Палестинският президент Махмуд Абас обяви дата за първите парламентарни и президентски избори на територията на автономното държавно образувание от 15 години насам, предаде "Гардиън".

Този ход е разглеждан като реакция срещу критиките за липса на демократична легитимност на палестинските политически институции, включително президентството на Абас. Решението му идва дни преди встъпването в длъжност на избрания за президент на САЩ Джо Байдън, с когото палестинците искат да възстановят отношенията си, след като те достигнаха най-ниската си точка при управлението на Доналд Тръмп.

 

Според декрет, издаден от офиса на Абас в петък, Палестинската автономия (ПА), която ограничи самоуправлението на окупирания от Израел Западен бряг, ще проведе парламентарни избори на 22 май и президентски - на 31 юли.

"Президентът възложи на избирателната комисия и на всички държавни органи да стартират демократичен изборен процес във всички градове на родината", се казва в документа, като се визират регионите Западен бряг, ивицата Газа и Източен Йерусалим.

Палестинските фракции подновиха усилията си да се помирят, за да се опитат да се представят като единен фронт, след като Израел постигна дипломатически споразумения миналата година с четири арабски държави - Обединените арабски емирства, Бахрейн, Судан и Мароко. "Хамас", ислямистката военна групировка, която е основният вътрешен съперник на Абас, приветства съобщението.

"През последните месеци работихме, за да преодолеем всички препятствия, за да можем да стигнем до днес", се казва в изявление на "Хамас".

В него се призовава за честни избори, на които "електоратът може да изрази волята си без ограничения и натиск".

С встъпването в длъжност на Байдън на 20 януари, "сякаш палестинците казват на идващата администрация на САЩ: ние сме готови да се ангажираме", каза и Хани Хабиб, анализатор от Газа.

Но опитният анализатор от Западния бряг Хани ал Масри е скептичен, че изборите въобще ще се състоят. Той посочва, че има вътрешни разногласия между "Фатах" (групата на Абас) и "​​Хамас", както и мощна съпротива от страна на САЩ, Израел и Европейския съюз срещу всяко палестинско правителство, включващо "Хамас" в редиците си, която е определяна за терористична група.

"Ще сложи ли край на разделението или ще го увековечи... и дали резултатите (на изборите) ще бъдат уважени от палестинците, израилтяните и американците?", попита Масри в публикация в социална медия.

Последните парламентарни избори в Палестина през 2006 г. доведоха до изненадващата победа на "Хамас". Ситуацията се влоши, след като групировката пое военния контрол над Газа през 2007 г.

През декември 2020 г. Палестинският център за политически и проучвателни изследвания установи, че 38 на сто от избирателите биха гласували за "Фатах" на парламентарните избори, срещу 34 процента за "Хамас". Но и също така прогнозира, че "Хамас" ще има предимство на президентските избори, като 50 на сто предпочитат лидера на фракцията Исмаил Хания срещу 43 процента за Абас.

Абас спечели последните президентски избори през 2005 г., но тогава "Хамас" не издигна кандидат срещу него. Терористичната група оттегли бойкота си над политическия процес през следващата година, след като проведе успешна кампания за парламентарните избори под надслов "Промяна и реформа", като победи доминиращата до този момент, но все по-непопулярна фракция "Фатах".

Остава неясно как Абас ще преодолее логистичните трудности при провеждането на изборите. Израел превзе Източен Йерусалим по време на Шестдневната война от 1967 г., след което го анексира, въпреки продължаващите и до днес критики от международната общност.

Страната разглежда целия Йерусалим като своя столица, докато палестинците възприемат източната част на града за столица на бъдещата си държава. Израел забранява извършването на каквато и да е официална дейност в Йерусалим от Палестинската автономия, заявявайки, че така се нарушават временните мирни споразумения от 90-те години на миналия век.