Горещите точки на зараза с COVID-19 в ЕС да бъдат обявени за тъмночервени зони и да започне ново картографиране, предложи снощи председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Тя говори след Европейския съвет, посветен на опасността от нова вълна от коронавируса заради появата на нови негови варианти. Ръководителите на страните членки проведоха видеоконференция помежду си.

„За да идентифицираме високорисковите зони, трябва да подобрим картографирането. Трябва ни тъмночервена зона, която да покаже, че вирусът там циркулира на много високо ниво”, каза Фон дер Лайен.

Възможно е да бъде въведено изискване за хората, пристигащи от тези зони, да се подложат на тестове преди пътуването, а след това да бъдат под карантина, допълни тя.

Според нея заради увеличаването на случаите на зараза и бързото разпространение на новите варианти на вируса хората трябва да бъдат сериозно демотивирани да предприемат маловажни пътувания както извън своята страна, така и вътре в нея.

Целта на тези целенасочени мерки е единният европейски пазар да продължи да функционира. Тези мерки са много по-ефективни от затварянето на вътрешните граници в ЕС, смята председателката на Комисията.

Като евентуален несполучлив пример тя даде Люксембург. Много от работещите там с месеци живеят в съседните страни - Белгия, Франция или Германия. Великото херцогство е в една епидемиологична зона със съседите си.

Ако обаче става дума за различни зони, от  страните членки зависи да решат заедно как да ограничат пътуванията, дали са необходими тестове или други мерки.

„Това е решение, което трябва да бъде взето през следващите дни. Ще го обсъдим, ще има предложение. Трябва отново да разберем, че сме една епидемиологична зона, а не сме разделени на различни страни членки, където имаме различни ситуации. И ще ограничим вируса, само ако имаме целенасочени мерки, а не ненужни мерки като затваряне на граници, което ще нанесе тежки щети на икономиката ни, но няма да ограничи кой знае колко вируса“, каза Фон дер Лайен.

Същевременно съседните страни би трябвало да въвеждат еднакви мерки, посочи тя. Има случаи, когато от едната страна на границата всичко е затворено, а от другата работят магазини. Коронавирусът не познава физически граници и такава разлика в мерките на такова малко разстояние неизбежно носи риск от разпространение на заразата.

Ръководителите на страните членки се съгласиха, че на този етап паспортите за ваксиниране биха могли да се използват само за медицински цели, съобщи председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. На един следващ етап ще се види дали и при какви обстоятелства те биха могли да се използват за нещо друго.

Въвеждането на имунизационен паспорт бе предложено тези дни от гръцкия премиер Кириакос Мицотакис с цел свободно пътуване между различните държави от ЕС. Според Шарл Мишел обаче засега лидерите са предпазливи по въпроса, тъй като все още не са ясни всичките последствия от използването на тези паспорти.

Борисов: След здравната иде тежка финансова и икономическа криза

Снимка Пресцентър на МС

„Много тревожни са информациите, които моите колеги споделиха - огромен брой заразени, огромен брой смъртни случаи, претоварена медицинска система, огромни външни дългове и спад на БВП на водещите държави членки в ЕС, заради което след здравната криза във всички случаи ще има и много тежка финансова и икономическа криза.“

Това заяви министър-председателят Бойко Борисов след заседанието на Европейския съвет, предаде БТА, като цитира правителствения информационен център.

„За съжаление вирусът мутира и няма общо правило, по което да се действа“, изтъкна министър-председателят.

По отношение на България той е убеден в правилността на сегашния подход с мобилизация на обществото, с дистанция, с вземане на мерки. Според него мерките у нас са изключителни либерални на фона на тези в останалите държави от ЕС.

На видеоконференцията е обсъдено и забавянето на ваксинациите в част от страните членки. Борисов бе категоричен, че ваксинационният план в България се осъществява по най-разумния и балансиран начин, като включително се гарантира, че получилите първата доза от ваксината граждани ще получат и втората доза.

Европейската агенция по лекарствата (ЕАЛ) и Еврокомисията работят с компаниите за увеличаване на производителния капацитет, допълни премиерът. Той се надява платените от страната ни големи количества в следващите месеци да дойдат.

„Спешно трябва да се увеличи геномното секвениране - до 5-10% от положителните резултати от тестове. И тук ЕК може да помага, но и ние имаме този експертен потенциал“, продължи Борисов.

По отношение на единния пазар и свободното движение при надграждане на мерките за овладяване на пандемията той изтъкна, че като държава сме готови и с дигитален паспорт, и със сертификат за ваксинация.

„Но аз мисля, че това много трудно ще стане, защото по отношение на единния пазар имаме свободно движение на хора. Да, всяка държава членка сигурно ще приложи някакви механизми за допускане на други граждани, но към момента не мисля, че ще се вземе такова решение“, завърши Борисов.