Article_top

Пред България стоят две предизвикателства: колко бързо икономиката ще се възстанови от удара на кризата заради пандемията и какъв икономически растеж ще може да постигне в идните години, за да се доближи до нивата на доход в развитите европейски страни. 

Намаляването на данъчно-осигурителната тежест за работещите, успешните и развиващите се бизнеси е в основата на решението. Предложението включва пакет от две данъчни мерки: на първо място, ускорена (100% в годината на придобиването) данъчна амортизация за инвестициите в машини и оборудване и намаляване с 5 процентни пункта на осигурителната тежест за наетите.

Незабавният ефект е освобождаването на около 2 милиарда лева повече средства в частния сектор още през първата година на реформата. Но избраната комбинация от по-ниско облагане на капиталонатрупването и труда увеличава стимулите и насърчава стартирането и разширяването на бизнес чрез повече инвестиции, разкриване на по-високо платени работни места, развитие на човешкия капитал и дългосрочно повишаване на производителността. Ето как:

Криза, възстановяване и икономическо сближаване

В началото на ноември Европейската комисия прогнозира, че без промени в политиките, икономиката на България ще възстанови предкризисното ниво на стопанска активност едва през 2022 г. – на практика, това са три загубени години. Още повече, през 2019 г. България е с БВП на човек от населението от едва 53% от средното за ЕС, а в последното десетилетие дори не е сред най-бързо догонващите, като пет страни от региона са постигнали значително по-голямо сближаване с развитото „ядро“ на Европа.

Инвестиции и развитие

Икономическият растеж е неразривно свързан с инвестиционната активност. При функциониращи пазари и конкуренция, колкото повече се инвестира, толкова по-бързо нарастват капацитетът на икономиката и производителността на труда. В последните пет години инвестициите в основен капитал в България като дял от БВП са с 2 процентни пункта по-ниски от средните за ЕС, с 3 процентни пункта по-ниски от средните за страните от Централна и Източна Европа, и с 5 до 7 пункта по-ниски от тези в най-бързо догонващите икономики. Накратко – с инвестиции под 19% от БВП България ще остане трайно „на опашката“.

Старт и трансформация

Данъчното намаление при инвестиции е насочено към тези, които създават нов бизнес в България, но и към всички, които разширяват дейността си или обновяват машините и технологиите. Във време на несигурност, именно тези предприемачески решения трябва да бъдат насърчени чрез облекчаване на данъчната тежест. По-ниското облагане на труда подкрепя както тези, които  създават нови работни места при първоначалните инвестиции, така и повишаване на доходите на работещите в съществуващи бизнеси. Само с повече нови инвестиции българската икономика може промени структурата си и постепенно дейности, разчитащи на евтин труд и местни ресурси да се изместят от дейности, интензивни на капитал, технологии и знание.

Фокус върху работещите и успешни

Предлаганите данъчни намаления са насочени към бизнеси, които са успешни и конкурентоспособни в трудните времена на кризата. По-благоприятна среда за работещите, растящите и успешните означава повече сила в „двигателите“ на растежа. Помощи и субсидии за страдащите от кризата за период, надхвърлящ няколко месеца, само удължават агонията и задържат стопански ресурси в „потъващи“ фирми.

Икономика "на светло" и по-високи доходи

По-ниската тежест върху труда въздейства върху работодателите, които спазват закона, допълнително изсветлява тези, които все още укриват доходи и така конкуренцията между компаниите е на друга плоскост.  Заедно с това, с намалението на общите разходи за труд може да пренасочи (политическите) усилия на работодателите от стремеж към ограничаване на ръста на заплатите към инвестиции в развитието на човешкия капитал. Данъчното намаление отива при онези предприемачи, които поставят в центъра на успеха повишаване на доходите на заетите – а това са компаниите, които влагат ресурс в обучение и инвестират в нови технологии, машини и оборудване, които успяват да се ориентират към предлагане на нови продукти и услуги на нови пазари. Само тази стратегия може устойчиво да задържи образованите, талантливите и работливите при отворен европейски пазар на труда.

Визитка на "Инвестиционна дестинация България"

В среда на исторически безпрецедентна криза започва трескаво препозициониране в търсене на най-добрия начин за привличане на развойни дейности, глобални бизнес услуги и високотехнологични производства. България трябва да може да предложи най-добрия пакет от благоприятни условия за установяване на бизнес - а такъв пакет задължително включва ниски данъци върху инвестициите и високоплатените работни места. Ако искаме да вземем "парче" от очаквания  near-shoring за европейския пазар, ако смятаме, че е важно да релокираме бизнеси, разтърсени от Brexit, то предложените данъчни намаления ще бъдат една отлична визитка за страниците на водещите бизнес издания.

Институт за пазарна икономика

 

Пред България стоят две предизвикателства: колко бързо икономиката ще се възстанови от удара на кризата заради пандемията и какъв икономически растеж ще може да постигне в идните години, за да се доближи до нивата на доход в развитите европейски страни. 

Намаляването на данъчно-осигурителната тежест за работещите, успешните и развиващите се бизнеси е в основата на решението. Предложението включва пакет от две данъчни мерки: на първо място, ускорена (100% в годината на придобиването) данъчна амортизация за инвестициите в машини и оборудване и намаляване с 5 процентни пункта на осигурителната тежест за наетите.

Незабавният ефект е освобождаването на около 2 милиарда лева повече средства в частния сектор още през първата година на реформата. Но избраната комбинация от по-ниско облагане на капиталонатрупването и труда увеличава стимулите и насърчава стартирането и разширяването на бизнес чрез повече инвестиции, разкриване на по-високо платени работни места, развитие на човешкия капитал и дългосрочно повишаване на производителността. Ето как:

Криза, възстановяване и икономическо сближаване

В началото на ноември Европейската комисия прогнозира, че без промени в политиките, икономиката на България ще възстанови предкризисното ниво на стопанска активност едва през 2022 г. – на практика, това са три загубени години. Още повече, през 2019 г. България е с БВП на човек от населението от едва 53% от средното за ЕС, а в последното десетилетие дори не е сред най-бързо догонващите, като пет страни от региона са постигнали значително по-голямо сближаване с развитото „ядро“ на Европа.

Инвестиции и развитие

Икономическият растеж е неразривно свързан с инвестиционната активност. При функциониращи пазари и конкуренция, колкото повече се инвестира, толкова по-бързо нарастват капацитетът на икономиката и производителността на труда. В последните пет години инвестициите в основен капитал в България като дял от БВП са с 2 процентни пункта по-ниски от средните за ЕС, с 3 процентни пункта по-ниски от средните за страните от Централна и Източна Европа, и с 5 до 7 пункта по-ниски от тези в най-бързо догонващите икономики. Накратко – с инвестиции под 19% от БВП България ще остане трайно „на опашката“.

Старт и трансформация

Данъчното намаление при инвестиции е насочено към тези, които създават нов бизнес в България, но и към всички, които разширяват дейността си или обновяват машините и технологиите. Във време на несигурност, именно тези предприемачески решения трябва да бъдат насърчени чрез облекчаване на данъчната тежест. По-ниското облагане на труда подкрепя както тези, които  създават нови работни места при първоначалните инвестиции, така и повишаване на доходите на работещите в съществуващи бизнеси. Само с повече нови инвестиции българската икономика може промени структурата си и постепенно дейности, разчитащи на евтин труд и местни ресурси да се изместят от дейности, интензивни на капитал, технологии и знание.

Фокус върху работещите и успешни

Предлаганите данъчни намаления са насочени към бизнеси, които са успешни и конкурентоспособни в трудните времена на кризата. По-благоприятна среда за работещите, растящите и успешните означава повече сила в „двигателите“ на растежа. Помощи и субсидии за страдащите от кризата за период, надхвърлящ няколко месеца, само удължават агонията и задържат стопански ресурси в „потъващи“ фирми.

Икономика "на светло" и по-високи доходи

По-ниската тежест върху труда въздейства върху работодателите, които спазват закона, допълнително изсветлява тези, които все още укриват доходи и така конкуренцията между компаниите е на друга плоскост.  Заедно с това, с намалението на общите разходи за труд може да пренасочи (политическите) усилия на работодателите от стремеж към ограничаване на ръста на заплатите към инвестиции в развитието на човешкия капитал. Данъчното намаление отива при онези предприемачи, които поставят в центъра на успеха повишаване на доходите на заетите – а това са компаниите, които влагат ресурс в обучение и инвестират в нови технологии, машини и оборудване, които успяват да се ориентират към предлагане на нови продукти и услуги на нови пазари. Само тази стратегия може устойчиво да задържи образованите, талантливите и работливите при отворен европейски пазар на труда.

Визитка на "Инвестиционна дестинация България"

В среда на исторически безпрецедентна криза започва трескаво препозициониране в търсене на най-добрия начин за привличане на развойни дейности, глобални бизнес услуги и високотехнологични производства. България трябва да може да предложи най-добрия пакет от благоприятни условия за установяване на бизнес - а такъв пакет задължително включва ниски данъци върху инвестициите и високоплатените работни места. Ако искаме да вземем "парче" от очаквания  near-shoring за европейския пазар, ако смятаме, че е важно да релокираме бизнеси, разтърсени от Brexit, то предложените данъчни намаления ще бъдат една отлична визитка за страниците на водещите бизнес издания.

Институт за пазарна икономика

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията