Премиерът Бойко Борисов и неговият кабинет допуснаха голяма грешка в управлението на коронакризата – като я подцениха бабаитски. Сега вървят към пълна катастрофа. Особено, ако се стигне до облекчаване на мерките след 21 декември. 

За мнозина е видимо, че управляващите и отговорните здравни институции действат хаотично, непредвидимо, страхливо, работят в условия на загниващо доверие. Ще се стигне дотам, че политически лидери ще се боцкат на живо пред невярващите очи на избирателите с новата ваксина срещу COVID-19. За да докажат, че са го направили.  

Вероятно е излишно да се повтаря, че месеците, в които и здравната система, и икономиката можеха да бъдат укрепени, за да се посрещне втората вълна, бяха проспани. 

Още кънтят юнашките изказвания на Борисов от април тази година: 

"От миграцията ги спасих българите, сега остана и от това да ги спася."

"Задачата ми е да ви опазя живи - край!" 

"Ще започвам и свършвам с едно - искам да запазим българите живи и здрави."

За да дойде моментът, в който нито Господ, когото Борисов често споменава, нито легендите за българското БЦЖ, ни спасяват от това България да е втора по смъртност от COVID-19 в Европа.

Месеци наред непостоянните решения на управляващите разтягат като ластик общественото мнение и настроения. От "намангърените" със смелост и лечение с чайче и аспиринче до "ще се мре яко" (по ген. Мутафчийски). 

Дилемата здраве или работа, да се затвори бизнесът, за да си поеме въздух здравната система, се оказва нерешен ребус от управляващите. А това е най-големият провал на ГЕРБ в тяхното 10-годишно управление на държавата, който тепърва ще усетят. 

Още повече, че решенията, които се вземат, продължават да бъдат непостоянни и объркващи. И все са половинчати – уж се затваря всичко, което може да наблъска повече от 10 души в затворено пространство, пък "Джъмбо" се пръска по шевовете. Нямаше и десет дни от началото на последните мерки за затваряне на ресторанти, кафенета, нощни клубове, училища, молове, фитнес зали, университети и училища, премиерът Борисов заговори, че от 14 декември можело да пуснат отново яслите и детските градини. И то в условия на продължаващо висок ръст на заболеваемост – положителните тестове всеки ден са почти 40% от направените. И това са само регистрираните случаи. Колко души трябва да умрат на стълбите пред болниците, за да се види, че здравната система е като пробита болнична подлога.

Три дни след това здравният министър Костадин Ангелов не знае как да отговори дали децата се връщат градините. Щяло да се решава до последно. 14 декември е понеделник. Днес е четвъртък. Какво разумно решение могат да вземат родителите, които дотогава няма да знаят кой ще гледа децата им? Отпуските са вече "опукани", не всички разполагат с баби и дядовци, нито пък разбрани шефове, които да са съгласни да се работи от дома. А и не всеки бизнес позволява "хоум офис". 

В същото време какво ще спечели икономиката, ако се разхлабят мерките след 21 декември? Идват коледни и новогодишни празници до средата на януари. Струват ли си печалбите на ресторантьори и хотелиери, които ще бъдат платени с почти сигурно увеличаване на броя на заразените, ново омаломощаване на здравната система и загуба животи?

Колко празнични куверта струват един човешки живот?

Не е ли време да се оценим и да видим, че най-големият подарък е хората до нас да бъдат живи и здрави, вместо да получат поредната играчка, дрешка, намалени на коледната разпродажба в някой мол?

Надига се цунами, предизвикано от спирала от кризи – здравна, икономическа, социална. С наближаването на изборите, управляващите ще стават още по-мекушави, по-хаотични и по-непостоянни в мерките.

Защото ще угаждат на онези, които имат най-силно лоби във властта. Време е Борисов да излезе и да каже какво правим в следващите месеци. А мерките да не се свалят, докато реално не окажат въздействие в борбата с тази гад.