Правителството ще даде старт утре на процедури за изграждане на 7-и блок в АЕЦ "Козлодуй" със свое решение.

"Проектът ще бъде разработен по модерна технология, с американски реактор и гориво. 70 години да работи... Така ще постигнем 100% диверсификация, както направихме с разширяването на газопреносната мрежа на България", обяви Бойко Борисов на място от поляна, която обяви, че ще е бъдещото място на реактора.

Въпросната площадка е била одобрена от Агенцията за ядрено регулиране през февруари.

След 2027 г. пък можело да се говори и за "малки модулни централи", които още не били лицензирани от ЕС, но се работело по тях, стана ясно от думите на премиера.

Това, което не стана ясно, е кой ще инвестира в ядрения проект - дали ще се търси стратегически инвеститор, дали държавата ще извади пари, какъв точно ще е реакторът (освен американски, според казаното от Борисов). Министърката на енергетиката Теменужка Петкова също бе на поляната под дъжда. А на въпрос да каже малко повече по темата, започна:

"Идеята е да се нaпpaви пpoyчвaнe и щe видим ĸaĸви ca нaй-нoвитe тexнoлoгии в областта на ядрената енергия...", каза Петкова, но Борисов я прекъсна, обясни, че "възможностите не са много" и добави момента с американската технология. 

Днешните думи на Борисов идват по-малко от две седмици след като в България на официално посещение беше американският помощник държавен секретар по енергийните въпроси Франсис Фанън. В непредвидена среща с медиите Фанън коментира, че правителството трябва да спре да се занимава с остарелите технологии по изграждането на втората ни атомна централа "Белене" и препоръча да се обърне внимание на действащата АЕЦ "Козлодуй". Именно на тази среща той коментира и полезността на малките модулни реактори. 

За АЕЦ "Белене" днес Борисов каза само, че "нещата си текат". Последно Петкова съобщи, че заради пандемията се бави представянето на документацията пред кандидат-инвеститорите, защото не могат да дойдат и да се запознаят на място. 

Тука има, тука няма 7-и блок в "Козлодуй"...

Всъщност за 7-и блок в "Козлодуй" (но като алтернатива на спорния проект за АЕЦ "Белене", последно спрян от първия кабинет "Борисов", но след това рестариран от настоящия кабинет "Борисов" - б.р.) се говори от много години. Още през 2012 г. парламентът дава принципно съгласие за изграждане на нова ядрена мощност на територията на настоящата централа. 

През 2013 г. правителството на Пламен Орешарски не само обяви, че започват предварителни процедури за строеж, лицензиране, оценка на въздействието върху околната среда и т.н., но бе подписано и споразумение с американската компания "Уестингхаус". По думите на тогавашния министър-председател от 12 декември 2013 г. към онзи момент е било напълно възможно през 2016 г. да започне и самото строителство. Орешарски заявява още, че проектът няма да ангажира бюджетни средства, ще бъде кредитиран дъллгосрочно чрез международни институции, а комбинацията при финансирането предстои да се уточни.

На 1 август 2014 г. пък е подписано вече акционерно споразумение с "Уестингхаус" от правителството в оставка "Орешарски". Уточнява се, че то трябва да бъде утвърдено от следващото редовно правителство. Както става ясно след предсрочните избори - от втория кабинет "Борисов". Но в него се предполага новата мощност да влезе в експлоатация през 2023 г. В документа е записано, че се предвижда дяловото участие в проектната компания – „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ ЕАД, да бъде разпределено така: 70% за „АЕЦ Козлодуй” ЕАД и 30% за „Уестингхаус Електрик къмпани“ ЛЛС. 

А решение за строеж на нови ядрени мощности по закон може да вземе само Министерският съвет...

"Няма пари, ненужни подписи от Орешарски"

Годината вече е 2015-а, вторият кабинет "Борисов" управлява. Премиерът е на блицконтрол в Народното събрание на 1 април, Янаки Стоилов от левицата му задава съвсем различен въпрос. Без да е питан обаче, Борисов обявява, че не подкрепя подписаното от кабинета "Орешарски"  акционерно споразумение с "Уестингхаус" за 7-и блок. А и срокът на документа всъщност е изтекъл предния ден, след като от 2014 г. няма движение по темата.

"Трябва да ви кажа, че толкова много ядове ми създадохте с това, което тогава абсолютно ненужно беше подписано, за да го предоговаря следващото правителство, знаейки прекрасно, че нито имаме възможност да вземем такъв голям кредит, да емитираме нов дълг и над 10-15 милиарда да сложим, като търговец да бъдат „Уестингхаус”, не инвеститор", слага точка на въпросния акт Борисов, като уточнява, че "Уестингхаус" е партньор. 

Само няколко дни по-рано в отговор на парламентарен въпрос Теменужка Петкова, която и тогава е министър на енергетиката, заявява, че в управленската програма на правителството е заложено преразглеждане на големите енергийни проекти и реализацията им "само при доказана икономическа ефективност". Става ясно, че България постфактум е поискала "Уестингхаус" да стане стратегически инвеститор в проекта, но не е било постигнато съгласие до момента. 

Екооценка има от 2019 г.

През 2019 г. стана окончателно ясно, че екооценката за изграждане на нова ядрена мощност в "Козлодуй" остава в сила. Решението е на петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС), който окончателно отхвърля жалбите срещу оценката за въздействие на околната среда (ОВОС). Сагата се точи от  2015 г., когато "Коалиция за устойчиво развитие" и двама граждани подадоха жалби, след като правителството на Пламен Орешарски обяви намерение да строи нов блок в АЕЦ "Козлодуй". Предишната съдебна инстанция година по-рано бе "съборила" екооценката. Крайната инстанция обаче е категорична, че законодателството е спазено.