"Ако бюджетът е предизборен, нямаше да продължим реформите, които сме заложили в управленската програма. Ние не се отказваме от тях, те продължават.

Ние правим фискалните баланси така, че след пандемията отново да се върнем в целевите нива на дефицит, които сме преследвали предходните години."

Така министърът на финансите Кирил Ананиев коментира пред Нова тв предложения от правителството бюджет за следващата година и тригодишната му рамка, критикуван и от опонентите, и от експерти като предизборен бюджет, който ще ни вкара в дългова спирала.

Предвидено е през следващите две години България да генерира дефицит от общо 10 милиарда лева. Държавният дълг пък може да достигне невижданите от години почти 40 млрд. лв. според хоризонта на средносрочната бюджетна рамка. Сериозно перо за харчене е предвидено за образование, здравеопазване и социални дейности. Критиките са, че няма средства за подкрепа на пострадалите от пандемията бизнеси. Най-общо бюджетът бе определен като "предизборен".

Ананиев заяви, че тези изказвания са били направени в първите 24 часа, откакто проектобюджетът е бил публикуван. "Всички тези, които се изказаха, не са имали възможност да прочетат напълно актуализираната средносрочна бюджетна прогноза", заяви още.

"В период, в който приходите намаляват заради икономическия спад, а трябва да се направят още разходи, за да можем да се справим с пандемията, нормално е да има разхлабване на фискалната позиция, заяви още финансовият министър. - Въпросът е обаче колко да бъде разтворена и какви неща трябва да бъдат осигурени."

Ананиев заяви, че едно от преследваните неща при направата на бюджета е "да се осигурят средствата за борба с пандемията, които са над 3 милиарда лева, или 2,5% от БВП. Или ако свалите тези 2,5% от 3,9% дефицит за догодина, ще видите, че сме на 1,4-1,5% реален дефицит, ако го нямаше коронавирусът." 

Другото е мярка за защита на възрастните хора и на децата, посочи Ананиев (увеличават се пенсиите на най-бедните пенсионери, както и за всички по швейцарското правило; дават се и детски надбавки от 40 лева за всички семейства, б.р.). Министърът обаче призна, че сам не смята, че надбавките за деца трябва да се дават на всички - т.е. както на нуждаещи се семейства, така и на такива с високи доходи, но такова било преобладаващото мнение в правителството. 

Финансовият министър обаче не се ангажира на този етап с обещание за увеличение на протестиращите полицаи и пожарникари. Те също искат 30 на сто увеличение на възнагражденията си, каквото получиха някои администрации, определени като администрации "на първа линия". Всичко зависело от водените преговори в момента. Буфери в бюджета обаче винаги имало, посочи Ананиев, но в същото време припомни, че преди две години "специално и само за тях" вече бяха дадени средства за увеличение на възнагражденията.

Ананиев коментира и безпрецедентния дълг за следващите три години, като посочи, че през 2023 г. размерът на дълга ще бъде 28,8% от БВП, когато преди пандемията, 2019 г., процентът на дълга на страните от ЕС е бил 74,4%, а на тези от еврозоната - 84 на сто.

"Така че ние по отношение на дълга и по отношение на дефицита сме в челната тройка - в добрия смисъл", заяви Ананиев и прогнозата 7,5 милиарда дълг в края на годината, което е "много, много добър показател".

Здраве

"Един от приоритетите на правителството за следващата година е здравеопазването. За първи път то ще има над 6 милиарда лева ресурс (около 780 милиона лева увеличение, или 12%). Това не е, както някои казват, просто изливане в една система. Има конкретни цели и приоритети, които преследваме", подчерта още Ананиев.

И изброи: вътре е увеличението на заплатите на хората на първа линия, за предпазни средства, за дезинфектанти, за националната здравна информационна система, за телефон 112, за детската болница в София и др. "Всички средства за борба с пандемията са осигурени."

В качеството си на бивш здравен министър той коментира и актуалната медицинска обстановка у нас. Както е известно, болници отказват да приемат пациенти с коронавирус, заявявайки, че леглата са запълнени. Сегашният министър Костадин Ангелов обвини за ситуацията болничните шефове, които не са разкрили задължителните 10% легла.

"Още с обявяването на извънредното положение издадох заповед, с която определих 180 болници, които да лекуват и наблюдават заразени с COVID-19. Легловата база не може да изчезне. Става въпрос само за организация. Издадох и втора заповед, с която задължих директорите на местните РЗИ да създадат организация - болници, легла и медицински персонал на базата на регионалните потребности", посочи Ананиев.

"Всеки един директор на лечебно заведение носи отговорност за политиката в болницата. Всяка негова стъпка, която не отговаря на ситуацията, трябва да бъде осъдителна", добави той.

"Леглата не могат да изчезнат" - заяви още Ананиев по повод старата му заповед като министър, според която леглата за COVID болни би следвало да са над 7000, а при над 2000 настанени в болници по места места няма. По думите му ресурс има, но трябва да се разкрие.

По отношение на липсата на медицински сестри заяви, че това е много стар проблем. Въпросът за сестрите бе в контекста на бюджета и увеличението на заплатите им. Както е известно, те периодично излизат на протести с искания за достойно заплащане и условия на работа. "Политиката по отношение на ресурсите се прави от министъра на здравеопазването" - заяви Ананиев и посочи, че още в първите си дни като здравен министър е започнал да прави политика по отношение на увеличаване на възнагражденията на медицинския персонал, т.е. не можел да се упрекне, че не е видял този проблем.

На въпрос в отговор на упрека от страна на лекарския съюз, че обещаните 126 милиона лева за увеличение на заплатите не са внесени, Ананиев заяви, че тези пари ще са налични в бюджета на здравната каса през следващата година. Имало неразбиране от страна на БЛС, "защото те не са финансисти хората". Обещанието е заплата от 900-950 лева за медицинска сестра от 2021 г.