Софийският апелативен съд (САС) ще се произнесе в законно установения срок с решението си по делото срещу изпълнителния директор на „Софарма“ Огнян Донев и съдружника му Борис Борисов.

Това съобщи днес съдебният състав: Снежана Душкова - председател, Карамфила Тодорова - докладчик и Иван Стойчев член.

Това означава, че или ще бъде потвърдена първоинстанционната напълно оправдателна присъда, или делото ще бъде върнато на Софийски градски съд (СГС). 

Предисторията

Огнян Донев и Борис Борисов бяха оправдани на първа инстанция на 8 февруари 2019 г., като заключението на СГС бе, че това, за което са разследвани години наред и обвинени, изобщо не е престъпление. 

Донев бе подсъдим за 7 продажби на акции на „Софарма“ през 2006 г., а Борисов -  за 2 сделки от 2008 г.

Наказателното производство бе образувано срещу Донев от прокуратрата (заедно с още едно) през далечната 2012 г., като то съвпадна с нежеланието му - тогава да продава собствеността си върху вестниците „Труд“ и „24 часа“. Що се касае до съдружника му Борис Борисов, във финалните пледоарии адвокат Ина Лулчева го нарече „съпътстваща жертва“. („Много е интересно, че по всички такива поръчкови дела има по някоя невинна съпътстваща жертва за пълнеж“, каза тя.)

А първи сигнал срещу тях подава бившият им съдружник във вестникарския бизнес Христо Грозев. Следствието пък се пада на известния Петьо Петров – с прякор Петьо Еврото.

Освен присъди за укриване на данъци в особен големи размери държавата чрез Министерството на финансите (МФ) претендираше съответно от Донев 62 779 725 лв. невнесени налози, като твърдеше, че ако бил продал акциите на посочените от прокуратурата цени на борсата, щял да изкара още 418 531 500 лв.

По същата схема искът срещу Борисов бе за 7 483 105,19 лв.

Още пред първоинстанционния съд преди четенето на присъдата  Донев каза, че за всеки икономически субект на света е очевидно - вкючително за него - че ако можеше да изкара 420 милиона лева от тези акции, той щеше да го направи. И с удоволствие да плати 62 милиона данъци…

В последната си дума пред САС в четвъртък той също каза:

„Ще се позова на човешката логика. Да - името ми беше окаляно, да - бях злепоставен пред всички хора, които нямат специални знания. Гордея се, че 20 години компанията, която ръководя, е една от най-успешните, ако не и най-успешната в този бранш на България.

По никакъв начин професионалните ми партньори, банките не се повлияха от такива неща - защото знаят.

Единствената цел беше - ако имах политически амбици, аз сега щях да съм изваден от тях. Защото за широката публика аз съм лош човек.“

Прокуратурата всъщност обвинява двамата за поредица от т.нар. блокови* сделки, т.е. сключени извън регулирания борсов пазар, като през цялото време ги сравняваше с цените на борсата.

При това приемаше за референтни стойности пазарни цени на акции от съвсем други сделки и на други дружества. Накрая изваждаше от хипотетичните цени, които получила - по около 9 лв. на акция, платените по 1 лв. на акция, и върху получения резултат претендираше данък печалба.

Освен несравнимостта на двата вида търговия – борсова и извънборсова, през всичките години на делото така и никой не можа да отговори – кое дружество са ползвали за аналог разследващите и на каква база са пресметнали въпросните хипотетични 9 лв., които смятат, че е струвала една акция на „Софарма“ в този момент.

Интересът на прокуратурата към Огнян Донев избухна, когато още бе съсобственик на вестниците „Труд“ и „24 часа“, а след това държавното обвинение рязко забави оборотите и така доведе до процес, стартирал през 2015 г. и завършен на първа инстанция през февруари 2019 г., а на втора - днес.

Финалните пледоарии пред САС

Прокуратурата бе лаконична във финалните си пледоарии миналия четвъртък в лицето на прокурор Стойчо Ненков. Той поиска съдът да признае подсъдимите за виновни - не посочи в какъв размер.

Според него неправилно СГС е изтъкнал, че акциите по блокови сделки не могат да имат пазарна цена. Той заяви, че сключването на блоковите сделки не изключва разпоредбите при данъчното облагане (всъщност спорът е как е трябвало да се преобразува годишният приход на фирмите - б.р.).

Според обвинението СГС - независимо че подсъдимите са подписали годишни данъчни декларации, неправилно е решил, че не се установява по несъмнен и категоричен начин, че те са автори на декларациите и техни съставители.

Доста по-обстоятелствена бе юрисконсултката на МФ Десислава Тегова. Тя пледира, че двамата са данъчно задължени (нищо че по цялата „сага“ няма нито един ревизионен акт на НАП, а само един отменен – срещу Борисов и „Телсо“). Тя също така посочи като доказателство... показанията на Христо Грозев и др. (а е ноторно известно, че икономически и финансови факти се удостоверяват документално, а не чрез свидетелски показания - б.р.).

Адвокат Ина Лулчева пледира няколоко часа, като започна с напомнянето, че в прословутото тефтерче на бившия шеф на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов срещу дата 8 март пише „Да се удари Огнян Донев“.

„И беше ударен с това дело и с още едно“, каза тя.

Лулчева посочи, че и НАП, и КФН, и практиката на ВАС са единодушни – че тези сделки са непазарни, цената им не подлежи на регулация - тя се договаря между двете страни.

Напротив - всички източници, включително научни статии, посочват, че при този тип сделки не подлежи на определяне пазарна цена. И съответно няма как да има отклонение от данъчното облагане при непродажбата им на пазарна цена.

Тя посочи и ревизия на „Телсо“ - единия от купувачите на акциите, една година след като вече Донев е обвиняем. Дори там ревизионният акт е отменен, което Лулчева окачестви в думите си като: „И там имат някакъв свян“.

А защо делото е от типа „да се удари“, а не цели правен резултат или справедливост?

„Шизофренно е да се твърди изискване за пазарна цена при непазарни сделки.

Аз не мога да предположа, че МФ и НАП случайно са намерили само тези две групи сделки – на Огнян Донев и Борис Борисов и при положение че случайно ги е намерила, не си е поставила въпроса – не следва ли да проверим други такива сделки.“

Още в началото на деня Лулчева представи пред съда извадки от БФБ и цитира десетки такива сделки, които никой не е тръгнал да проверява или оспорва. Камо ли да има наказателни дела заради тях. Сред тях са продажби на пакети на ПИБ, „Петрол“, застрахователя „Евроинс“, „Еврохолд България“, „Биовет - Пещера“ и мн. др., при които има и цени на сключване на блокови сделки от по 0,001 стотинка, както и цени, постигнати на публичната продан през БФБ по 10 лв.

Лулчева цитира статистика, според която само за 2007 г. са отразени на извънборсовия пазар блокови сделки за 1,330 млрд. лв. „И прокуратурата не е проявила интерес към нито една от тях, освен към тази на Донев“, заяви защитничката.

Единопосочна е и практикта на ВАС – че при непазарни сделки пазарна цена не се дължи.

„След като това дело се води в разрез със закона, означава, че в случая това е произвол“, заключи Лулчева.

И още – след като и НАП, и финансовият надзор, и ВАС (да не говорим, че няма нито едно такова сходно наказателно дело) са единодушни, че няма проблем при милиардите левове, преминали през такива сделки, то...:

„... Моето дълбоко убеждение е, че една държава, в която гражданите не могат да разчитат на официалното становище на НАП, КФН или на ВАС, а на това дали те ги харесват, означава, че ние живеем наистина в разграден двор.

Въпросът е някой да се удари.“

---------------

* Бел. ред. - предварително договорени, извънборсови, без изискване каква да е пазарната цена. Често се използват за прехвърляне на големи пакети акции между свързани лица.