Националната агенция по приходите (НАП) да се захване с партиите, които в уречения по закон срок не са си върнали "надвзетите" държавни субсидии. Такава поправка в Закона за политическите партии се появи в преходните и заключителните разпоредби на държавния бюджет за догодина. Без дебати. И без въпросното предложение да е съпроводено с мотиви. Според новия текст в закона данъчните служители ще могат да търсят пари от партиите след 31 януари 2021 г. А "застрашените" към днешна дата сред парламентарните сили са на първо място БСП, а след това НФСБ, ВМРО и "Атака". Както и партии, които вече не получават субсидия, тъй като са извън парламента от 2017 г., но още имат някакви задължения  - като СДС, ДСБ и др.

За какво става въпрос?

През 2019 г. се разбра (по сигнал на "Шоуто на Слави" - б.р.), че от май 2016 г. до март 2019 г. Министерството на финансите, водено в този период от Владислав Горанов, което отговаря за разпределение на държавните пари за политическите партии, е бъркало в сметките. И е отпускало по-големи суми от предвидените по закон за държавна субсидия към онзи момент 11 лв. на получен глас на последните парламентарни избори. Тоест парламентарните сили и тези, преминали самостоятелно 1% от гласовете на вотовете съответно през 2014 г. и 2017 г., са вземали по малко над 13 лв. вместо по 11 лв. на глас. Министерството прехвърли отговорността към законодателите - нещо не бил ясен законът.

Последици за допусналите случката във финансовото министерство не се чу да има. Но за да се излезе от ситуация, управляващите от ГЕРБ решиха да задължат партиите, на които министерството е отпускало повече пари, отколкото им се полагат, да върнат надвзетото. Имаше период за доброволно издължаване към фиска и разпоредба, че който не се възползва, ще получава орязана субсидия - тоест от полагаемото за бъдещи периоди се правят удръжки. 

Пандемията от коронавирус стана причина сроковете за връщане на суми от партиите към бюджета да се удължат. Към момента той е 31 януари 2021 г. Досега - ако още има задължения, парите щяха да се събират по "общия ред". Сега - с промените в закона, минали безмълвно, решението е това да прави НАП.

Според справката в сайта на финансовото министерство ГЕРБ и ДПС нямат задължения, защото са възстановили сумите доброволно в срок. Същото важи и за "Воля". Но опозиционната БСП има - в размер на 776 344 лв. Управляващите НФСБ и ВМРО пък дължат съответно 141 403 лв. и 106 218 лв. Дали балансът ще се промени до уречения срок 31 януари предстои да видим (все още се правят удръжки от полагаемото по закон за партиите). След това данъчните ще могат да влязат в партиите длъжници и да си поискат вземанията - поне такава е логиката на новите законови текстове. А НАП има право например да запорира сметки...

Пари за партии от бюджета за правосъдие. А има ли ги?

Управляващите правят и друга промяна в Закона за политическите партии. И тя е, че парите за държавна субсидия на партиите вече няма да се отпускат от централния бюджет и да се разпределят от финансовото министерство. Това се вменява, макар да не е ясно защо точно, на Министерството на правосъдието. Според информация на Клуб Z идеята си е на Министерството на финансите. Сумите за партиите ще се отпускат от бюджета за правосъдие, а ако парите не стигат - правителството ще може да ги допълва по реда на Закона за публичните финанси (чл. 109, ал. 3). Тоест с постановления. 

Откъде ще са парите и колко струват партиите на фиска?

Справка в планирания за 2021 г. бюджет на Министерството на правосъдието показва, че той - в частта му "бюджетен трансфер", е в общ размер на малко над 303 млн. лв. И в него перо за държавни субсидии на партиите не се забелязва. Което е интересно на фона на това, че според справка на Клуб Z само през третото тримесечие на 2020 г. разходът по перо "субсидии на партии", при това при изплащане на 50% от сумата за тези, които още имат невърнати суми за периода 2016-2019 (с удръжки са БСП, НФСБ, ВМРО и "Атака" - б.р.), е в размер на над 4,6 млн. лв. Или дори при орязани субсидии сумата за 2020 г. ще е около 20 млн. лв.

Поне за първото тримесечие на 2021 г. парите, които ще са нужни за партийни субсидии по закон, ще са над 5 млн. лв. - защото все още ще се разпределят на база получени гласове на парламентарния вот през 2017 г. След изборите през 2021 г. не е ясно какво ще е разпределението.

Историята с "надписаните" суми за партиите имаше и предистория. Тя бе предшествана от референдума през 2017 г. за драстичното намаляване на държавните партийни субсидии. Като гръмна скандалът с "надписванията", от ГЕРБ обявиха как щели да направят сумата от 11 на 1 лев на глас... Само че в бюджета за 2020 г. след задкулисни совалки в деня на окончателното му гласуване се приеха 8 лева на глас - както настояваха от левицата, а не 1 лев. Същата е сумата, записана и в бюджет 2021 - без дебати, без коментари, без "връщане към миналото", както Клуб Z писа.

В същото време в Закона за политическите партии си седи и опцията за безлимитни дарения от физически и юридически лица, въпреки че точно това отпускане на режима за финансиране на партиите бе мотивирано с драстично намалелите субсидии. Които бяха факт за кратко през 2019 г. И въпреки че по отношение на финансирането на партиите имаме препоръки от партньорски международни организации. И критики...