Българската стартъп асоциация - BESCO, представи днес обобщен доклад на изводите, които могат да бъдат направени от срещите на членове на организацията с основните политически партии, които ще се борят за гласа на гражданите в идната неделя.

Разговорите обхващаха областите на икономиката, бизнеса и образованието, а от всички казано личи, че политиците са склонни сравнително лесно да се съгласяват с предложенията и много от тях, поне на думи, би трябвало да попаднат в бъдещети дейстия на партиите. 

Основните обсъдени идеи - разширен достъп до капитал, въвеждане на стартъп визи за предприемачи от трети страни, дерегулация, реформа на пенсионните фондове и на БАН. 

Кой участва? 

BESCO успя да направи срещи с големите играчи на тези избори или поне с тези, на които социологическите агенции дават най-големи шансове за участие. В разговорите участваха Корнелия Нинова от БСП ЗБ, Любомир Каримански и Тошко Йорданов от ПП „Има такъв народ“, Христо Иванов от “Демократична България”, Мая Манолова от коалицията „Изправи се! Мутри вън!“ и Томислав Дончев, Лъчезар Борисов и Красимир Вълчев от ГЕРБ. Впечатление прави, че няма участник от страна на ДПС.

Срещите бяха излъчвани онлайн в социалните мрежи, а в самите разговори стартъпите и технологочните компании можеха да се запознаят с идеите на политическите партии и да дискутират важните теми, за да бъдат начертани стъпки за постигането на стимулираща среда за развитието на бизнеси, базирани на иновации и индустрии с висока добавена стойност.

Предложенията

На първо място сред исканията на BESCO е да се промени търговския закон, който да позволи създаването на нов вид дружество, което отговаря на нуждите на бизнеса на 21 век бе една от поставените от технологичния бизнес теми.

Дружеството е в процес на разработка в сътрудничество представители на Юридическия факултет на СУ университет и разрешава проблемите с т.нар. конвертируеми заеми, договори за вестинг и option pool-ове. 

По темата Лъчезар Борисов от ГЕРБ изрази подкрепата си: 

„В новия мандат, веднага след това ще предложим тази инициатива на народните представители.“ 

Представителите на БСП„Демократична България“ и „Изправи  се! Мутри вън!“ и “Има такъв народ” също подкрепиха идеята.

Втората голяма тема - тази за реформата на начина, по който работят пенсионните дружества у нас. Както е известно - по закон те нямат право да инвестират сериозни средства в рискови капитали. Според BESCO това трябва да се промени. 

"Швеция инвестира 17% от парите на пенсионните си фондове в рисков капитал, Чехия – 11%, а България – 1%. Поради ниския праг обаче самите пенсионни фондове не инвестират в алтернативни фондове. Ние искаме тази ставка да стане поне 5%, така че самите фондове да виждат смисъл от инвестирането в рисков капитал“, беше основната теза, изразена от Нед Дервенков по време на срещите.

Според Томислав Дончев, по темата може да се мисли и дори заяви, че финансирането и капитализирането на стартиращи компании под тази форма е основен приоритет, но и подчерта, че предложението ще има сериозна съпротива. Вероятно от синдикатите. 

Любомир Каримански, председател на Комисията по икономика и финанси, коментира, че ПП „Има такъв народ“ възнамерява поетапно да повиши този 1%, за да могат да бъдат наблюдавани отделните процеси:

"Смятаме, че е разумно в рамките на един мандат повишаването да е между 5 и 7%. Бихме искали да видим реалното инвестиране на средствата в българската икономика и затова смятаме, че една от промените в инвестиционните фондове би трябвало да бъде именно в посока осъществяването на контрол – той трябва да бъде свързан с управлението на риска.

В мениджмънта на фондовете трябва да има група на заинтересованите страни, представители на всички хора, които заделяме пари в този стълб. В България засилено участие на групата на заинтересованите страни не се наблюдава – нито в управлението на пенсионните фондове, нито в друг вид регулаторни органи. Това участие трябва да влияе и на решенията, които се вземат в съответните органи."

Очаквано - подкрепа за тази идея изразиха и от  "Изправи се! Мутри вън!", Демократична българия и БСП. 

Третата голяма тема - съкращаването на административните процедури и дигитализация на процесите. Въпрос, който целият български бизнес поставя от години. Томислав Дончев обаче обясни защо тази реформа се прокарва толкова мудно и тромаво - електронното управление се изчерпвало с писане на стратегии, без да има "реални умни инвестиции в тази сфера".

Важно е да се отбележи, че той все пак признава, че вина за това имат и от ГЕРБ, които са управлявали през една съществена част от времето през последните 20 години.

Втората причина пък била недостатъчното налични финансови средства. Третата - съпротивлението на администрацията. 

Доста конкретен по темата е Христо Иванов от "Демократична България". По думите му, в страната може да бъде въведено до голяма степен електронно управление, с което да бъде намалена близо 70% от административната тежест върху граждани и бизнес. 

“Освободеният държавен административен ресурс да бъде насочен към това държавата да се превръща в мислещ партньор на всеки един човек в България, инвеститор и гражданин, който иска да работи за своя успех, а това
означава да работи за успеха на всички."