В свой обширен анализ от Съюза на съдиите в България (ССБ) критикуват почти по всички точки радикалната реформа на съдебната карта (и не само), която бе приета последователо от Съдийската колегия и Пленума на ВСС.

И дори намекват, че целта е да се отчете европроект, без реални резултати.

Както Клуб Z писа, тя се изразява - най-общо - в превръщането на районните съдилища в териториални отделения, където малък брой съдии да гледат "бърозилквидни" казуси (заповедни производства, мерки за неотклонение, мерки за процесуална принуда, дела срещу наложени глоби и пр.)  Същевременно с подмяна и на родовата подсъдност - и разбира се мащабни законови прочени, почти всички дела ще отидат като първа инстанция в Окръжните съдилища. Те междувременно ще са подсилени с кадри от районните, а пък втора инстанция ще станат Апелативните - подсилени с кадри от окръжните.

Според вносителите това ще изравни натовареността на национално ниво, ще постигне специализация по материя - сега далеч не навсякъде в окръжния съд има достатъчно съдии за делене по естеството на делата, както и ще "отпуши" системата, в която в момента години наред може и да не мръднеш нагоре от районен съдия.

Позицията на ССБ е , че не е отразено да има каквато и да е научна обосновка на предлаганата радикална промяна на картата и подсъдността, както и изреждат стари проучвания през годините - които не са ползвани от ВСС.

Оттам предлагат създаване на информационно и изследователско звено в рамките на Съдийската колегия на ВСС. И дават пример със съществуването на такъв тип аналитично звено към Съдебния съвет на Кралство Нидерландия.

И още:

"Системата за наблюдение на социално-икономическите фактори... в 28-те съдебни района ще предоставя на Съдийската колегия на ВСС актуална и постоянно обновяваща се информация за демографските, социалните и икономическите процеси в съдебните райони, въз основа на които да се приемат адекватни управленски решения за промяна на съдебните райони и за планиране на съдийските щатове.

Необходимо е да бъде разбрана спецификата на всеки един районен съд и конкретното му значение за функционирането на местната общност. Например – при вземане на решението за закриване или не на съответния районен съд, съответно за създаване на териториално отделение, е необходимо да бъдат съобразени множество фактори, като наличието на социална институция, осъществяваща грижи за деца или психично болни; преобладаващо възрастно и бедно население, което няма възможност да ползва услуги с отдалечен достъп, електронни и интернет услуги, наличие на специфични криминогенни фактори и др."

Още по-драстично - оттам смятат, че промяната само в структурите на съдебната власт ще доведе до затруднения за гражданите и неефективна работа на администрацията, като апелират предлаганите крайни реформи да се правят само при консенсус с политическата класа за промени в административното деление на страната.

Задължителин са обсъждания с местни общности и представителите на другите юридически професии – адвокатура, нотариална камара, съдебни
изпълнители. и пр. (засега се знае, че предлаганите промени са дискутирани с няколко съдии от 5-те апелативни района, б.р.)

Оттам пишат, че превръщането на окръжните съдилища в основни уедрени първоинстанционни съдилища е мотивирано най-вече с ускоряване
на кариерния растеж на съдиите....

"... Но не държи сметка за опасностите, които произтичат, когато се игнорира научният подход... и се допуска риск от „индустриализиране” на правосъдието чрез създаване на многочислени съдилища, отдалечаващи се от гражданите, защото районните съдилища по същество ще разглеждат незначителна част от гражданските дела и няма да разглеждат никакви наказателни дела от общ характер."

От ССБ напомнят, че "масовото повишаване" на съдиите ще донесе затруднения в променита на местоживеенеи други битови усложнения.

Оттам посочват и още нещо интересно, от което става ясно - за колко души всъщност е реформата?

"Според оповестените предварителни прогнози след реформата на родовата подсъдност от 1004 щатовете за районни съдии ще намалеят на 733, т.е. ще бъдат повишени в горна инстанция по-малко от 1/3 от тях. Отбелязваме това число, защото се вижда, че преследването на такъв резултат нито може да се приеме за основна цел, нито може да представлява достатъчно основание за избор на модел за реформа на съдебната карта, който изисква наред със съдоустройствена и процесуална реформа."

От ССБ заключават:

"Не е тайна, че в основата на здравословния интерес на съдиите към професията им стои не възможността за гарантираното им повишаване по вертикала, а естеството на работата, т.е. разнообразието и сложността на делата, които са им възложени за разглеждане.

Ако районните съдии разглеждат предимно еднотипни дела, това похабява ценен човешки ресурс, пропилява възможността в активна възраст съдиите да бъдат поставяни пред предизвикателства, които изискват от тях да продължават да учат, да мислят извън стереотипите и така да допринасят ефективно за развитие и хуманизиране на правосъдието.

Предложеният модел за реформа на подсъдността на районните съдилища поставя въпроса дали съдийската професия изобщо ще бъде привлекателна за младите юристи."

От УС на Съюза предупреждават дори, че при това положение съдийската професия може да не бъде желана за най-добрите юристи сред младите хора.

Пълния текст на становището на ССБ може да бъде прочетен тук.