Европа е изправена пред трета вълна на пандемията, която носи нови жертви, икономически загуби, страх и недоволства. Какво прави в отговор Брюксел? Предлага на епидемиологичната карта да бъде въведен нов цвят - тъмно червен.

 
Срещу смъртта и мизерията Брюксел вади ... нови боички.
 
В същото време продължават да висят със страшна сила въпроси като: Ще се затварят ли пак граници? Ще спират ли пак полети? Ще се провали ли още един туристически сезон? Ще има ли достатъчно ваксини? Кога?
 
Как след това европейците да вярват на съюза си? Как да няма Орбан, и Льо Пен, и Салвини?
 
Повтаря се порочният кръг на миналите кризи - всеки се спасява сам, защото Европа е слаба, а Европа е слаба, защото всеки се спасява сам.
 
Така беше през 2015 г. , когато нахлуха мигрантите. Така беше през 2010 г., когато "гръмна" гръцкият дефицит. Европейските решения идваха все твърде късно и бяха твърде малки.
 
Затова кризите идваха твърде често и бяха все по-големи.
 
И беше така, защото Европа правеше това, което можеше, а не това, което обстоятелствата изискваха.
 
И днес Унгария отива за ваксини в Русия и в Китай. Организираните от ЕС доставки са "разочароващо бавни", казва министър-председателят ѝ Виктор Орбан.
 
Да, той е автократ и популист. Само че фактите в случая са на негова страна.  Фон дер Лайен му предлага боички, а Владимир Путин и Си Цзинпин - ваксини.
 
 
И ако догодина Орбан за пореден път спечели изборите, това обстоятелство ще има несъмнен принос.
 
Слабата Европа е любима цел за популистите: Тя нищо не прави, следователно - да ни върне правомощията.
 
Далечният и безлик "Брюксел" е удобно оправдание за всички несгоди.
 
Но това е лицемерно оправдание. Както казваше Мартин Шулц, ЕС може толкова, колкото неговите държави членки са му позволили в договора си.
 
Минаха повече от десет години, докато те се съгласиха да дадат на съюза си нови правомощия в икономиката, за да спасят носещата му конструкция - общата валута: спасителния фонд, взаимното наблюдение над икономическите и бюджетните политики, програмите за "количествено облекчаване" на ЕЦБ, банковия съюз (който не е съвсем завършен).
 
И днес има държави от еврозоната с твърде крехки публични финанси. Сега обаче никой борсов спекулант не смее да атакува облигациите им, защото (а) има регулации и (б) знае, че ще се удари в бетонната стена на предпазните механизми, които ЕС създаде от 2010 г. насам.
 
Те са това, което разбираме под "повече Европа".
 
Коронакризата налага същото да стане в здравеопазването, което все още е област на т.нар. "споделена компетентност", т.е. правителствата решават всяко за себе си, а Брюксел оцветява. И от време на време издава помирителни или тревожни звуци, на които никой не обръща внимание.
 
Ако днес европейците са съгласни да оправомощят съюза си да се меси в деликатни области като националните правосъдия (чрез спорния механизъм за върховенство на закона), много по-консенсуално би звучало да му позволят да прави повече, за да спасява живота и здравето на гражданите си, работните им места и уникалните им права и свободи като свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали, които вирусът на практика суспендира.
 
 
Пандемията, подобно на дълговата криза, показва, че няма как да имаме един съюз и един пазар, докато борим един вирус с 27 различни политики и всеки решава сам за себе си какви ограничения да наложи, кои граници и бизнеси да затвори и докога.