Президентът Румен Радев сериза Конституционния съд с искане да изтълкува какво може и какво не може да прави парламентът, когато държавният глава е наложил вето на даден закон. Целта е да се преодолее противоречивата практика по въпроса - допустимо ли е да се изменя, допълва или отменя закон, приет от Народното събрание, преди да е обнародван или когато е върнат за ново обсъждане.

Поставеният въпрос е:

“Допустимо ли е да се изменя, допълва или отменя закон, приет от Народното събрание, преди да е обнародван или когато е върнат за ново обсъждане в срока по чл. 88, ал. 3 от Конституцията на Република България?“

Искането си има и конкретен повод от края на 2020 г., когато ГЕРБ прие доста спорна промяна по "другия начин" чрез Закона за ДДС. Тя предвиждаше неустойката по неспазване на клауза от догово за т.нар. бърз кредит да може да е в размер на... 100% от главницата по заема. Идеята се бе промъкнала чрез независимия Спас Панчев като предложение, което обаче от ГЕРБ приеха тихо, без дебати и възражения. Само че стана публичен скандал.

Румен Радев очаквано наложи вето. В стремежа си хем да се измъкне от обвиненията в лобизъм и да отмени стореното постфактум, хем да не приеме ветото на президента, ГЕРБ забърка правна каша. 

Именно този подход и практика Румен Радев сега атакува с идея Конституционният съд за изтълкува какво може и какво не може да прави Народното събрание при вето.

В самото искане на държавния глава се казва, че има случаи, в които Народното събрание приема повторно закон, върнат от президента за ново обсъждане, и изчаква обнародването му, за да го измени.

В други случаи парламентът изменя закона в рамките на процедурата, предвидена при обсъждане на върнат от държавния глава закон. Наред с това има и практика Народното събрание нито да изчаква обнародването на закона, нито да го променя в рамките на повторното му обсъждане при наложено вето, а да прави измененията преди да е изтекъл срокът по чл. 88, ал. 3 от Конституцията, и то с друг закон, чието приемане на второ гласуване е предстоящо.

Според  Конституцията приетите актове се обнародват в “Държавен вестник” не по-късно от 15 дни след приемането им. Именно последният пример е скандалният казус с неустойките по бързи кредити.

Според президента е недопустимо, докато не бъде обнародван законът, неговите разпоредби да се изменят, допълват или отменят освен при наложено вето. В противен случай се създават предпоставки за нарушаване на принципа за правовата държава, тъй като ще има неяснота относно текста на приетия закон и ще бъдат засегнати адресатите на правните норми, които няма да знаят какво поведение се изисква от тях.

Пълния текст на искането на Румен Радев до КС можете да видите ТУК