До 10 години България можела да има изградена нова ядрена мощност. Това може да стане в рамките на АЕЦ "Козлодуй", а не на площадка "Белене", затова пък с оборудването за АЕЦ "Белене". Това става ясно от съобщение на Министерския съвет от редовното правителствено заседание.

На него е одобрен - както обеща вчера премиерът Бойко Борисов, доклад на министъра на енергетиката "за предприетите действия и за резултатите от направеното проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност на площадка № 2 в АЕЦ „Козлодуй“. Действията по проекта са в контекста на постигане на целите на Европейския съюз за климатична неутралност до 2050 г. и диверсификация на енергийните ресурси." 

"Министърът на енергетиката следва да предприеме необходимите действия за пълно използване на капацитета на одобрената със заповед на Агенцията за ядрено регулиране площадка №2 в АЕЦ „Козлодуй“ за изграждане на нова ядрена мощност, включващо рационалното използване на доставеното оборудване за АЕЦ „Белене“, съобщава правителството.

Самият доклад засега не е публикуван. В него обаче експертите - в това число и привлечени международни такива, са отбелязали, че се подкрепя реализацията на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ с наличното оборудване от проекта за АЕЦ „Белене“, съобщава правителството. За самия проект "Белене" и предполагаемото негово прекратяване, ако реакторите се ползват в "Козлодуй", не се споменава и дума. А там процедурата е на ниво пети етап - компаниите от късата листа за избор на стратегически инвеститор вече подписаха инфорационен меморандум, предстои да се запознаят с зокументацията, за да подадат оферти. Последното - според Петкова - е забавено от коронавируса. 

Докладът, приет днес,  пък  е изготвен на база решение на правителството от 14 октомври 2020 г., с което е даден мандат на АЕЦ „Козлодуй“ да влезе в преговори с американски компании, които разработват последните достижения в областта на ядрената енергетика.

Припомняме, че ден преди споменатата дата - на 13 октомври 2020 г., Борисов и Петкова се появиха на поляна пред АЕЦ "Козлодуй", премиерът обясни, че това е бъдещата площадка за 7-и блок на атомната централа (историята на проекта за изграждане на нова мощност в действащата централа вижте по-надолу), а в проекта ще се използва американска ядрена технология.

На самия 14 октомври 2020 г. - след правителственото заседание тогава, Теменужка Петкова пък обяви публично, че България няма как да се откаже от изграждането на АЕЦ "Белене", защото има решение за това на българския парламент. 

Днес министърката заяви по повод новия доклад, приет от правителството: 

„Целта бе да търсим възможност за реализация на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ на одобрената с решение на Агенцията за ядрено регулиране площадка №2 в АЕЦ „Козлодуй“ и влязлата в сила оценка за въздействие на околната среда по отношение на този проект“, подчерта Петкова. 

„В хода на работата на групата са проведени разговори, разменена е кореспонденция, включително с колегите от „Уестингхаус“, тъй като три са одобрените технологии по ОВОС. Едната технология е американската за реактори „AP 1000“, другите две са руски технологии, които са реакторите за АЕЦ „Белене“, уточни министър Петкова.

Това, което отсъства в официалното съобщение от Министерския съвет, изпратено до медиите, е реплика на Петкова, според която от приета доклад става ясно, че американската "Уестинхаус" е заявила, че няма да предостави на България реактора си "AP 1000". Тоест - явно за 7-и блок остава опцията там да отидат реакторите от "Белене". 

Директорът на АЕЦ "Козлодуй" Наско Михов също заявява, че при стегната работа 7-и блок може да е факт до 10 години. За цена на изграждането никой не говори, само Михов споменава "10% от БВП" и добавя, че всяко забавяне на проекти в енергетиката води зо оскъпяването им. 

А Борисов заговори и за 8-и блок в "Козлодуй" - 7-и бил "пилотен"

„Това са изключително важни инфраструктурни проекти, които гарантират и националната сигурност, и енергийната сигурност, и диверсификацията. Освен това използват и платеното от държавата и данъкоплатците оборудване за АЕЦ „Белене“. Мисля, че след 7-и, ще отидем и на 8-и реактор“, заяви министър-председателят  в хода на правителственото заседание днес - цитиран от пресцентъра си. 

Във монтираното видео от заседанието се разбира, че според него това, което се прави сега е "пилотно, да видим как върви" (каквото и да значи това - б.р).

Министърът на енергетиката трябва да организира изготвянето на модел за финансово структуриране на проекта за изграждане на нова ядрена мощност и на правен анализ на приложимата национална, европейска и международна правна рамка. Също така министърът ще разреши продължаване на действията по проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност чрез използване на нови ядрени технологии за малки модулни реактори - гласи още официалното съобщение на правителството от днес.

За т.нар. "хибриден" проект за 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй" последно се говори в началото на декември 2020 г., когато американската посланичка Херо Мустафа бе на посещение в централата. Тогава от Министерството на енергетиката така и не отговори на зададените от Клуб Z въпроси по темата. Още по-любопитно бе, че имаше известни разлики в официалните съобщения на АЕЦ "Козлодуй" и дъщерното дружество АЕЦ "Козлодуй - Нови мощности" за проведената среща. 

Предисторията: тука има, тука няма 7-и блок в "Козлодуй"...

Всъщност за 7-и блок в "Козлодуй" (но като алтернатива на спорния проект за АЕЦ "Белене", последно спрян от първия кабинет "Борисов", но след това рестариран от настоящия кабинет "Борисов" - б.р.) се говори от много години. Още през 2012 г. парламентът дава принципно съгласие за изграждане на нова ядрена мощност на територията на настоящата централа. 

През 2013 г. правителството на Пламен Орешарски не само обяви, че започват предварителни процедури за строеж, лицензиране, оценка на въздействието върху околната среда и т.н., но бе подписано и споразумение с американската компания "Уестингхаус". По думите на тогавашния министър-председател от 12 декември 2013 г. към онзи момент е било напълно възможно през 2016 г. да започне и самото строителство. Орешарски заявява още, че проектът няма да ангажира бюджетни средства, ще бъде кредитиран дъллгосрочно чрез международни институции, а комбинацията при финансирането предстои да се уточни.

На 1 август 2014 г. пък е подписано вече акционерно споразумение с "Уестингхаус" от правителството в оставка "Орешарски". Уточнява се, че то трябва да бъде утвърдено от следващото редовно правителство. Както става ясно след предсрочните избори - от втория кабинет "Борисов". Но в него се предполага новата мощност да влезе в експлоатация през 2023 г. В документа е записано, че се предвижда дяловото участие в проектната компания – „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ ЕАД, да бъде разпределено така: 70% за „АЕЦ Козлодуй” ЕАД и 30% за „Уестингхаус Електрик къмпани“ ЛЛС. 

А решение за строеж на нови ядрени мощности по закон може да вземе само Министерският съвет...

"Няма пари, ненужни подписи от Орешарски"

Годината вече е 2015-а, вторият кабинет "Борисов" управлява. Премиерът е на блицконтрол в Народното събрание на 1 април, Янаки Стоилов от левицата му задава съвсем различен въпрос. Без да е питан обаче, Борисов обявява, че не подкрепя подписаното от кабинета "Орешарски"  акционерно споразумение с "Уестингхаус" за 7-и блок. А и срокът на документа всъщност е изтекъл предния ден, след като от 2014 г. няма движение по темата.

"Трябва да ви кажа, че толкова много ядове ми създадохте с това, което тогава абсолютно ненужно беше подписано, за да го предоговаря следващото правителство, знаейки прекрасно, че нито имаме възможност да вземем такъв голям кредит, да емитираме нов дълг и над 10-15 милиарда да сложим, като търговец да бъдат „Уестингхаус”, не инвеститор", слага точка на въпросния акт Борисов, като уточнява, че "Уестингхаус" е партньор. 

Само няколко дни по-рано в отговор на парламентарен въпрос Теменужка Петкова, която и тогава е министър на енергетиката, заявява, че в управленската програма на правителството е заложено преразглеждане на големите енергийни проекти и реализацията им "само при доказана икономическа ефективност". Става ясно, че България постфактум е поискала "Уестингхаус" да стане стратегически инвеститор в проекта, но не е било постигнато съгласие до момента. 

Екооценка има от 2019 г. 

През 2019 г. стана окончателно ясно, че екооценката за изграждане на нова ядрена мощност в "Козлодуй" остава в сила. Решението е на петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС), който окончателно отхвърля жалбите срещу оценката за въздействие на околната среда (ОВОС). Сагата се точи от  2015 г., когато "Коалиция за устойчиво развитие" и двама граждани подадоха жалби, след като правителството на Пламен Орешарски обяви намерение да строи нов блок в АЕЦ "Козлодуй". Предишната съдебна инстанция година по-рано бе "съборила" екооценката. Крайната инстанция обаче е категорична, че законодателството е спазено.