През юни тази година, само 6 месеца след началото на пандемията от COVID-19, над 135 ваксини по цял свят бяха в процес на разработка. Още няколко месеца по-късно те са вече над 230 - но и досега дузина са тези, които ще видят бял свят до средата на 2021 г.

12 са ваксините в момента, които са достигнали последния, трети етап на тестване - когато експерименталната ваксина се прилага върху десетки хиляди доброволци, за да се тества пространно ефикасността й и да събере достатъчно данни за безопасността на инокулацията, че да получи одобрение от здравните регулатори по света.

За 8 от тях се съобщава, че могат да бъдат готови и произведени в нужните милиони дози през 2021 г.

Те са:

Pfizer/BioNTech

Сътрудничеството между американския фармацевтичен гигант и германската биотехнологична компания бе първото, което съобщи за висока ефикасност след тестове в голям мащаб - над 90%.

Ваксината на Pfizer/BioNtech e базирана на нов подход, който досега не е произвел нито една успешна ваксина - т.нар. синтетична информационна РНК, или mRNA. Той не ползва парче от вируса или цял, неактивиран вирус, както при досега ползваните методи. Вместо това в тялото се вкарва синтетична РНК, която стимулира клетките да произведат сами всеизвестния "шип", с който вируса SARS-CoV-2 прониква в тялото. Когато клетката направи това, имунната система реагира и започва да създава антитела, които могат да блокират влизането на вируса.

Ваксината е била тествана на 43 500 души в шест страни и не са се появили проблеми, свързани с безопасността на прилагането ѝ.

Има обаче ключов недостатък - заради крехкостта на РНК-молекулите, тя ще трябва да се съхранява при температури от -70 по Целзий, което ще затрудни разпространението й.

Ваксината се прилага в две дози, като ако получи одобрение, се очаква да бъдат произведени 50 млн. дози до края на годината, и още 1,2 млрд през 2021 г.

Moderna

Американската биотехнологична компания обяви преди дни най-високата ефикасност на своята ваксина в голямо изследване - с участието на над 30 000 американци. 

Ваксината на Moderna е базирана на същия метод, на който и тази на Pfizer/Biontech - синтетична mRNA.

Първоначалният анализ за ефикасност (не ефективност - това е терминът за прилагане в реалния свят, не в изследвания) показва, че 90 от 30-те хиляди, заразени с COVID-19 в първата седмица на теста, са били в контролната група на пласибо, а едва 5 - сред ваксинираните. Затова компанията смята, че ваксината има 94,5% ефикасност.

Предимство на ваксината на Moderna е, че тя може да се съхранява за до 30 дни в хладилник, при температури между 2 и 7 градуса по Целзий, и до 6 месеца при -20 по Целзий. Това означава много по-лесна логистика при разпространението на ваксините. Нужни са две дози, взети през 3 седмици.

AstraZeneca/Оксфорд

Третата ваксина, която се очаква най-скоро, е съвместна разработка между фармацевтичната компания AstraZeneca и Оксфордския университет.

При нея се ползва аденовирус, който причинява настинка при шимпанзетата - ChAdOx1 - като вектор за генетичен материал, който да създаде имунен отговор в тялото.

Ваксината в момента е в последната трета фаза на тестване, като финалните резултати от нея се очакват съвсем скоро. AstraZeneca обаче има готовност да произвеoe сериозни количества от нея още тази година, а общият производствен капацитет на компанията за 2021 г. е 2 млрд. дози. И тази ваксина се взима на две дози.

Novavax

Американската компания Novavax съществува от 1983 г. и досега основните й успехи са противогрипни ваксини.

Ваксината ѝ срещу SARS-CoV-2 е в последния етап на тестове във Великобритания с 10 000 доброволци, първоначалните резултати за ефикасност се очакват след няколко седмици.

Ако ваксината бъде одобрена, може да има първи дози във втората половина на 2021 г.

Novavax е създала антиген на базата на "шипчестия" протеин на вируса, но специалната "съставка" в нейната ваксина е Matrix-M - адювант, или "помощник", който усилва имунния отговор на организма.

Janssen Pharmaceuticals/Johnson&Johnson

Janssen Pharmaceuticals е фармацевтична компания в Белгия, собственост на Johnson&Johnson. Нейната ваксина също е базирана на аденовирус, подобно на тази на AstraZeneca/Оксфорд.

Третата фаза тестове започнаха през септември. Очакват се резултати от тях в началото на 2021 г., а при налично одобрение - производство във втората половина на 2021 г.

Valneva

Френската компания Valneva използва класическия подход при ваксините - деактивиран SARS-CoV-2, който не може да зарази получателя на ваксината, но може да предизвика имунен отговор и създаване на антитела.

Компанията започна тестове от последна фаза през септември. Ако те са успешни и ваксината бъде одобрена, първите дози ще бъдат произведени във втората половина на 2021 г.

Sinovac

Китайската биотехнологична компания Sinovac бе сред първите, започнали разработка на ваксина, подобно на Valneva ползвайки деактивиран вирус.

В момента ваксината е в трета фаза на тестове в Бразилия, Индонезия и Турция, като междинни резултати се очакват до края на месец ноември.

В Бразилия тестовете спряха за кратко, след като един от участниците се самоуби. Засега няма данни за остри странични реакции.

Ваксината вече се ползва при спешна ваксинация в китайския град Джиашин.

Sanofi/GSK

Френската фармацевтична компания Sanofi и британската GSK влязоха в партньорство за разработка на ваксина в средата на годината. 

В момента приключват тестовете за безопасност и се очаква последната фаза да започне през декември. В нея ще участват 30 000 доброволци.

Sanofi предоставят своята технология за рекомбинантни протеини, която има успех при ваксини за сезонния грип. GSK пък осигурява адювант, който да усили имунния отговор. 

Одобрение обаче се очаква най-рано през юни догодина, така че първи дози вероятно ще има в края на 2021-ва.

Въпросите, които още нямат отговор

Макар първите ефективни ваксини да са на прага на одобрението, налице са няколко изключително важни въпроса, които засега нямат отговор.

Колко дълго ще ни пази ваксината? По досегашните данни преболедувал COVID-19 има антитела между 3 и 6 месеца, и след това е възможно повторно заразяване - такива случаи вече са налице, макар и много малко. Колко точно време ще ни предпазва която и да е от горните ваксини не е ясно.

Специалистите обаче отбелязват, че повечето ваксини изискват реимунизация - макар тя да е обичайно веднъж на 5 или 10 години. Много е възможно да се наложи да си поставяме нова ваксина на 6 месеца или година.

Ваксината ще бъде ли ефективна при най-възрастните? Както отбелязват учените, досега науката е разработвала предимно ваксини за деца. Едва в последните няколко десетилетия се работи усилено за ваксини, които да работя добре при възрастни. Засега някои от ваксините в горния списък дават силен имунен отговор и при хора над 65 години, които са най-застрашени от фатален край при заразяване с COVID-19.

Кога ваксината ще стигне до нас? Учените и здравните власти дават неясни отговори - "напролет", "през лятото". В действителност дори най-скорошните ваксини едва ли ще бъдат достъпни за всеки още през април. По всяка вероятност, особено в ЕС, приоритет ще бъде ваксинирането на лекари и медицински сестри и други работещи на "първа линия" в борбата срещу пандемията. Сериозен проблем при разпространяване на ваксината ще създадат и специалните нужди за съхранението й - както е случаят при тази на Pfizer/BioNtech, която трябва да бъде държана на много ниска температура.