В последните години британският сайт „Белингкет“ (Bellingcat) нашумя с разкритията си за отровителските опити на руските тайни служби и корупцията по високите етажи на руската държава.

Разследванията на сайта за опита да бъде отровен критикът на Кремъл Алексей Навални, а по-рано - живеещият в Англия руски двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия - направиха водещи заглавия по целия свят.

Но кой стои зад Bellingcat, сайта за гражданска журналистика, обединяващ международен екип от разследващи журналисти и изследователи? В. „Дейли мейл“ публикува днес очерк за основателя му англичанина Елиът Хигинс. Той е създал творението си у дома в Лестър преди седем години.

Истината може да бъде изведена от безкрайните пространства на интернет само ако знаете къде и как да търсите - и най-важното, ако откажете да приемате официалната информация по „номиналната ѝ стойност“ и търсите доказателства за всяко съмнително твърдение, убедил се е Хигинс.

В новоиздадена мемоарна книга, озаглавена „Ние сме Белингкет“, той пише, че „на цифровата ера се гледа като на метална топка за разрушаване на сгради, която смазва журналистиката, цивилизоваността и политиката“. Той обаче добавя, че в „Белингкет“ не приемаме този кибер-мизерабилизъм. Чудесата на интернет все още могат да окажат въздействие към по-добро“.

„Белингкет“ е неологизъм, идващ от английския идиом to bell the cat (да вържеш звънче на котката). Той означава да изпълниш рискована задача. Идва от басня за мишките, които се съвещавали за това коя от тях да върже звънче на котката, за да я чуват, когато идва.

Хигинс, който днес е на 42 години, е отпаднал от колеж студент, без специализирана техническа или журналистическа подготовка. Отегчен от работата в офис, той запълва времето си с онлайн игри и с международни новини след терористичната атака срещу кулите близнаци в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. „Новините се случваха толкова бързо“, спомня си той. "Исках да знам повече."

Започва да сърфира в новинарски блогове и сайтове за чат, „стени“ за съобщения, подкасти, търсачки, YouTube, Facebook, Twitter. От множество открито достъпни източници той намира подробности за световните събития - особено гражданската война в Либия и за т.нар. Арабска пролет, които конвенционалната журналистика често пропуска. От тези източници той е реконструирал случващото се, сякаш е на мястото на събитието - военен кореспондент, работещ от собствената си всекидневна.

Публикува откритията си в Twitter, споделя ги във форумите и ги публикува в блог, като образува около себе си общност от себеподобни, както ги нарича „маниаци в установяването на факти“.

Елиът Хигинс. Снимка Уикипедия

Използвайки функции като геолокацията и сателитни изображения в Google Earth, екипът му успява да покаже със сигурност, че руска, а не украинска ракета сваля през юли 2014 г. пътнически самолет на Малайзийските авиолинии от полет МН17 над Източна Украйна.

Сканирайки безкрайни часове видеозаписи, публикувани в интернет от обикновени руски войници, които неволно разкриват местонахождението си, хората на „Белингкет“ успяват да проследят движението на мобилната ракетна установка от нейната база в Русия до мястото, откъдето е стреляла по самолета. Разкритието е посрещнато с възмущение и опити за дискредитиране на „Белингкет“ от Кремъл.

Държавната руска телевизия на английски език „Русия днес“ (Russia Today) коментира възхода на гражданската журналистика, пример за каквато е „Белингкет“, като „опасна тенденция“. Отговорът на Хигинс беше ясен: „Те са прави. Ние сме опасни за онези, които фалшифицират доказателства“.

Сайтът му се финансира посредством т.нар. crowd funding (англ. спомоществователство) - с дарения от изследователски институции и симпатизанти. „Белингкет“ има малък платен персонал, но голяма мрежа от доброволни сътрудници. Той няма политическа ориентация. Кредото си Хигинс обяснява така: „Съществуват доказателства и съществуват лъжи и хората все още се интересуват от разликата“.

Първоначално „Белингкет“ е малко известен, но до световна популярност стига с големия му удар: разкрива руските тайни агенти, които през 2018 г. отравят руския изгнаник Сергей Скрипал и дъщеря му с нервнопаралитичния агент новичок на британска земя.

Британската полиция намери кадри от камери за наблюдение с изображения на двама руснаци - Александър Петров и Руслан Боширов - пристигнали на летище Гетуик, пътували с влак от Лондон до Солсбъри и стигнали до къщата на сем. Скрипал. Официалната руска версия беше, че двамата са бизнесмени на туристическо посещение във Великобритания, дошли да се любуват на 123-метровата кула на катедралата в английското градче.

Хигинс и компания обаче се разравят в изтекла база данни за пътниците, летели до Великобритания, и установяват, че номерата на паспортите на двамата са сходни и че са запазили места в полета на „Аерофлот“ до Лондон в нощта преди заминаването. Двамата твърдяха, че отдавна са планирали пътуването си.

По-нататъшното разследване на „Белингкет“ установи, че всъщност зад имената Петров и Боширов се крият военният лекар Александър Мишкин и полковникът от руското военно разузнаване Анатолий Чепига, изпратени да ликвидират Скрипал. Русия продължава да отрича, но останалата част от света няма съмнения на кого да вярва.