Кой ще е следващият президент на САЩ най-вероятно няма да стане ясно днес, но какъвто и да е изходът, няма да има голяма промяна в американския курс спрямо България.

САЩ са особено активни в региона и в страната ни, като от всичките им действия е ясно, че този път не смятат да отстъпват Балканите на Русия и от години се води тиха война за надмощие.

Най-горещият фронт на тази тиха война е енергийният. САЩ се опитват да саботират и прекратят изграждането на нови газови връзки между Русия и Европа. И републиканци, и демократи гласуваха за налагане на санкции на фирми, свързани с изграждане на двата най-важни за Русия газови проекта – „Северен поток“ 2 и „Турски поток“.

Все още не е ясно какви ще са тези санкции, но най-вероятно те ще засегнат българския участък от газопровода „Турски поток“.

„Подпомагането на руски проекти няма да се толерира. Излезте сега или рискувате последствията“, заяви миналия месец държавният секретар Майк Помпео. Това означава, че санкциите могат да засегнат държавната "Булгартрансгаз", която е инвеститор в проекта. Не е изключено газопроводът да бъде построен, а през него да не потече газ. В същото време не са предвидени ограничения за изграждането на газовата връзка с Гърция, която отговаря на американските планове за доставка на втечнен газ в Европа.

Енергийните проекти

Ако санкциите засегнат „Булгартрансгаз“, това означава, че компанията ще е длъжна да плати над 2 млрд. лева за строежа, но няма да получи нищо обратно, писа по темата „Капитал“ и прогнозира фалит за държавната компания при такъв сценарий.

В същото време САЩ подкрепят с 1 милиард долара инициативата „Три морета“, която обединява 12 страни от Източна Европа, сред които и България, за изграждането на инфраструктурни и енергийни проекти, най-вече за доставката на втечнен газ от САЩ. И  тук интересът на САЩ е голям, независимо дали управлява президент на републиканците или демократите.

И ако досега проектите на тази инициатива напредваха бавно, то тя внезапно набра скорост след ангажимента на САЩ да я подкрепят с 1 милиард долара, а на срещата в Талин миналия месец бяха обещани още пари и твърда американска подкрепа.

В Талин от българска страна трябваше да присъства и президентът Румен Радев, а неговата основна цел бе да покани участниците в инициативата на следваща среща през 2021 година в София. Пътуването му обаче бе осуетено заради позитивен тест от COVID-19 на негов сътрудник, с когото така и не стана ясно дали Радев е имал контакт. Така или иначе българското участие се провали, което може да е малшанс, но може и да се тълкува в контекста на руско-американските битки за енергийно влияние в България.

След години на предимно политически контакти между 12-те участнички вече преминахме към икономическо сътрудничество и осъществяване на проекти, заявиха след срещата в Талин полските участници. Полша подкрепя изграждането най-вече на газопровод между северна и южна Европа, който ще я направи независима от руските доставки. Полша е и най-горещият привърженик на участието на САЩ като основен спонсор в „Три морета“.

„Благодарим за подкрепата“, написа в началото на октомври Кшищоф Шчерски, директор на президентската канцелария на Полша, след като външнополитическата комисия в Конгреса одобри подкрепата за „Три морета“. В резолюцията на Конгреса също така „Турски поток“ и „Северен поток“ 2 се обявяват за „подкоповане на европейската енергийната сигурност“, а други енергийни проекти като построяването на хъбове за втечнен газ се хвалят като добри за континента.

Още през 2019, когато първият американски кораб с втечнен газ акостира в Свинеустие, Полша обяви началото на тези доставки за исторически момент и начало на пълната си независимост от Русия. Тук следва да се отбележи и че САЩ продават своя газ на Полша на по-ниски цени от руския, което все още не е гарантирано за България. От този момент обаче САЩ стартираха своя доста агресивна енергийна стратегия за Източна Европа, която включва и участието им в изграждането и модернизирането на атомни централи в Румъния.

Изолиране на Китай

Друга основна цел на ангажимента на САЩ в региона, която няма да се промени, независимо кой стане президент, е сигурността на 5G мрежата и стремежът да се ограничи китайското влияние. Китай от своя страна също налива доста средства в Източна Европа чрез инициативата си „16+1“, което застрашава не само американските, но и европейските интереси.

Помпео обиколи Източна Европа през октомври именно с тази цел - да ангажира страните в региона да не работят с доставчика „Хуаей“ по изграждането на 5G мрежа.

В това отношение източноевропейските държави отново са по-склонни да сътрудничат със САЩ, отколкото западноевропейските. В замяна американците предлагат инициативата „Чиста мрежа“, която бе подкрепена от отличника на Европа по дигиталните въпроси Естония. Естония представи своя проект Smart Connectivity, с който ще помогне дигитализирането на оста Север-Юг.

С „Три морета“ и проектите за дигитализация САЩ спечелиха доста добри карти в покера срещу Китай в този регион и проектът на Пекин „16+1“ като че замря, а все повече източноевропейски държави се дистанцират от КНР. За това допринесе и кризата с коронавируса, която постави много въпроси пред сигурността на доставките от Азия, които при подобни пандемии и затваряне на граници внезапно оголват пазара.

Сътрудничеството в НАТО

И третият основен пункт в отношенията между Европа, в това число България, и САЩ, който няма да се промени независимо от изборния резултат, са отношенията в НАТО. Дори и новият президент да се казва Байдън, геополитически САЩ започнаха преориентирането си още преди Тръмп да стане президент.

„За САЩ възходът на Китай е по-голяма опасност и затова фокусът отдавна се измести към Азия“, коментира Юн Лесер от фондацията „Джордж Маршал“ в Берлин. „Новото поколение политици е насочило вниманието си към Азия повече, отколкото към Европа. Четирите години, в които Тръмп бе на власт, бяха болезнени за отношенията с Европа. Но всъщност проблемът САЩ-Европа започна още преди него.

Даже шамарите, които администрацията на Тръмп удари на европейските си партньори, са полезни за европейците, защото е крайно време да се еманципират от САЩ. Дори и да спечели Байдън, който ще се опита да възстанови поне добрия тон, не знаем кой ще дойде след него“, коментира още той.

Трансатлантическите отношения са трайно променени и никакви избори няма да променят това, категоричен е политологът. Разликата е само в тона и предвидимостта. Но и преди тонът да се изостри така, САЩ начело с Обама настояваха многократно евродържавите да инвестират повече в защитата си и да изпълнят споразуменията от 2014 година да плащат 2% от своя БВП като вноска в НАТО. Тоест дори и с Байдън начело промяна в това няма да има.

Разликата може да е само в действията при отделни кризи. Тръмп изненада неприятно съюзниците си на няколко пъти, като най-тежко беше внезапното му решение да изтегли войските си от Афганистан и сключването на споразумение с талибаните, без да уведоми предварително за това партньорите си. Ходът му влоши сериозно трансатлантическите отношения, защото европейците имат свои войски в Афганистан именно заради САЩ - единствения път, в който НАТО е задействал своя член 5-и, бе след атентатите от 11 септември 2001 година. Присъствието на НАТО в Афганистан е отговорът на тези атентати и молбата на САЩ.

Подобни индивидуални ходове Тръмп имаше и в Сирия и Ирак, което постави останалите партньори в НАТО в рискови ситуации. В отговор на тази политика Макрон даде прочутото си интервю миналата година, в което диагностицира НАТО с мозъчна смърт и настоя Европа да се погрижи по алтернативен начин за сигурността си. Дори и Байдън да спечели изборите, вече никой не очаква, че ще има сериозна промяна в политиката на САЩ в НАТО, така че предложенията на Макрон стават все по-актуални.

И макар че Байдън гарантира, че ще върне диалога в старите му рамки, ЕС вече си е взел поуките. Успоредно с това остава и заплахата от още по-голямо разцепление на ЕС и политически, тъй като САЩ ще продължат да залагат на билатералните си отношения и разделението между източно- и западноевропейските членки.

Така че, който и да влезе в Белия дом на тези избори, промяна в курса на Америка няма да има.