След необосновано дълго забавяне малките кметства вече могат да се поздравят с финансова независимост и гарантирани бюджети. Днес парламентът прие изменения в закона за местната власт, внесени преди близо една година - през февруари 2019-а. Мнозинството обаче отхвърли едно друго обещание, поето лично от премиера Бойко Борисов пред т.нар. малки кметове - населени места с над 100 постоянни жители отново да могат да избират местния си управник, вместо той да се назначава. И това предизвика напрежение между ГЕРБ и коалиционния партньор ВМРО, вносител на изменението. Причината - депутатите от голямата управляваща партия гласуваха с "въздържал се" и така предложението за намаляването на броя на жителите не мина. В резултат, "войводите" разпространиха позиция, в която се казва: 

"Явно вътрешнопартийната еманципация на ГЕРБ започва да надхвърля очакванията на създателя си и да ражда опасни прецеденти."

Едно обещание на две години

Както Клуб Z писа, през септември тази година "малките кметове" заплашиха с протести. Те обявиха две искания: Първото - някаква финансова независимост и гарантиран бюджет на населените места, които си нямат общински съвет, гражданите на много от тях не избират и кмета си пряко заради ограничение по закон и им се назначава кметски наместник, а финансите зависят от "голямата община", към която населените места принадлежат. Т.е. от благоволението на общинския кмет и администрация. И второто искане - населени места с над 100 постоянни жители отново да могат да избират местния си управник. Сега по закон само кметствата с над 350 обитатели имат право да избират кмет на кметство. 

"Малките кметове" са около 3000. А без право да избират местния си управник са около 270 000 граждани.

Така стигаме до момента, в който на 21 септември Борисов се качи в джипа и на живо във фейсбук обяви: "Свързах ги (кметовете - б.р.) с Кирил Ананиев (понастоящем министър на финансите - б.р.). В четвъртък в 10 часа ще се срещнат и там, ако трябва, ще се промени законът и за финансирането, има по-големи кметове, които отпускат на малките населени места парите. Ние ги преведем, те не им ги дават, така че това ще го отрегулираме в закона и може би имат право до 100 души, където има населени места, да може да си правят изборите местните, да си избират и там, защо да им го назначаваме, може да си го избират хората."

Така на практика Борисов обеща да изпълни и двете искания на заплашващите с протести "малки кметове". Малката подробност е, че законът в посока финансовата независимост вече отдавна отлежаваше в деловодството на Народното събрание към момента на това изказване - като резултат от първото обещание на премиера за това, датиращо от ноември 2018 г.

Междувременно

В проекта на Министерския съвет обаче отсъстваше предложение относно броя на жителите на населените места. Междувременно през октомври от ВМРО внесоха сами поправка, според която своите управници да могат да избират и 100 жители вместо 350.

Любопитното е, че първоначалната идея, лансирана публично от "войводите", бе не за 100, а за 200 жители. Но тя претърпя корекция след обявените от "малките кметове" искания месец по-рано.

Наполовина

Така стигаме до днес, когато малко предии коледната ваканция на парламента и малко преди редовните парламентарни избори, депутатите изведнъж се разбързаха, за да удовлетворят исканията, засягащи 270 000 граждани. Но го направиха половинчато. Бяха приети текстовете, касаещи финансовата независимост, но не и тези за броя жители.

В резултат общинските съвети, при приемането на бюджета на общината, вече ще са задължени да одобрят и конкретни разходи за кметствата, като кметът на общината трябва своевременно да предоставя тези средства през годината. Отделно, "малките кметове" ще могат да участват и в комисиите, които разглеждат офертите по обществените поръчки за населеното им място, в комисиите по въвеждането на строежите в експлоатация, както и да участват при съставянето на актове за нарушения при строителството.

Също така, 30 на сто от арендите, наемите и пр. при ползването на горите, в т.ч. за дървесина и при разпореждането с общински имоти и др., ще отиват за изпълнение на дейности в малките населени места.

Наддаване

След това обаче започна наддаването. Независимият Спас Панчев бе предложил населените места с 250 жители да избират сами управниците си, а както стана известно - ВМРО - 100. ГЕРБ обаче не подкрепи нито едно от двете предложения. И това предизвика гневната реакция на коалиционния партньор.

"Така и не стана ясно защо народните представители от партията мандатоносител не подкрепиха идеята на коалиционният си партньор ВМРО. Още по-странен е фактът, че премиерът и председател на ПП ГЕРБ на няколко пъти в публични изяви каза, че за него малките населени места трябва да избират своите кметове демократично и за целта смята, че броят на гласоподавателите трябва да падне до 100 човека, с което реално декларира подкрепа за предложението на войводите", се казва в позицията на партията на Красимир Каракачанов, разпространена до медиите малко след вота.

Ето какво още се казва в нея:

"Очевидно обаче по-голямата административна самостоятелност не се харесва на депутатите от ГЕРБ, защото те без нито един мотив просто не подкрепиха промяната. Феодализирането на общините е опасен процес, който тече тихомълком и пречи на реалното самоуправление. Да не говорим, че това е пагубно и за преодоляването на регионалния дисбаланс, който от своя страна е демографски бич за България.

Ето защо ние от ВМРО не разбираме защо народните представители, излъчени от партията на Борисов, саботираха и коалиционния си партньор и собствения си председател. Явно вътрешнопартийната еманципация на ГЕРБ започва да надхвърля очакванията на създателя си и да ражда опасни прецеденти."