Следя с интерес ентусиазма, който се лее по затварянето на хиляди профили, сред които този на Тръмп, но и на хора като Рон Пол (либертарианец, който е про-всякакви свободи). Ентусиазмът идва от интелигентни, наричащи себе си либерални (свободолюбиви) хора. Борим фалшиви новини, конспирации и т. н.

Мисля си, че от времето на нацизма и зрелия комунизъм не е имало толкова мащабна радост на масите за това, че им отнемат права и свободи.

Байдън получи новия си официален президентски акаунт в Twitter

Такова институционално-корпоративно определяне кое е истина и кое не (в неограничени сфери) е не само невъзможно начинание, но е абсолютно прегазване на две основни свободи, без които западният свят ще трябва да спре да се нарича либерален и демократичен. 

1. Едната е свободата на словото, включително, свободата да казваш неистини (не казвам, че това е морално или желателно), или да казваш нещо, което ти смяташ за истина, а другата страна смята за лъжа. Да посочиш релевантни факти и заключения, така както ти ги виждаш.

Без тази свобода намирането на истината изначално е невъзможно. Заедно с правата на "фалшификаторите" и злодеите, от Министерствата на истината винаги ограничават правата на всички останали. Защото преценката им е субективна, защото не са квалифицирани да определят "истината" във всяка конкретна ситуация и защото често са политически пристрастни. 

2. Свободата на словото е и функция и следствие от друга фундаментална свобода - на идеите и убежденията. 

С ограничаването на определени гласове, под претекст за "фалшиви новини" трайно и масово се отнема правото на информация. Тя е от обратната страна на монетата. Без свобода на словото няма свободно информиране, няма и свободно формиране на убеждения. Зрителят/читателят вече не е в ролята на "съдията", който сам се запознава с всички мнения и факти и сам формира своето убеждение (било то и грешно и „опасно“ ), а е само консуматор на потока, който идва от едната страна. А рано или късно тя се явява политически заинтересована. Подобна е ситуацията, ако един съдия получава информацията и мнението само на прокуратурата или само на защитата.

Прогонването на Тръмп от Twitter и свободното слово

Ще кажеш: ама" фалшивите новини" са опасни за мира и сигурността. Ще ти кажа, че няма такова нещо като "фалшиви новини" по принцип. Може да има конкретни казуси, които ако представляват престъпления, трябва да се разследват и решават от наказателен съд, а не от ФБ-администратор.

Също така ФБ и Туитър не са вестници или телевизии, които формират съдържание, а са платформи за споделяне на съдържание. Голяма разлика. Като между театър и площад. В театъра актьорът говори, каквото му каже режисьорът, а на площада всички говорим свободно (ограничението е нежелателно изключение, виж референцията с престъплението). Широката преценка кое е истина и кое не, не е само нова политика на социалните мрежи, а е предшествано от политически призиви и законодателни инициативи.

Идеята, че има едни хора от Фейсбук или от правителствата, които имат широка компетентност да преценяват вместо нас какво да четем и публикуваме е много по-опасна от Тръмп, скъпи приятели, по-опасна и от Путин. Същата идея са имали болшевиките, фашистите и нацистите. И те са имали праводподобни  причини за политическата цензура, и при тях сигурността, здравето и истината са били основна цел, та даже и те са казвали, че използват "научния метод" срещу "религиозния".

Опитите за бързото справяне с „фалшивите новини“, „конспирациите“ и „опасните идеологии“ ще бъдат неефективни и ще задълбочат разделенията и конфликтите. Единственият легитимен начин да обориш другата страна, все още е като кажеш истината, а не като забраниш онова, което смяташ за лъжа. Крачката към тоталитарни утопии винаги е къса и винаги има за цел спасяване на човечеството от злото.

---

Бел. ред. - Клуб Z е готов да публикува и други мнения по темата.