Клетъчният имунитет (Т-клетки) за вируса, който причинява COVID-19, се открива при повечето хора 6 месеца след първоначалната инфекция, като нивата са значително по-високи при пациенти със симптоми, сочат изводите от ново изследване във Великобритания.

Събраните данни са още едно парче от пъзела около разбирането дали предишно заразяване със Sars-CoV-2 може да предотврати повторно инфектиране и ако това е налице - за колко време, пише "Гардиън".

Изследването, ръководено от имунологичен консорциум за коронавируса във Великобритания, оценява състоянието на 100 нехоспитализирани здравни работници, заразени през март и април, след като при тях е било установено наличието на антитела. 

Това е първото проучване, което дава данни за нивата на Т-клетките 6 месеца след инфектирането при хора с леко или безсимптомно протичане на болестта.

Резултатите могат да се разглеждат като позитивни, след като наскоро имаше други научни данни, че антителата започват да намаляват още през първите месеци след минаването през вируса. (Според тези анализирани данни от извадка от 100 хил. души през август около 6 на сто от населението на Англия има антитела, но тяхното количество започва да намалява след около три месеца, посочиха авторите на това изследване, представено в края на октомври.)

Когато вирусът навлезе в тялото, той е посрещнат от армия от клетки, които контраатакуват бързо. Тази т. нар. вродена имунна система трябва да спре още в началото инфекцията. Ако тази мисия е неуспешна, отнема време на "експертите" да се покажат. Те представляват два типа бели кръвни клетки - B-клетки и T-клетки, които действат рамо до рамо. Ако вирусът оцелее при първоначалната атака, някои от Т-клетките - убийците, унищожават респираторните клетки, които патогенът е колонизирал. Други Т-клетки поемат поддържаща роля, като стимулират В-клетки да произвеждат молекули, наречени антитела, които обезвреждат вируса или му пречат да проникне в други клетки. Тази система също има памет, но в случая с COVID-19 не е ясно за колко дълго и в каква степен.

След като проследяват случаите си в продължение на 6 месеца, изследователите откриват, че при всеки инфектиран могат да се намерят Т-клетки, но нивата им са с 50 на сто по-високи при хората, които са имали симптоми, докато са били заразени.

Това може да означава две неща - или че хората, които минават през коронавирусната инфекция по-тежко, после имат по-високо ниво на защита, или обратното - че хората, които са без симптоми, могат да контролират вируса с по-ниски нива на Т-клетки.

По-голяма извадка на пациенти ще бъде проследена за по-дълъг период от време, за да се получи по-добра представа за клетъчния имунитет, като се има предвид, че Т-клетките могат да оцелеят за по-дълъг период от време, обяснява един от авторите на проучването Пол Мос, професор в Университета на Бирмингам.

Изследователите наблюдават още, че нивата на Т-клетките са в силна корелация с пиковото ниво на отговора на антителата. Така клетъчните имунни отговори могат дори да помогнат в защитата при спадащи нива на антителата, смятат учените.

Като цяло резултатите показват, че Т-клетъчният имунитет остава по-дълго от антителата - но засега не е ясно дали тези Т-клетки предоставят защита срещу реинфекция.

Докато тече проучването, някои от хората са загубили антителата си. Но това не означава, че В-клетките, които произвеждат антителата, не са наоколо в готовност да действат при нова опасност, обясняват още изследователите.

Проф. Пол Морган (който не е сред авторите на проучването) от Университета на Кардиф коментира пред "Гардиън", че резултатите дават доза оптимизъм, че инфектирането със Sars-CoV2 /съответно и имунизирането/ може да създаде силен и действащ защитен имунен отговор.