„Винаги има някакъв риск. Ваксината не е гаранция за безсмъртие. Това не е отсега, не е от времето на пандемията от коронавирус, а открай време.“

Това заяви в интервю за сайта clinica.bg проф. Доброслав Кюркчиев, който е сред най-добрите имунолози у нас и е началник на Лабораторията по клинична имунология в УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“ в София. 

Коментарът му е по повод спряната ваксинация с препарата на „АстраЗенека“, след като започнаха проверки за тромбози и няколко смъртни случая. Имунизацията с тази ваксина е спряна не само в България, но и в повечето европейски държави. Днес Европейската агенция по лекарствата се очаква да се произнесе за това дали има основание за спирането на процеса.

„Не е моя работа да се обръщам към хората, а да им дам информация, която те да приемат или не. Не знам защо имат идея, че трябва да бъдат третирани с нещо съвършено, което никога на никого нищо не може да причини. Това е някаква болна концепция, свързана с желание за безсмъртие ли, за съвършен живот ли, не знам. Няма нищо съвършено на този свят!“, казва още професорът.

Той уточнява, че като всеки друг медикамент, ваксината може да има своите странични ефекти. В листовката на всяко лекарство могат да се видят толкова много, „че на човек може да му се изправи косата“.

Симптоми като температура, втрисане, изпотяване, болки по мускулите са възможни и често срещани странични ефекти, които са описани в листовката на всяка ваксина. По-рядко срещани са сериозни състояния като синдром на Гилен–Баре, неврологични усложнения, тромбози, тромбоцитопения и т.н. „Но тези странични реакции ги има като възможни при абсолютно всяка ваксина, те не са продукт на новите ваксини. Т.е. към нещо добре познато се прилага един ирационален подход в момента“, обяснява проф. Кюркчиев.

„Истината е, че тези странични ефекти са описани, защото всичко това се е случвало. Т.е. ваксината на „АстраЗенека“, както и която и да е ваксина, може да има такива. Доколкото съм запознат със ситуацията, във Великобритания и ЕС се поставени близо 20 млн. ваксини „АстраЗенека“, от които са докладвани около 40 случая на тромбоцитопения и тромботични усложнения, което прави горе-долу 1 на 500 000. Вероятно ако 20 млн. души вземат аспирин, цифрата ще е същата, ако не и по-страховита“, казва още проф. Кюркчиев. 

И обяснява, че човек няма как да се подготви преди поставянето на ваксината, особено, ако приемем като най-голяма опасност, както се тиражира в медиите, тромбозата и/или тромбоцитопенията, защото става дума за рисково заболяване - системата на кръвосъсирването е нещо много деликатно. Затова е опасно тя предварително да бъде „човъркана“.

В случая с "АстраЗенека" според него става дума за „фиксиране и елемент на черен PR“.

„Примерно аз не съм чул нито дума за „Спутник V“ – там никой ли не умира? Ваксината не те прави безсмъртен. Заглавие от типа „Още един човек с „АстраЗенека“ почина“ вече е спекулативно“, смята имунологът.

Той обяснява още, че една доза, от която и да е ваксина към момента не е достатъчна за имунизация. 

„Ако първата доза беше достатъчна, нямаше да има втора доза. Идеята е първата доза да създаде клетки на имунната памет, а втората доза да активира тези клетки“, обяснява той.

Уточнява и, че няма как да се смесват ваксинации с различен вид препарати – примерно първа доза от „АстраЗенека“, а втора от „Пфайзер“/“Бионтех“:

„От имунологична гледна точка това е абсолютно неправилно. Сигурно изкушението е голямо – да си спестим втората доза, да омесим ваксините, но това не е правилният начин на действие. Всичко, което знаем за тези ваксини, е базирано на клинични проучвания и на механизма на тяхното действие. Всички те се базират на логиката първа доза, втора доза с една и съща ваксина. Да променяме схемата, тогава означава да нямаме никаква информация и да изпаднем в безтегловност. Да не говорим, че векторните и иРНК ваксините действат на различен принцип. Това не е да си купиш грейпфрут вместо портокал!“

Проф. Кюркчиев обяснява, че по негови наблюдения, а и консултации от негови колеги, по-чести са страничните реакции от „АстраЗенека“, в сравнение с иРНК ваксините. 

„Въпросът е и къде слагаме чертата на страничните реакции, защото една температура, едно втрисане е спорно доколко са сериозни странични реакции. Иначе векторните ваксини като принцип на действие имат една стъпка в повече, отколкото иРНК ваксините. Векторната ваксина влиза в ядрото на клетката, което РНК ваксините не правят. Там се транскрибира ДНК на вируса в иРНК, докато РНК ваксините направо „подават” РНК на вируса. От тази гледна точка стимулацията на клетката е по-силна и това е свързано с вероятно  повишено отделяне на активни вещества и по-голяма реактивност. Според мен не само при младите, но и при възрастни меките странични ефекти (температура, мускулни болки, неразположение) при векторните ваксини са по-чести. Това е заради механизма на действие, който включва още една стъпка. Все пак ние внасяме чужд вирус, колкото и да е омаломощен, в ядрото на клетката“, казва имунологът.

А на въпрос удачно ли е да се прави масова ваксинация по време на пандемия отговаря:

„Не знам! Не съм запознат. Дискутирали сме с колеги, че в Ню Йорк по време на епидемия от вариола е правена такава ваксинация, но не съм го проверявал като информация. Когато нямаш никакъв друг полезен ход, а е факт, че ние нямаме, правиш масова ваксинация. Това, че нещо не е правено, не значи, че не е правилно. Как иначе светът би се движил напред! И РНК ваксини не бяха правени, а пък вече се прилагат и то с чудесен ефект.“