Защо хиляди дисиденти в Русия не можаха да направят това, което направи един Алексей Навални? И то въпреки спорната му репутация, въпреки някои негови спорни възгледи.

Това е въпросът, който вълнува мнозина. И до днес той няма еднозначен отговор. И едва ли някога ще има.

Русия с ум не ще прозреш,
не ще я вместиш в обща мяра:
Русия за да разбереш,
единствено е нужна вяра.*

Оригиналът на знаменитата монострофа от 1866 г. на Фьодор Тютчев звучи така:

Умом Россию не понять,
Аршином общим не измерить:
У ней особенная стать -
В Россию можно только верить.

И наистина е трудно за разбиране как човек, проповядвал в началото на политическия си възход прочистване на Русия от имигрантите от Азия, нарекъл грузинците „гризачи“** по време на войната през 2008 г. и заявил, че анексираният Крим „не е сандвич със салам, за да бъде разкарван насам-натам“, застана начело на протестите срещу Владимир Путин.

Докато това не съумя да направи например доста по-възпитаната журналистка Анна Политковска (убита през 2006 г.). Нито десетките убити също като нея руски журналисти. Не успя и застреляният през 2015 г. край Кремъл Борис Немцов. За свободата на Навални излязоха стотици хиляди в цяла Русия, а единици са тези, които протестират заради присъдата на Юрий Дмитриев, разкрил масови гробове на жертви на сталинския терор.

Навални излезе на преден план през 2011 г. Тогава избухнаха първите протести срещу изборни фалшификации в Русия. Това се случи на парламентарния вот.

Тогава от резултатите, излъчени по телевизия „Россия 24“,  се оказа, че в Ростовска област са гласували 146,47% от избирателите.  Такъв бе сборът от процентите на гласовете, подадени за отделните партии. Само този епизод е достатъчно доказателство за какво става дума.

Но главната сила на Навални е в неговата дейност на блогър. Още през 2009 г. той стартира своя блог в портала LiveJournal и създаде метод, който сам нарече „генератор на жалби“. Чрез него опозиционерът успя да мобилизира интернет потребителите да участват активно в антикорупционната му кампания. Чрез „генератора“ те изпращаха онлайн оплаквания до съдебните и надзорните органи с настояване да бъдат разследнани случаи, с които блогърът се е захванал в момента.

Алексей Навални взе още от самото начало на мушка олигарсите и големите руски национални компании. През 2010 г. той създаде сайта „РосПил“, който разследваше корупцията при възлагането на държавните поръчки. Успехът се дължеше на факта, че опозиционерът призова за парични пожертвования от страна на потребителите. И получи немалко ресурси.

Разбира се, най-успешното начинание на Навални е създаденият през 2011 г. Фонд за борба с корупцията (ФБК). От олигарсите блогърът се прехвърли към руските управници и уличи не един от тях, че се е сдобил с имоти както в страната, така и в чужбина. И че тези имоти не могат да бъдат придобити със заплатата на държавен чиновник. Сред уличените бяха дори премиерът (и за един мандат президент) Дмитрий Медведев, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, главният прокурор Юрий Чайка и други. Все хора от най-близкото обкръжение на Владимир Путин.

Това е едно от обясненията защо Навални има толкова много привърженици. Сред причините за протестите бяха Световната икономическа криза, която не подмина и Русия, въпреки твърденията на Кремъл, че няма такова нещо. Освен това младите хора, които, за разлика от родителите си, не са израснали в информационна изолация, се умориха да гледат все едни и същи лица във властта. Докато спестяванията на населението се топиха, хора от висшите етажи се сдобиваха с луксозни палати по целия свят.

И колкото и да се оправдават уличените, вече почти никой не им вярва.

Разбира се, големият удар бе нанесен преди месец. Това бе филмът на ФБК за палата на президента Владимир Путин в Геленджик. Това дотолкова притесни Кремъл, че се наложи олигархът Аркадий Ротенберг да обяви себе си за собственик на този свръхлуксозен имот. На което едва ли някой трезвомислещ е повярвал.

Отделно Навални получи ореол на мъченик след опита за отравянето му през лятото на 2020 г.

„Навални владее езика на младите", коментира специално за Клуб Z Лев Пономарьов, един от ветераните на правозащитното движение в Русия.

Той уточнява, че някога е симпатизирал на опозиционера, но е скъсал с него заради националистическите му изказвания. Но твърдо го подкрепя в кампанията срещу режима.

„Алексей успя да събере големи ресурси, за да прави своите разследвания. Освен симпатизантите, плащат му и руски бизнесмени, които са далеч от приближените на Путин. Мисля, че пари му дават и хора от бизнеса, намерили убежище на Запад. Благодарение на всичко това Навални се превърна в професионален политик. Анна Политковска също бе популярна. Но тя не разполагаше с такива ресурси“, изтъкна Пономарьов.

Колкото до изказването на Навални за Крим, правозащитникът изтъква, че тази тема е изключително популярна дори сред интелигенцията в Русия. И немалко нейни представители подкрепят анексията на полуострова.

„Националистическите му изказвания са нещо от далечното минало. Много хора го възприемат така, аз също. В крайна сметка човек има правото да се промени. Кой освен в Грузия помни какво е говорил за войната преди 13 години? Изобщо не възприемам нападките и обвиненията срещу него, отправени преди няколко дни от Григорий Явлински. Изказвам дълбоко лично мнение, но смятам, че ако днес някой иска да бъде популярен в Русия, просто не може да говори за украински Крим“, смята Пономарьов.

Ветеранът обаче е против окупацията. И вижда като една от възможностите полуостровът да получи международен статут.

Попитахме Пономарьов и за мнението му защо един хвърлен в затвора изследовател на сталинския терор не предизвиква толкова протести.

„Младите не се интересуват толкова от Сталин, макар той да е голям престъпник. Те предпочитат да не се ровят в миналото, а да гледат напред. И за тях е важно и настоящето, когато джобовете им изтъняват, а елитът тъне в разкош“, отговори той.

Видно е, че изказванията на Пономарьов са малко странни. За Русия обаче със сигурност не са. Цитираното по-горе четиристишие на Тютчев го доказва и обяснява много неща.

В Навални „има хляб“. Едви ли в противен случай руските власти биха търсили повод да отрекат всяка негова дума. (И обикновено го правят толкова нескопосано, че дори в някой случай да се окажат прави, човек почва да си мисли обратното.)

Съвсем не е случайно, че Западът се загрижи да него, както рядко е правил за някой друг досега. Дори ЕС започна да изпраща свои дипломатически представители на делата срещу опозиционер номер 1 в Русия.

Клуб Z помоли дипломати в Брюксел да коментират случая „Навални“, както и какви са според тях неговите плюсовете и минуси.

„Г-н Навални е опозиционен политически лидер, който е несправедливо преследван, осъден и хвърлен в затвора. Освен това той е лице, срещу което бе извършен опит за убийство, като бе използван химически нервнопаралитичен агент. И двата случая са в сблъсък с ценностите на ЕС, а също така с международните ангажименти на Русия. И това е причината защо и по какъв начин този случай представлява такъв интерес и повод за безпокойство за ЕС“, отговориха те на нашето запитване.

Защо Навални е по-значима фигура от Юрий Дмитриев

Клуб Z разговаря и с Ирина Галкова - активистка на организацията „Международен мемориал“, разследваща престъпленията на сталинския терор. Тя направи сравнение на процесите срещу Алексей Навални и Юрий Дмитриев и изказа мнението си за разликата в популярността на двамата.

Дмитриев е в затвора от декември 2016 г. по скалъпено обвинение в изнасилване на приемната си дъщеря. Той бе осъден на 13 години и половина лагер. В момента присъдата се обжалва. ЕС следи и този случай с подчертан интерес.

„Навални е публична фигура. Всичко, което прави, разчита на публичността. Той е политик, за него са важни привържениците, той съзнателно ги завоюва, като разкрива агресията на властта срещу себе си. Той води игра, като съзнателно се принася в жертва“, каза Галкова.

По думите й при завръщането си в Русия Навални отлично е разбирал, че няма да му позволят нормално съществуване. От друга страна обаче, всичко, което ще се случи с него, няма да може да бъде скрито. И сега опозиционер номер 1 в достатъчно рисков режим продължава да разобличава престъпния характер на властта в Русия. В този момент това е съдебната власт. Публичността му е гаранция, че никакво обвинение срещу него не може да бъде фабрикувано така, че фалшивият му характер да не бъде очевиден за огромния кръг от хора около Навални.

„Сега Навални е един вид показен политзатворник, разкриващ със собствения си пример механизма на наказателното правосъдие в Русия. Хората, които излизат на улицата в негова защита, излизат не само заради политзатворника, но и заради бореца, който не се страхува да рискува себе си, нито да използва положението си на жертва на системата за борба с нея.

Хората се чувстват участници в тази борба. Освен това мнозина твърдят, че излизат заради всички политзатворници. Ролята на Навалви и щаба му по-скоро се състои в мобилизирането и насочването на потока от протестни настроения“, допълни активистката.

В същото време Юрий Дмитриев няма и не е имал такива цели. Той не се стреми към публичност и стана широко известен чак след ареста му, изтъква Ирина Галкова.

Единственото, което изследователят на престъпленията от епохата на Сталин иска, е да може да се занимава със своята работа. И, за разлика от Навални, той е обикновен политзатворник, чиито дейност и позиция в един момент са започнали да пречат на властта. Което обаче не намалява значителността на делото му - все пак той разкри гробовете на 7000 души.

Хората, протестиращи в подкрепа на Юрий Дмитриев, настояват и за правото си на памет. Този протест обаче е малко по-различен и едва ли би бил подхванат от милиони.

---------------------

* Преводът е на Петър Велчев.

** Получава се игра на думи  - „грузины“ (грузинци) и „грызуны“ (гризачи).