Китай и Русия снощи блокираха резолюция на Съвета за сигурност на ООН, осъждаща военния преврат в Мианма, а на свалената лидерка на страната днес бяха повдигнати криминални обвинения, които могат да послужат за основание да бъде отстранена от политиката при евентуално връщане към гражданско управление, предадоха световните медии. 

Пекин отказа да подкрепи съвместно изявление, предложено от Великобритания. Китайските представители изразиха недоволство, че черновата на документа е изтекла до медиите. Руският заместник постоянен представител Дмитрий Полянски заяви, че делегацията на страната му чака инструкции от Москва и че обстановката в Мианма е „сложна и нестабилна“. 

По време на снощното заседание на съвета специалната пратеничка за Мианма на ООН Кристин Шранер Бургенер е заклеймила действията на военните и призова международната общност към единство.

Би Би Си отбелязва, че от преврата в понеделник насам Китай предупреждава, че международен натиск и евентуални санкции само ще влошат нещата в Мианма.

Китай смята тази страна за икономически важна и заедно с Русия я бранеше от международните критики заради репресиите на военните срещу мюсюлманското малцинство от рохинги, започнали през 2017 г. Оттогава 700 хиляди от рохингите избягаха в съседния Бангладеш, а 600 хиляди остават в Мианма.

Военните арестуваха в понеделник избраната ръководителка на правителството Аун Сан Су Чжи (75 г.), президента Вин Мин (69 г.) и най-близките им сътрудници, поставиха под стража депутатите в парламента и смениха най-важните министри. Ръководителят на хунтата ген. Мин Аун Хлайн съобщи, че военното управление ще продължи година. Превратаджиите обвиняват Су Чжи, чието точно местонахождение остава неизвестно, във фалшификация на изборите, които нейната Национална лига за демокрация спечели през ноември и затова че е провела вота по време на пандемията от коронавирус.

Официалните китайски медии описват преврата като ремонт на правителството. Извършителите му твърдят, че е бил „неизбежен“.

Междувременно полицията повдигна криминални обвинения срещу Су Чжи и поиска от съда да я задържи под стража до 15 февруари, предаде Ройтерс. Тя е обвинена, че нелегално е внесла в страната и е използвала без разрешение шест уоки-токита (радиотелефони), намерени при обиск в дома ѝ.

На фона на кризата обвиненията изглеждат комични, но те могат да послужат Су Чжи да бъде отстранена от политиката, защото членовете на парламента не могат да бъдат осъждани.

Властите в Пекин се бяха постарали да изградят добри отношения с правителството на Су Чжи. Експерти отбелязват, че докато Китай е заинтересован Мианма да се отчужди от Запада, това не означава, че той е доволен от преврата. За Пекин хунтата е непредсказуем партньор, който исторически се е отнасял подозрително към китайските намерения. 

Страната остава общо взето спокойна след пуча, но имаше и прояви на съпротива. В някои квартали на най-големия град Янгон гражданите изразяваха недоволство, като удряха празни тенджери. Активисти започнаха да организират групи за гражданско неподчинение във фейсбук. Съобщава се и че персоналът на 70 болници в цялата страна е прекратил работа по неспешни случаи и стотици медици носят на дрехите си червени ленти в знак на протест срещу преврата.

Мианма, държава в Югоизточна Азия с 54-милионно население, граничи с Бангладеш, Индия, Китай, Тайланд и Лаос. Там от 1962-ра до 2011 г. властваше военен режим, от което последваха международно осъждане и санкции.

Су Чжи, която е Нобелова лауреатка за мир, водѝ години наред кампания за демократични реформи. През 2010 г. военните позволиха постепенна либерализация, но запазиха значителен контрол върху държавата.

Правителство, водено от Су Чжи, дойде на власт след свободни избори през 2015 г., но тя загуби много от доверието на света, след като не спря погрома на военните срещу рохингите.

Въпреки това Су Чжи остана популярна в Мианма и партията ѝ спечели 80 процента от гласовете на изборите през ноември 2020 г.