понижен капацитет“ заради „цялостния уплах на администрацията, че може да загуби работното си място“.

Повишен интерес

Какво би било обаче предмет на очаквания повишен американски интерес към България?

Според Поптодорова при Байдън това биха могли да бъдат демократичните процеси у нас – в частност борбата с корупцията и върховенството на закона. По-паметливите не са забравили, че такъв период имаше по време на президента Джордж У. Буш, когато посланик на САЩ у нас беше Джеймс Пардю.

Особено важни за България са отношенията на САЩ и Русия. Отсега е ясно, че Байдън, за разлика от Тръмп, няма да ухажва руския си колега Владимир Путин, особено след разкритията за руска намеса в американските избори през 2016 г. и за хакването на базата данни на демократите, от което пострада кандидатурата на тяхната кандидатка за президент Хилъри Клинтън.

Да не говорим за опита на Тръмп да компрометира Байдън, като принуди Украйна да започне криминално разследване срещу сина му Хънтър Байдън, свързано с някогашното му участие в управата на украинската енергийна компания „Бурисма“. Този опит доведе до неуспешен опит за импийчмънт на Тръмп в края на миналата и в началото на тази година, който демократите водиха с особено настървение.

„Смятам, че Байдън ще продължи американските санкции спрямо руските газопроводи „Северен поток-2“ и „Турски поток“, каза Поптодорова. „Той е много по-твърд към Русия, отколкото Тръмп.“

Тръмп беше инициатор на тези санкции, които намериха двупартийна подкрепа в американския Конгрес. Мотивът му беше ясен: вместо да харчи за отбраната си от една все по-реваншистка Русия, Европа пълни хазната ѝ с приходи от търговията с природен газ и разчита на САЩ, които плащат за сигурността ѝ.

Честността изисква да признаем, че този въпрос Вашингтон постави далече преди избора на Тръмп, още по времето на двата мандата на демократа Барак Обама. Няма причина да се очаква рязка променя на курса по тази тема, още повече че Байдън ще бъде натоварен с очаквания за икономическо възстановяване след исторически дълбоката рецесия заради коронавируса, в това число възстановяване на американския газодобив и нефтодобив и износ на енергоносители, които са пред фалит заради пандемията.

Руските газопроводи са главните конкуренти на терминалите за внос на предимно американски втечнен газ в Европа, включително в Полша и в Гърция.

По-голям дал от разходите за НАТО

Освен за енергийната независимост САЩ едва ли биха отстъпили и от изискването Европа да поеме по-голям дял от разходите за колективната сигурност в НАТО. Това изискване, както отбелязахме, не започва от Тръмп и няма да свърши с неговия мандат. Той просто го постави по един безпрецедентно груб начин, което обтегна отношенията на страната му с най-близките ѝ съюзници. България едва ли ще може да се освободи от вече поетия и почти изпълнен ангажимент да харчи 2% от БВП за отбрана, като при това повечето от разходите отиват за модернизация и операции, а не за заплати и пенсии.

В ЕС американските санкции срещу двата руски газови проекта засягат болезнено Германия и Австрия, както и България и Унгария. Байдън ще иска до поправи отношенията с европейските съюзници на САЩ, накърнени тежко от трансакционния подход на Тръмп, но това не означава, че би направил компромис за политическите тръби на Путин, по които освен газ тече политическо влияние, а понякога и корупция, свързана с местни олигархии, особено на Балканите.

Нещо повече, тяхната главна геостратегическа цел е да заобиколят ориентираната на Запад Украйна и да я лишат от статута на ключова транзитна страна, което Байдън също не би позволил. На своя страна в това отношение в ЕС той би имал Полша и балтийските държави.

Поптодорова подчертава, че що се отнася до връзките с Русия, изборът на Байдън би бил лоша новина за проруските кръгове у нас, които са главно - но не само - вляво на политическата сцена.

„Цялата крайна левица, включително в БСП, стиска палци на Тръмп“, каза Поптодорова. „Всички, които са свързани с Русия, се молят Тръмп да спечели.“

----

Този материал е публикуван в октомврийския брой на сп. "Клуб Z". Утре очаквайте: "Америка на първо място" vs "Америка - лидер на свободния свят" от Христо Римпопов.