Никога няма да разбера защо като опре до допитване до общественото мнение, гражданите поставят ниска оценка на Народното събрание. Рейтингът му копае нови и нови дъна и това е напълно необяснимо, защото същите тези граждани иначе не пропускат епизод на BigBrother, MasterChef, Survivor, „Фермата“, „Черешката на тортата“, „София ден и нощ“, „Игри на волята“, „Гласът на България“ и, разбира се – турските сериали. 

Вярно, трудно е да следиш всички издания на филма „44-то Народно събрание на Република България“, защото тъкмо си се заредил с пуканките пред живото излъчване и, оказва се – кворум няма. Като да ти спрат топлата вода точно, след като си насапунисал косата. Обаче хванеш ли веднъж сюжетната линия, ставаш фен на депутатите до гроб (по-точно докато те закопаят). 

То е страст (парламентарният председател Цвета Караянчева скача от канари в Родопите). То е мистерия (ще се появи ли днес поправка, с която ще вкарват в затвора за споделено пътуване, скрита в кодекса за корабоплаването, или ще се появи утре). То е напрежение (ще дойде ли Бойко Борисов за парламентарен контрол или пак няма да дойде). То е романтика, преплетени са множество съдби, съдби на кръстопът – ще успее ли ГЕРБ да приключи успешно с ухажването на независимите, преживели преди това тежка раздяла с БСП, и ще ревнува ли от това „Воля“ (развръзката - в следващия епизод). 

Има и елементи на съдебен спор – ще имаме ли нова конституция и защо никой не припозна бебето?! Има и детска развлекателна програма – децата на родители насилници все по-трудно ще се извеждат от дома. И още: смелост и дръзновение - „надглавният“ прокурор ще се предлага от... главния прокурор; награди – за бордовиците в държавните фирми, и наказания – за клиентите на фирмите за бързи кредити. Има и футуристични елементи – депутатите вече работят и онлайн. И накрая – нито един уважаващ себе си български филм не може да мине без носталгия по комунизма – държавни мастодонти да получават държавните обекти.

С ясното съзнание, че това кратко въведение (в психоанализата) няма как изчерпателно да бъде развито в по-малко от двутомник, все пак ще опитаме да скицираме живота в Къщата на 44-тото НС, за да изследваме, аджеба, на какво се дължи този нисък рейтинг. Извадете пуканките от микровълновата.

Мастършефове на внасянето на скрити поправки

Парламентарните журналисти знаят – появи ли се проект на закон или проект за изменение на закон на сайта на НС, то той трябва се чете отзад напред. Накрая са преходните и заключителни разпоредби, които де юре би трябвало да представляват формални изменения и в други закони, които следват измененията в основния, но де факто се използват за пробутването „по другия начин“ на скрити поправки – съществени и често абсолютно несъотносими към предмета на закона, който е отворен за разглеждане.

Ето как управляващите подкрепиха изменения в Закона за потребителския кредит, предложени по „другия начин“- в преходните и заключителни разпоредби на Закона за ДДС, с които неустойките по кредити да са 100% от размера на самия кредит. Любопитният момент тук е, че поправката бе предложена от независимия Спас Панчев, а по правило ГЕРБ и „Обединени патриоти“ не обичат да приемат текстове, които не те са предложили. 

За зла беда, за пореден път се оказа, че в тази държава все още има четящи хора и това богоугодно дело в полза на ползвателите на бързите кредити (както ще обясни сам Спас Панчев малко по-късно) бе разконспирирано. Последва не само обществен скандал, но и правен хаос, при който правната мисъл на управляващите реши да отмени спорния текст от закона, който обаче така и не просъществува в правния мир, защото пък президентът му наложи вето, но пък от ГЕРБ за втори път подкрепиха поправката, само и само да отхвърлят ветото. Абе, сложно е. По-важното е, че никой от тях не забелязал странния текст на Панчев като тихо и безропотно го гласувал първоначално. „Ама това не е гаф! Това си е лобистка поправка! Върнете парите преди Коледа!“ - възкликнаха по повода от БСП. 

Мастършефско бе изпълнението и с промените в Наказателния кодекс, с които се наложи затвор за нерегламентирани превози, разтълкуван от юристите и като затвор за споделено пътуване. Поправката мина пак по „онзи“ начин – в преходните и заключителни разпоредби на... Закона за търговското корабоплаване. Така, де – все за видове превозни средства иде реч. 

Тази поправка показа колко упорити са от ГЕРБ в това да защитават обществения интерес. Защото тя бе предложена за втори път. Предния не бе скрита в заключителните разпоредби, а си беше откровено изменение на НК. Обаче темата бе позабравена след развихрилия се тогава скандал. Уви, и вторият опит за още едно дело на ползу роду не мина. Румен Радев му наложи вето и къде по убеждение, къде от кумова срама – ветото взе, че мина.

Дръзки и красиви*

Тези два примера са за хоби готвачи. Мастърклас обче са измененията, свързани с бордовете на държавните фирми. Ако не знаете, подходящ за уреждането на тези въпроси е... Законът за железопътния транспорт. Разбира се – пак чрез преходни и заключителни разпоредби. 

Този управленски шедьовър си има опашка – когато в първия си мандат Бойко Борисов се разсърди, че назначените на високи държавни позиции членове на бордовете на публичните фирми взимали по-високи заплати и от премиерската. В резултат – възможността за възнаграждения в бордовете бе премахната. Е, върна се в третия мандат. Преди малко повече от година пък се прие членовете на бордове да се избират с конкурс и в него да не могат да участват висши държавни чиновници. Сега обаче тази неправда се очаква да бъде поправена. Както стана ясно – със закона за жп транспорта. (Бележка: да се изследва склонността за използването на различните видове транспортни средства и плавателни съдове като прикритие).

Този текст обаче е естественото продължение на едно друго законово изменение – с което се отложиха конкурсите за бордовете на публичните предприятия и така те ще текат до... ами, точно допреди изборите. И заради цялата тази работа разни зли езици сега говорят, че властта гледа да се благоустрои преди да е сдала властта и да си гарантира лостове на влияние за черни дни. Завистници. Конкурсите ги е отложил COVID-19, а що се отнася до висшите чиновници в бордовете – те са натрупали такава експертиза като секретари по министерствата, че на кого друг можем да поверим управлението на държавните предприятия?! Кое не е така?

Месото в каймата е от... кайма

Хайде сега малко по-весело, защото той животът не е само затвор, кредити за гражданите и богати висши чиновници. Ако можем да сравним парламентарната динамика и дискурс с популярните тв шоута, то ще е нещо средно между Survivor и „Черешката на тортата“. Печели този, който пръв приложи процедурна хватка, а ако може да е и на ръба на парламентарния правилник – печели торта от шеф Кустев (по „Фермата“). Речите на ораторите от трибуната пък са досущ като писани от новата звезда в българския хайлайф, незабравимата участничка в „Черешката“ - инфлуенсърката Джейми някоя си, за която месото в каймата е от... кайма.

В златния фонд на 44-тото НС ще остане дебатът по „импичмънта“ на председателя Цвета Караянчева, когато народните представители демонстрираха няколкочасова ораторска (и мисловна) класа. От нея разбрахме, че зам.-председателят Веселин Марешки е библейски и житейски мъж, но негови колеги от левицата имали друга сексуална ориентация. Научихме много и за майката на Вежди Рашидов – Славеят на Родопите, както и за световния културен принос на самия Рашидов. А също така и че Пенчо Славейков е бил председател на Народното събрание. Лидерът на БСП Корнелия Нинова бе посъветвана да покани премиера на кръчма, ако иска да му зададе въпрос в рамките на парламентарния контрол. Обаче връх над всичко взе възгласът „В тази зала се краде“! - когато депутати от левицата бяха обвинени, че са откраднали папката с „пасквила“ на оратора от ГЕРБ Спас Гърневки. Имало и малко спречкване в кулоарите, което Антон Кутев заснел с телефона и заплаши записите да стигнат до CNN.

Но на всичко това точката му сложи Караянчева, която коментира от сърце и душа „онзи“ запис с премиерския глас: „Имаше моменти, в която на самата мен ми се искаше да изчезна, направо да скоча от някоя канара в Родопите. Може би трябваше да потъна в небитието, да изчезна може би от лицето на земята...“.

Отчаяните ситуации изискват отчаяни мерки

В най-нови дни ГЕРБ, ОП и „Воля“ се борят с кворума. Най-общо, ситуацията е следната: когато Борисов е в опозиция, „кворумът е задължение на управляващите“, когато е управляващ – кворумът е задължение на опозицията.

И така, кабинетът предлага бюджет за следващата година и депутатите от мнозинството бързо трябва да го приемат. Ама толкова бързо, че чак го вкарват като извънредна точка в дневния ред – аха на ръба на правилника. Да, обаче кворум няма и Караянчева свири почивка, след която почивка в залата се телепортират... карантинирани народни представители, за да натиснат присъственото копче. 

Да си признаем – карантинирани ли са били или не, така и не разбрахме, защото ръководството необяснимо отказа да предостави информация за това. Което не пречи на същото това ръководство да обвинява депутатите от опозицията че „пръскат вирус“, защото ходели без маски и така разболявали колегите от управляващите - от което следва, че кворум не може да се събере. От БСП пък ходят без маски, защото заповедта на здравния министър не предполагала, че пленарна зала е обществено място, на което гражданите си плащат сметките за ток и парно... Не сменяйте канала, защото следва продължение. 

Отчаяни, че искат да работят за народа (както видяхме в предните епизоди), а опозицията саботира това желание, в 12 без 5 се роди промяна в правилника – карантинираните народни представители да могат да се регистрират онлайн, както и да гласуват. На следващия ден на екран в залата изгряха поставените под задължителна изолация, сред които и такива... в болничните стаи, на кислородно дишане. И след като от ГЕРБ и ОП ги „показаха“ (по ръководството на ГЕРБ) и те спасиха кворума, се обърнаха към БСП и ДПС с почти дословното „Как не ви е срам!“. (Бележка: да се провери как единия ден за шефката на групата на ГЕРБ гласуването онлайн е противоконституционно, а на следващия внася искане за гласуване онлайн).

Верни на себе си. Особено при увяхваща подкрепа

Стана малко дълго, като памфлет на Георги Марков на тема прилики между Бойко Борисов и Виктор Орбан, но има още няколко неща, които си заслужава да бъдат споменати. Под медийното прикритие на съобщаването на поредните анти COVID мерки, заметен бе „рестартът“ с новата (уж) конституция. Мнозинството вкара точката в парламентарния дневен ред пак набързо, докато зрителите бяха фокусирани върху здравните власти и това какво ще кажат. Ако още не сте чули – Велико народно събрание няма да има. Изненада: не се събраха гласове за такова.

Верни на себе си, „патриотите“ на Валери Симеонов внесоха предложения, с които се заобикалят общите устройствени планове (каквито почти половината общини в България все още нямат), улеснява се преотреждането на земеделски земи и на практика се улеснява застрояването. В това число на първа линия по Черноморското крайбрежие.

Също верни на себе си, другите „патриоти“ - тези на ВМРО, пак се заиграха с норвежците, чакащи на границата да отвлекат децата ни, като внесоха изменения, с които на практика пада и малката в момента защита на деца, поставени в рискова семейна среда. По-важно е детето, което не е „субект“ (по ВМРО), да остане в семейството!

Минавам само да оставя това тук: към момента социологията не отрежда сигурно място на ОП в бъдещ парламент.

Междувременно мнозинството бетонира и практиката държавните мастодонти да възлагат на държавни предприятия дейности за милиони, а често и за милиарди левове, без открит търг и конкуренция кой да бъде изпълнителят, без никаква публична отчетност. 

Заедно с това депутатите се отметнаха от ангажимента на правителството болниците, които получават 50 на сто от приходите си от публичния ресурс, отново да обявяват обществени поръчки за лекарства, консумативи и пр. 

Смело депутати от ГЕРБ предложиха и изменения, с които прокурор (кръстен от медиите „надглавен“) ще може да разследва Главния (т.е. началника си), като първият ще бъде предлаган от прокурорската колегия във Висшия съдебен съвет (ВСС) и гласуван от пленума на ВСС с обикновено мнозинство. Става въпрос за същата онази колегия, която като че се управлява от колективен мозък и инакомислещи няма и същият този ВСС, чието „обикновено мнозинство“ гласува монолитно в правата вяра.

Апропо, като за финал (най-накрая), знаете ли коя е една от неконфликтните точки в иначе разделените на управляващи, опозиция (и патерици) парламенти – изборът на съдебните кадровици... Там happy end-ът е гарантиран за всички, а сюжетът вместо екшън е любовна (траги)комедия.

*"Дръзки и красиви" е името на турски сериал. Нещо като вечния The Bold and The Beautiful ("Дързост и красота"), ама не съвсем.