Ако проследите новините от Унгария през тази седмица, лесно бихте могли да научите съвсем различна версия за участието на евродепутата Йожеф Сайер в среднощна гей "сексоргия". Това разкрива лицемерието на управляващата партия "Фидес", която води кампания за съхраняване на традиционните семейни ценности и за ограничаване на правата на ЛГБТИ общността.

От скромното отчитане в проправителствени и обществени медии бихте разбрали само, че Сайер, ключов съюзник на премиера Виктор Орбан, се е извинил на семейството и избирателите си, след като е нарушил мерките на COVID-19, като е участвал в "домашно парти" в Брюксел - без да получавате никакъв контекст или допълнителни подробности.

Аферата "Сайер" разкрива степента, в която правителството на Унгария е в състояние да контролира политическия наратив в страната, където независими медии са атакувани от десетилетие.

Във вторник (1 декември), когато новините за Сайер избухнаха, на уебсайта на държавната телевизия водещата новина бяха последните социологически данни за одобрението на Орбан със заглавие:

"Никога преди унгарците не са били толкова доволни от премиер."

Във вторник телевизия излъчи кратко изявление на Сайер, като фокусът бе поставен върху извиненията.

Общественият новинарски канал MTI подготви само един кратък репортаж - без контекст - за изявлението на Сайер, в което той признава, че е участвал в домашно парти, отрича да е употребявал наркотици и настоява, че екстазито, намерено от полицията в чантата му, не е негово.

В сряда на журналистите от новинарския сайт Telex.hu (основан преди няколко месеца от напусналите сайта Index.hu, след като най-силно критикуващата властта медия попадна под засилен държавен контрол) им бе забранено да задават въпроси на министрите, пристигащи на заседание на кабинета по аферата "Сайер".

Полицията отцепи и сградата в Будапеща, където се провеждаше срещата.

Проправителствените новинарски сайтове възпроизведоха изявлението на Сайер, отново без контекст, като акцентираха на часа, в който полицаите са посетили хората на купона, а внушението беше, че чуждестранните разузнавателни служби се опитват да окажат натиск върху "Фидес".

Само един проправителствен сайт, Pesti Srácok, предупреди в редакционната си статия, че случилото се може да доведе до проблеми за Орбан на изборите през 2022 г.

Габор Поляк от медийния мозъчен тръст Mérték Media Monitor коментира пред EUobserver, че проправителствените медии са поставили на преден план теориите за ролята на разузнавателните служби и напълно са пренебрегнали факта, че Сайер е участвал в гей оргия.

През последното десетилетие "Фидес" изгради медийна империя, като установи контрол първо върху обществените медии и ги превърна в инструмент на властта. След това бизнесмени, близки до правителството, постепенно придобиха собствеността на частни медии.

Поляк цитира данни от предишни изследвания на намиращата в Будапеща организация Mérték Media Monitor. Само една трета от анкетираните са посочили, че се информират от различни медии, докато 80% от останалите две трети следят предимно медии, свързани с "Фидес".

Повечето независими средства за информация се затрудняват да достигнат до избирателите на "Фидес", като в това отношение успех постига единствено най-гледаният бизнес телевизионен канал в Унгария - RTL Klub.

Според Поляк кабинетът на "Фидес" е постигнало доминиращия си статус, като е изхарчило огромни суми от парите на данъкоплатците за проправителствени и държавни медии.

Унгария спадна до 89-о място в годишния индекс за свобода на словото, публикуван от френската неправителствена организация „Репортери без граници“. Когато Орбан дойде на власт през 2010 г., беше на 23-та позиция.

През миналата година доклад на „Репортери без граници“ констатира там "степен на медиен контрол без прецедент в държава членка на ЕС".

Поляк смята, че единствената реална помощ за независимите унгарски медии може да дойде след финансиране от страна на ЕС.

"Унгария е уникален случай, никъде медиите не са в толкова лошо състояние, дори в други страни с популистки тенденции. Необходими са пари", каза той.

Анализът на Естер Залан е публикуван в EUObserver. Преводът е на Клуб Z.